КАДЕТСКИ ПРЕМЕЖДИЯ КРАЙ СОЗОПОЛ
В късната пролет на 1950 г. класните учения за кадети и старши кадети във Военноморско училище вървяха към своя край. На кадетите от 49 випуск предстоеше първа лятна морска практика на остров Св. Кирил до Созопол.
Всички, с предвкусващо чувство за романтика, развихрена в нас от старшите випуски, с нетърпение очаквахме заминаването за Созопол с учебните кораб “Асен “ и “Милка”. Там щяхме да прекараме двата месеца юли и август. В това време се включваше и плаване с учебните кораби по крайбрежието.
С настаняването на ротата на острова започна лятната практика за гребане, ветроходство, плуване, стрелби на о. Св. Иван, атаки по созополските баири, изучаване на флагова, звукова и светлинна морзова сигнализация и т.н., с редовни дежурства, караули и обходи по острова – за гарантиране сигурността на ротата срещу нарушители на островната територия. Беше романтична и забавна игра при робинзоновски  условия, макар и изтощителна под жарките лъчи на лятното слънце – истинска закалка за младите кадети.
Запомнил съм през тази лятна практика няколко интересни премеждия. Едно от тях беше, когато бяхме вдигнати по реална бойна тревога. Вечерята беше минала и поради това, че беше събота, нямахме ангажименти. След подадения сигнал бързо се строихме и командирът обяви, че ще отплаваме с учебните кораби за устието на р. Ропотамо, за да гасим пожар някъде навътре по поречието на реката.
Беше наредено да носим със себе си само работните шансови лопатки. Корабите отплаваха по здрач, взели на борда си цялата рота. Дистанцията Созопол – устието на р. Ропотамо беше около пет морски мили и корабите след час пристигнаха пред устието на реката. Вече беше настъпил пълен мрак. Корабите останаха на
На учебния моторен кораб „Н. Й. Вапцаров” (бившата гемия „Горянин”), лятото на 1950 г. в Бургас
На бушприта на бака на учебния кораб „Н. Й. Вапцаров”
дрейф на подходящи дълбочини, в изчакване да дойдат малки рибарски моторници, за да се трансбордираме на тях и да ни отведат навътре по реката до мястото на пожара. Тяхното малко газене позволяваше това речно плаване. Корабите на дрейф в тъмнината подаваха звукови и светлинни сигнали към устието на реката, където беше стоянката и рибарската хижа, но никой не идваше. Задуха по-силен източен вятър, морето се разпени и корабите започнаха да се люлеят. Не помня как командирът на ротата взе решение да осигури връзка на живо с рибарите, когато един от кадетите - созополията Неделчо Карабаджаков (национален шампион по плуване свободен стил и добре познаващ залива на р. Ропотамо), с красив скок от палубата се гмурна като делфин в мрачното вечерно море и заплува към устието на реката.
Картината в тъмата беше впечатляваща, тъй като Карабаджаков заплува състезателно и тялото му оставаше фосфоресцираща следа като торпедо, изстреляно към вражески кораб. Не мина много време и рибарските моторници (таки) пристигнаха, благодарение на живия вестоносец, изплувал на брега в тъмата при тях като морски дух.
Трансбордирането на ротата, макар и трудно  при вълнение, беше извършено безопасно и отплавахме навътре по реката. След близо час срещу течението на реката доплавахме до мястото на пожара, направихме десант и започнахме да гасим пожара, тлеещ в нискостеблената гора, възникнал от високите летни температури и сухото време.
С шансовите лопатки нанасяхме удари, за да гасим и да заравяме с пръст съответното гнездо от тлеещи въглени. Така до разсъмване се справихме с бойната пожарогасителна задача и се върнахме на мястото, където направихме десанта, за да се приберем в Созопол, но рибарските моторници ги нямаше. Те се бяха прибрали и нямаше никакъв знак, че  ще дойдат да ни вземат.
Тръгнахме към устието пеш покрай живописния северен бряг на р. Ропотамо, гладни и неспали. Някъде по обедно време пристигнахме до устието, но и учебните кораби ги нямаше. По време на речно-бреговия преход задоволявахме глада си, като дъвчехме неузрели къпини.
Беше пратено съобщение в Созопол, че учебните кораби трябва да дойдат, и то снабдени със суха храна, за да ни приберат. Късно в следобедните часове се появиха учебните кораби и ни прибраха в Созопол. Преживяното остави незаличим романтичен спомен, а поведението на Неделчо Карабаджаков - като пример за мъжество.
Друго премеждие преживяхме по време на една неделна следобедна почивка. В Созопол излизахме рядко, поради липса на развлечения в онези времена. Иначе добре го бяхме  изучили откъм колоритното му градоустройство на рибарски град.
На северния бряг на острова имаше малко заливче, закътано от неколкометрови скали. Беше идеално  прикрито място за къпане. Давам това определение, защото къпането и плуването в морето бяха забранени извън часовете по разписание, поради изискванията за безопасност.
