избор на брой
начало
КАЙЧО
(случка в дивизиона подводни лодки)
В края на 197... и някоя година, когато Военноморския флот си беше флот, а службата беше доста трудна, но за сметка на това - продължителна, се озовах в Осми отделен дивизион подводни лодки. След кратка програма в Летния театър, пешком до „Морска гара. От там – с „Баба Яга” (дървената гемия която сновеше между базата и кея), ни прехвърлиха във Военноморска база Варна. Набързо ни вкараха в една сграда до ЛВШ-то (ЛВШ – леководолазна школа – бел. ред.), раздадоха ни по един кат униформи и обувки с цинтове, и с автобуси се отправихме кум Добрич (тогава Толбухин) за единичното обучение. Настаниха ни в някакви казарми и още първата вечер ни взеха акъла. Още се суетяхме около двуетажните легла, когато едно „старо куче”, явно накълван, влезе в помещението и се провикна: „Ах, вие, палавници! Търсачи на силни усещания, надежда всяка вие тука оставете!”
Ами сега, пълен шаш... Но се оказа, че дяволът не е толкова черен и това е било просто шега. Командирите на отделения и взводните се оказаха интелигентни хора (с малки изключения), и обучението мина неусетно. Дадохме и клетва на „Каваклар”, а след клетвата - дългоочакваните 6-7 часа отпуска у дома. Раздадоха книжките и обявиха в 20.00 часа сборния пункт на Морска гара и от там вече - в дивизиона. Строиха ни и нали сме новобранци, трябваше да се направи някакъв инструктаж и проверка. Обаче някои се бяха поотпуснали с алкохола, в това число и Кайчо.
Във флота е прието на готвачите да се казва „кок” (от английски „cook”),а за по-галено го наричат Кайчо. А матрос Йорданов, кокът на „двойката”, се оказа бая набуфкан, но се държеше на крака, леко олюлявайки се. Явно високоградусовата напитка е предизвикала силна биологична нужда, защото той започна да шава нервно и това накара близкостроените до него да го погледнем. Той трескаво търсеше да си разкопчае панталона и да се облекчи, но помътненото му съзнание попречи да разбере, че матроските панталони се разкопчават не отпред,а от страни. Това е така, защото според преданието, веднъж руската императрица поискала да се разходи с гребна лодка в гавана и да огледа флотата в Санкт Петербург. Качила се тя и седнала на банката, а срещу нея матроса-гребец неволно не си закопчал панталона и когато гребял, „дюкянът” ритмично се отварял и затварял, което създало неудобство у императрицата.Тя нищо не казала, но издала заповед да се направи матроския панталон по начина, който е известен и до днес.
Та като не можа да намери копчалъка, Кайчо се облекчи по класическия начин в крачола. Което пък направи локва около него, тъй като количеството е било доста голямо и накара другите леко да се отдръпнат. Това направи впечатление на дежурния офицер и привлече вниманието му. Тогава той запита: „Има ли болни в строя?”, на което Кайчо отвърна с „Тъй вярно!” Офицерът пак попита: „Кой си ти?” „Аз, матрос Йорданов!”... „Какво ти е?”, а Кайчо отвърна: „Имам болка”, което ни накара да се засмеем, а офицера се приближи и веднага му стана ясно за болката и за радоста, а и за мъката на Кайчо. Разбра, че е безполезно да взима каквито и да е мерки. Все


Михаил Аврамов
Морски сувенири, изработени от Михаил Аврамов по време на плаване по различните морета и океани по света.
Морски сувенири, изработени от Михаил Аврамов по време на плаване по различните морета и океани по света.
пак - първа вечер в дивизиона, а Кайчо се оказа в последствие изключително добър готвач и добродушен до безкрайност матрос. Разпределиха ни по спалните помещения и койките и всеки си се затвори в своите мисли. На сутринта - звънци, строй се - преброй се, физзарядка, закуска и представяне пред комдива (командира на дивизиона - бел. ред.) капитан I ранг Гуцанов. Не знам какво му е докладвал дежурния офицер, но първото, което запита с характерния си дрезгав глас, след като ни огледа, бе:
- Кой е този, дето се е насрал бе? - каза го уж със строг глас, но всички знаехме, че зад този строг глас и сериозен поглед стои един командир, безкрайно обичащ своите офицери и матроси.
