избор на брой
начало


ЕДНО ПРОДЪЛЖЕНИЕ ПО КАРГО-РЕКЛАМАЦИИТЕ В ПАРАХОДСТВО БМФ
(Продължение на: 26 април 2011 г. Карго-рекламциите са забавни ребуси!)

Не е възможно да се помнят всички разправии по рекламациите, но най-интересните не се забравят, като се има предвид, че установихме: чуждата клиентела беше изобретателна и безцеремонна във формирането на рекламации. Пример в това отношение беше рекламацията на един холандец, получател на 100 тона боб в 50 кг. торби от кораб „Н. Вапцаров” (първият с това име в Параходство БМФ). Той претендираше за това, че е трябвало да прекара през веялка стоката от всички торби на брой 2000, тъй като бобът бил запрашен от карбиден прах (от стоката карбид във варели, натоварени в коридора над торбите боб, които са били в хамбара).
Поисках обяснение от капитана и и изисках от него да ми представи изпълнителния карго план, връчен в холандския порт за разтоварване. От него се виждаше, че бобът е натоварен в предната част на трети хамбар под алабандите (коридорната палуба) и в подкоридорния хамбарен отвор - само на разстояние един бимс е имало торби боб. Хамбарът е бил затворен с дървени капорти и те са били застлани с два реда брезентови мушами и чак тогава са товарени варелите с карбид в коридора над боба в хамбара. При това положение не беше възможно цялата стока боб да бъде замърсена, но реших, че все пак горният ред на боба в торби, в разстоянието на бимса, е бил напрашен от докерска небрежност при сваляне на мушамите за разтоварване стоката от хамбара и че това е възможно върху 20 торби. От рекламацията за 6000 гулдена (за 2000 торби), приех да призная 60 гулдена.
Дадох съответния мотивиран отговор до холандеца и той, вероятно засрамен от алчността си, повече не се обади. Но този въпрос не приключи за нас, тъй като при едно посещение на служител от застрахователната организация „Булстрад”, който искаше да се запознаем и да разгледаме някои застрахователни проблеми с техни права за регресен иск към превозвачите. При дискусията му посочих как работим с карго-рекламациите. Цитирах му холандския случай с боба. Той подскочи от стола и „благослови” холандеца, който далеч преди да рекламира при нас, успял да си събере сумата на основание, че стoката е купена на
база „СIF” – (cost, insurance, freight) със застраховка, уредена в „Булстрад”. На служителя му стана ясно, че коректността на застрахователя съвсем не значи, че не трябва да проверява при превозвача как се е сбъднало застрахователното събитие преди да плаща и че пътят на регресния иск към превозвача не винаги му е гарантиран. 
Пак холандец беше предявил иск за събитие отпреди три години за 4000 гулдена, които изразходвал, за да защити интересите си при товарене на суперфосфат на кораб „В. Левски”. Тук отговорих накратко, защото като старши помощник-капитан, бях пряк участник в станалото събитие и холандецът не е могъл да предположи че ще попадне в такъв „мал шанс”. Не го информирах, че съм бил в екипажа на кораба, но в отговора подчертах, че всеки прави необходими разходи и ние нямаме нищо против това, да защитят интереси, но в случая нямат загуби по стоката, тъй като са получили чист коносамент и са си реализирали акредитива за стойността на стоката без проблеми в Амстердам. Повече не се обадиха, но беше много характерно, че те правят всичко
К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ
Моторен кораб „Н. Вапцаров”
Моторен кораб „В. Левски”
Параход „Родина”
възможно да възвърнат всеки изразходван гулден, ако може да бъде приета повдигната рекламация - достоверна или измислена.
Интересна и необичайна рекламация, въобще в историята на нашето търговско мореплаване, беше искането на една близкоизточна банка, че не получила стоки по два коносамента за Бейрут, които са й били джиросани и тя е заплатила стоките, в порядък на уреден кредит срещу права върху тях.
Първият коносамент беше за параход „Родина”, товарил катанка (арматурно желязо на кангали) 1400 тона в Бургас за Бейрут, а вторият коносамент беше за кораб „Н. Вапцаров”, товарил 700 кубически метра парен бук от Бургас за Бейрут. Първоначалната изненада от подобна рекламация бързо премина, защото веднага лично направих справка от оперативния журнал на Параходство БМФ и видях, че в посочените периоди за двата кораба „Родина” е бил в Ливерпул, а „Н. Вапцаров” - в Анверс и не са плавали по близкоизточната линия. Освен това, към горните периоди в ежедневната информация на „Лойд лист”, нашите кораби бяха посочени в кои пристанища са били под обработка. Незабавно, с кратко и категорично писмо, отговорихме на банката със съответните позиции на корабите и с възможността сами да проверят чрез „Лойд лист” фактите. Не коментирахме, че са били подведени и изиграни, а ги оставихме сами да преценят положението, в което са се оказали. От банката не се обадиха - очевидно там са разбрали за измамата, в която са били въвлечени и са понесли солидна загуба. Този случай категорично доказваше, че винаги са необходими теоретични предположения за злоупотреби с коносаментите като ценни книжа.
Броят на корабите растеше, а с това и рекламациите, и застрахователните събития. Това налагаше да се приключи с импровизациите по тези въпроси, значими в търговската експлоатация на флота и да се наложи специфичен контрол, за да не изтичат допълнителни разходи и да се увеличи възвръщането на плащаните премии на застрахователя и да се покриват по-добре частните и общите аварии. За целта в структурата на БМФ разкрихме съответния сектор с подходящи специалисти.
К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ
Снимките са от фонда на Военноморския музей