На прибежки и прикрито  отидохме до скалите  и по плувки започнахме скокове във водата. От спортна гледна точка беше приятно развлечение. Неусетно за нас дежурният офицер  на острова ни открил и приближил, без да го видим и усетим. Бях се приготвил за скок “Лястовичка” и вече повдигнат на пръсти, наклонен за излитане  във въздуха към водата, чух познат глас да дава команда “Стой! Всички по места”. Не можех да прекратя скока, защото иначе щях да се строполя върху скалата с непредсказуеми последици. Изпълних скока, излязох на брега и чух заповедно разпореждане: “За неразрешено къпане и неизпъление на команда ”Стой!” налагам наказание три дни арест.”
Въпросният дежурен офицер беше един от тези, които не обичаха хора, които се числяха към някакви “исти” (като например спортисти). Наказанието беше за всички участници, а те бяха съвипускници от баскетболния отбор. Под строй отидохме в ареста, който беше в приземието на сградата в една празна, добре измазана стая с лъснат паркет. Беше поставен часови да ни пази. Беше топло и душно, лежахме направо  на паркета така, както си бяхме с флотските летни робошки. Забавното  в цялата тази случка беше, че рано сутринта на другия ден ни освободиха да заминем за Варна и да участваме  в градския баскетболен турнир. Нареждането беше от Щаба на ВМС и дежурният офицер трябваше да преглътне прекратяването на ареста. Имаше доста време до идването на рейсовото пасажерско кораче от Бургас, но ние излязохме веднага от острова и предпочетохме да чакаме на кея в Созопол, отколкото да сме пред очите на този, който ни арестува.
Третият епизод беше едно  неведомо за ротата участие в оценка на състоянието на бойните части на ВМС. Училището беше такава бойна част и сигурно се водеше като елитна. Ние не знаехме, че Министерството на отбраната провежда такова мероприятие, включващо и оценка на тогавашното командване на ВМС в лицето на капитан І ранг Кирил Халачев. Нещата произлязоха внезапно и неочаквано. Беше жарък летен ден, през който провеждахме атаки по созополските баири с противогази на лицето. Около 11,30 часа се завърнахме на острова прашни, прегрети и с най-голямо настървение и безгрижие за реда в спалното помещение захвърлихме бойното снаряжение, дрехите и обувките по пода до сламениците, на които спяхме.
С бързината на вятъра се отправихме за морска баня, която се полагаше по разписание, преди да се обядва. След освежаването и обяда, полуголи влязохме за обядна почивка в спалните помещения. Бяхме позадрямали или по-скоро затихнали, когато вратата се отвори и беше подадена команда: “Стани! Мирно!” Изпълнихме командата така, както бяхме по гащета, и тогава видяхме, че група военни с пехотни униформи с един старши флотски офицер влиза в помещението. Спалното помещение приличаше на цигански катун с разхвърляни дрехи, обувки, кепета, противогази, лопатки, карабини и паласки. Старшият офицер пехотинец отдаде команда “Свободно!” и сподели с пехотния си адютант, че навремето килиите им в затвора  били по-чисти и подредени в сравнение с това помещение, а лозунгите, които пишели, били без граматически грешки. Той с бърз поглед по стените беше забелязал лозунг, неправилно изписан и заради пълен политически формализъм не свален от стената.
Нашият старши флотски офицер помръкна, тъй като казаното явно беше косвена и пряка оценка за състоянието на бойните части на ВМС, още повече в елитното Военноморско училище. Само седмица преди това посещение в Созопол беше се удавил младши флотски офицер, при полунощно къпане, след веселие в града. Едва ли това е било неизвестно на групата от министерството. Седмица по-късно научихме, че е било сменено командването на ВМС. Разбира се, гореописаното не е било най-важното в смяната.
Извършихме и едно учебно плаване с учебния кораб “Н. Вапцаров”, който беше прекръстената стара 300-тонна гемия “Горянин”, строена в Царево (Василико) с мостик и машина на кърмата и един хамбар, който с две надлъжни вериги по диаметрална плоскост беше пригоден за спално помещение с койки (хaмаци). Целта на плаването беше опознаване  на крайбрежието по морската ни граница и живот в корабна обстановка, с който да се попълва моряшкото ни самочувствие  за живот на море.
Трябват да отбележа, че точно в този период бяхме отново повикани за баскетболен турнир в София. Отказах  да участвам, другите играчи заминаха. Не исках да пропусна плавателната морска практика. Завърши лятната практика и целият випуск се завърна във Варна, като ни беше дадена първата домашна годишна отпуска от 20 дни.
Преди излизането в отпуск училището проведе честване на шест години от 9.09.1944 г. във варненското кино “Република”. Запомнил съм това, защото в очакване да започне тържеството в кинозалата влезе старши флотски командир и подаде команда “Стани! Мирно!” за посрещане на командващия ВМС, нашия първи контраадмирал Бранимир Орманов. Спонтанно, без команда, салонът се огласи с мощно “Ура!” при появата на командващия ВМС с парадна адмиралска униформа. Явно беше, че дълбоко в нашите души е имало потиснато самочувствие за това, че другите родове войски си имат генерали, а нашият флот след войната имаше само офицери до чин капитан І ранг.
Честването завърши, прибрахме се в училището и тръгнахме в отпуска. Както е казано, броените дни бързо свършват и в края на месец септември отново бяхме в строя за поредната учебна година със свежите спомени от лятната практика, а 49-и випуск се записа в историята на училището като последен випуск на лятна морска практика на острова.
К.д.п. НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ









избор на брой
начало