С това се изчерпа въпроса и представянето продължи по същество. Всяко чудо за три дни, а при нас и за по-малко. Започнаха занятия по усвояване на подводницата, дневалства, учене на инструкции. Ние по кабинети и полигони, а кайчовците - в кухнята. Там обаче, не щеш ли - назначиха една миячка на около 35 години, разведена, дребничка и малко матова. Не знам как е станало, но като е видяла младо момче, сигурно й се е приискало да завърти нещо по-свежо. И нали хората като общуват дълго, се опознават и сближават, кака Петранка омагьосала Кайчо. Но нали е казано, че където си вадиш хляба, други работи не бива да се вадят, та и те се пазили и гледали, когато Кайчо излиза в отпуск, да отскачат в квартал „Аспарухово”, в квартирата на кака Петранка, и там да се отдават спокойно на страста, без да ги притесняват зли очи и хора.
Карали я така двамата, неизвестно колко, докато помощник-командира на едната подводна лодка не хвърлил око на кака Петранка. Тя пък от своя страна въобще не се триумила, защото била на приципа „двоен дикиш държи по-здраво”, та откликнала на позивните на офицера, без разбира се да осведоми Кайчо и започнала да тъче, както се казва, на два стана, кога с офицера, кога с Кайчо - за разнообразие в скучния паряснически живот. Колко време е карала така Петранка, не се знае, но един неделен ден Кайчо не успял да се уреди с отпуск, и трябвало да дреме цял ден в казармата. Него ден дежурен по поделение бил и „баджанака” офицер. Какво е мислил Кайчо не знам, но след обяд решил да прескочи до Аспарухово. Кой ще вземе да търси кока, когато има доста хора в отпуск. Речено- сторено. Тъй като готвачите имат доста скришни места в кухнята и артелната, те си имаха и по един кат цивилни дрехи. Сложил Кайчо „цивилките” в една торбичка и възнал през секретните патеки на лодъчна магазия. Така се озовал при Петранка. Не щеш ли, същата мисъл налегнала и дежурния по дивизион. Що пък не уплътя работното време в този скучен дъждовен и кален неделен ден си казъл офицерът Анастасов, и се метнал на „Лада”-та. Кой ще ме потърси в този следобед, рекъл си той и спокойно отпрашил към „Аспарухово” и кака Петранка.
Но не щеш ли, там го чакала изненада. Тъкмо кака Петранка направила салатката и наляла чашките, та да се подкрепят с жребчето и Анастасов потропал на вратата. Явно Петранка не е предполагала, че може да е Анастасов и отворила. Опала - изненада! Ами сега, какво да правим? За секунди цялата работа се изяснила, но Анастасов запазил самообладание и подбрал Кайчо, оставяйки Петранка на сухо. Метнал Кайчо в колата и се прибрали в базата. Тъй като е дежурен, няма как да оправдае напускането на поста, та на Кайчо всичко му се размина, но Анастасов го намрази и постоянно го дебнеше. Кайчо обаче си готвеше и случаят постепенно се забрави. Само дето веднъж при общ сбор, Кайчо пребяга да се строи през градинките и поизкаля обувките си (тъй като бе валяло), а Анастасов не пропусна да го захапе:
- Тази кал  по обувките ти Аспаруховска ли е?-но Кайчо не му отговори.
Ние си карахме службата, ходихме си на плавания и така неусетно дойде лятото. По време на плаването, едно от заниманията бе как да свием малко чист спирт от каютютю на електрика Марчев. Той го държеше в един голям алуминиев гюм. Моят набор Вальо Линейката бе мичелист и бойният му пост бе в трюма на 6-ти отсек, близо до каютата на Марчев.  Пък и Линейката си беше омайник и винаги успяваше или да изкрънка или да свие поне половинка или 750 мл чист спирт в едно пласмасово шише от „Веро”. Не, че не можеше да се вкара алкохол в поделението, но спиртът бе ритуал и традиция във флота по онова време.
