ЛЕО КОНФОРТИ И МОРЕТО ПРЕДИ 50 ГОДИНИ
През лятото на 1958 г. след един рейс с п/х “Шипка” – Черно море/Близкия изток, като втори пом.-капитан в периода на ливанските размирици бях на брега на разположение на навигационния отдел. От там  ми дадоха нова записка за приемане на длъжността старши пом.-капитан на м/к “Д. Кондов”. Бях доволен от това решение, тъй като промяната в уставните задължения на старши-помощника да отговаря и за карго-работата, ми даваше възможност да не губя времето си като ІІ помощник-капитан. На кораба, макар и малък, се товареха разнообразни генерални товари и това даваше възможност да се набира опит по съставяне на карго-плановете и тяхното изпълнение.
Корабът бил на път за Хайфа по време на ливанските размирици и арабско-израелските отношения, натегнати до конфликт, но Параходството нарежда на капитана да се завърнат в наше пристанище за изчакване на ситуацията. Конфликтът се разминава и корабът вече можеше да извърши рейса. По-късно разбрах, че капитан Иван Антонов (Ванката), с когото бях работил временно за два рейса на същия кораб предявил искане в навигационния отдел да бъде подменен старши-помощникът и настоял отново да се върна на “Д. Кондов” за постоянно.
На 30 юли 1958 г. отплавахме за Хайфа, като на кораба се бяха качили и пътниците, неосъществили пътуването си поради зреещия конфликт. На борда нямаше условия за пътници, но Параходството беше получило разрешение за допълнителни спасителни средства и елементарни палаткови условия на палубата върху затворените І и ІІ хамбар, осъществени чрез хамбарни мушами, преметнати над хоризонтално поставените товарни стрели и добре прихванати към комингсите на хамбарите. Така се осигуряваха условия за нощуване лятно време върху застлани дюшеци, поставени направо върху хамбарното покритие. Пътниците бяха трима мъже, между които и известният комедиен артист Лео Конфорти и девет жени.
Летният сезон ни съпътстваше с много добри хидро-метео условия, което беше добре за пътниците и нашето навигиране между островите на Додеканезите. За пътниците това беше една атракция, тъй като географските им понятия за тези  места се превръщаха в преживяна реалност. Лео Конфорти през деня непрекъснато се занасяше и веселеше всички ни. Беше пълен с хумор, но без да засяга достойнството на компанията си.
Бяхме вече до остров Родос и малко преди да легнем на курс за Хайфа, Лео Конфорти дойде на мостика, където беше и капитанът, и с едно неформално топло чувство за грижите към всички пътници, под въздействието на омагьосващото плаване между островите и предстоящото пристигане в Хайфа, ни
Оригиналът беше напечатан на лист от Notice to Mariners, редовно  издавани от английското Адмиралтейство за корекции на навигационните карти. Копието на сертификата е получено от съпругата на Лео, която е съхранила оригинала в неговия архив.
Лео Конфорти и Апостол Карамитев
разказа за свое особено вътрешно усещане, непрекъснато предизвиквано от негов близък приятел. Приятелят му по нищо не го превъзхождал, но при приключване на различни разговори, когато се виждало, че ще се окаже губеш в спора, той винаги му заявявал, че е бил моряк и е наясно с нещата, а артистичното разбиране на Лео за живота не струвало пари. По този повод със свойствената си веселост заяви: “Искам да намеря начин да му се противопоставя, да се освободя от тази потиснатост и трябва да измислите нещо за това. Готов съм на всичко, стига да няма болки.” Весело му отговорихме веднага, че няма проблем - ще му направим морско кръщение и ще му издадем сертификат за член на моряшкото братство на държавата Океания. Лео подскочи от радост и запита дали ще стане преди пристигането в Хайфа. Обявихме, че на другия ден по обяд, при кулминация на слънцето, ще извършим обреда. С опита, който имах при пресичане на екватора, се заех  да организирам ритуала и да приготвя сертификата. На следващия ден, в определеното време, при 360 градуса хоризонт, главният механик Григор Алатов, облечен  като Нептун Велики, тръгна със своята свита към бака на кораба, където  бяхме приготвили кофа със сапунада, четка и дървен голям бръснач. Един от свитата на Нептун биеше корабния гонг за мъгла. Вървях след тях с Лео, като държах кода за международната сигнализация - книга с дебели червени корици с релефен образ на Нептун с тризъбец в ръка. Поясних на Лео, че това  е нещо като морска библия, която той ще трява да целуне в края на ритуала със завързани очи пред Нептун и съпровождащите ни пътници и екипажа. Всичко му допадаше и като дете се радваше, че ще се отърве от комплекса си.
На бака, до котвеното устройство (брашпила като фундаментален символ на морската практика), Лео беше сапунисан и обръснат, а аз предадох кода в ръцете на Нептун. Завързахме очите на Лео и на двама от свитата с хавлиена кърпа. Нептун предаде най-напред кода на свитата си, която шумно го целуваше, а Богът  благославяше. Дойде редът на Лео да целува кода и в момента, в който Нептун обяви, че му го подава, пред невиждащия кандидат-моряк застана един от екипажа, облякъл на голо само един халат, отметна го и Лео го целуна по задните меки части. Лео с хумористична интонация извика: “Целунах нещо меко”, а  пътници и екипаж ибухнаха в неудържим смях и вече без превръзка, повече от всички, с пълен глас  се смееше Лео.
Обядът се превърна в тържество на кърмовата палуба, където трябваше да връчим сертификата на Лео. Всички пътници без изключение донесоха ракии и луканки. Те ги носеха в достатъчни количества за своите родини в Израел, които имаха носталгия по този вид питиета и храна от родната им България. Пяха песни, а една от пътничките, връстница на Лео, изигра ритуален танц в негова чест. Дойде време, при една наздравица, да прочета сертификата и да го връча на Лео. Той беше  радостен и нетърпелив. Зачетох  текста и когато той чу, че съгласно обреда е целунал “целомъдрената и пречиста”..., Лео подскочи и извика “чакай”, но аз продължих и изрекох “котва”. Лео светкавично в смях отреагира: “А, така може...” След това обявих негово име, вписано в сертификата член на моряшкото братство - капитан Темпеста (на италиански името  означава буря). Името го въодушеви и не забрави да повтори, че приятелят му вече не може да има пренебрежително отношение към него и че сертификатът му ще бъде сложен в рамка на видно място вкъщи и ще го попита той има ли нещо такова да му покаже.
Размахвайки сертификата с радостен глас и с чаша вино в ръка няколко пъти възкликна:
- Ей, големи шегаджии сте, приятно е да си в моряшка компания.
Така Лео се освободи от чувството за малоценност спрямо своя близък приятел моряк.
Преживяното беше едно незабравимо веселие в монотонното корабно ежедневие.
Ритуалът е стара остра гемиджийска шега, но странно, че никой от пътниците не възприе обреда като недостойна подигравка, а всички се радваха и смяха от сърце, заедно с Лео и екипажа, за преживяното театрално представление със сцена - бака на кораба, насред морето, с главен изпълнител любимия им артист Лео Комфорти.
К.д.п. НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ
избор на брой
начало