На подводниците разкладката бе най-висока във армията, наравно с летците, и поради тази причина екстрите бяха безбройни. Безалкохолни, шоколади, вино и други гевезелъци. Та по време на плаване събирахме шоколадите и тъй като в пети отсек ставаше доста горещо, шоколадът се разтапяше. Ние късахме едното крайче на станиола и изстисквахме шоколада в спирта, като го разреждахме с кока кола. По този начин се получаваше нещо като аеро коняк или бадемов аператив.идеално за лафче и пийване след вечерна проверка.
Линейката и Кайчо бяха особено близки, независимо, че бяха в различни екипажи. Линейката често даваше „бачкови” (бакар) в кухнята и все подвикваше на Кайчо: „Кокче, кокче, дай на бати Вальо 5-6 саламчета!”, тъй като обичаше да си похапва. А Кайчо винаги имаше резерви за приятеля си, пък и не беше стиснат по природа и по тази причина, когато имахме от питието, Линейката винаги канеше Кайчо с нас.
Пред сградата на дивизиона имаше алея с цветя, беседка и плац, който бе с размери на хандбално игрище и врати, а зад него - една полоса с градинска метла и цистерна с мазут за котелното на базата. Когато бе студено, минавахме зад цистерната и опрели гърбове на топлия корпус дръпвахме по малко елексир преди лягане, а лятото си правехме бърлога с картони за сядане в градинската метла и там си правехме парти със спиртен елексир и кока кола. При поредното парти малко се поувлякохме в сладък лаф,тъй като времето бе топло и не ни се прибираше в душните спални помещения. Вече бяхме направили по 8-9 месеца служба и ни бе по-леко, защото вече свикнахме с флотския живот, та мина полунощ и за да не направим впечатление на дежурния, който пак бе Анастасов.
Решихме да изчакаме до към един и половина след полунощ, тъй като тогава дежурният офицер отива до пирса, прави проверка на лодките, после сдава на старшината да продължи до сутринта. От бърлогата, макар и трудничко, можеше да се вижда дежурката и кога Анастасов ще тръгне към пирса. Изчакахме го и един по един се изнизахме, като последен и най-накълван остана Кайчо. А той да вземе да отиде не в спалното, а под душа в банята! Пуснал душа и заспал под него.
Анастасов свършил дежурството и тръгнал да огледа помещенията преди да си легне. Чул течащата вода и решил да провери кой може да се къпе в два през ноща и опа-лааа - врага и омразния Кайчо! Веднага разбрал, че е буфкан до козирката и на сутрината цъфнал с рапорт до комдива. Така и така, Кайчо пиян в два през нощта спи под душа. Какво да прави комдивът? Колкото и да ни обичаше, трябва да вземе отношение по случая, след като има рапорт. Строява на плаца екипажа на двойката и викат Кайчо пред строя. Ние с Линейката стоим в беседката и чуваме всичко. Комдивът капитан I ранг Гуцанов го пита:
- От къде взе алкохол бе момче, кой ти го донесе?
А Кайчо отговаря:
- Ами намерих едно шише тук в градинката - тогава комдивът кипна.
- Как така бе, аз 20 години служа в този дивизион и никога не съм намирал, а ти - на два петъка служба, намираш. За награда те пращам за 15 денонощия на „Калинкови вари” - така наричахме гарнизонния арест, намиращ се в района на базата и стопанисван от главен старшина Калинков - един дълъг маркуч и страшилище за матроси и войници.
Веднага Кайчо бе остриган нула номер и пратен в ареста. Не ни издаде и си излежа наказанието като поп за радост на Анастасов. Не вярвам кака Петранка да е останала на сухо, но изгуби яка комбинация на двойна езда, което никак не е малко за една парясница.
Михаил АВРАМОВ
Снимките са от архива на автора