избор на брой
начало
ПЪРВИЯТ РЕЙС
Мишо Керемидчиев живееше на главната улица, срещу църквата „Свети Никола” във Варна. Много високо, здраво момче с буйна черна къдрава коса. Винаги усмихнат и лъчезарен. Не може да не го обичаш. Освен общи приказки, с него нямахме махленска близост. Навремето, не знам защо, не идваше да играе на Шишковата градинка с нас, момчетата. Това, че и той нямаше баща, ме караше да го чувствам особено близък. Влезе и завърши, след мен, Морското училище. През тези няколко години почти  не бяхме се виждали.
Настана времето, когато адски трудно беше да те приемат в Параходство „Български морски флот”. Нямаше кораби, а моряците бяхме много. По него време, то беше 1959 - 60 година, започна и строителството на малките 150-тонни кораби от типа „Галата”. Това много ни обнадеждаваше.
В  един много студен и ветровит декемврийски ден срещнах Мишо в пристанището. Целият грееше от щастие. Спусна се към мен, ръкувахме се и той поверително, със стеснение, каза: „Няма да повярваш, назначен съм на „Галата” като помощник-капитан. Утре отплаваме за Балчик. Това е първият рейс в живота ми”. Дълбоко в съзнанието ми изплува завистлива мисъл - кой ли го е вредил на първия новопостроен кораб. Грейналото, радостно лице на Мишо и топлината, с която ме прегърна, потопиха обратно черната ми мисъл.
„Галата” потеглил въпреки засилващия се североизточен вятър. От контролната кула при входа на пристанището, предупредили капитана, че освен щорма се очакват и заледявания. Отговорът бил: „Капитан Цветков не се страхува от морето. Морето се страхува от капитан Цветков”. Това е последният контакт с кораба. Той не пристигна в Балчик този ден. Нито на другия ден. Нито следващите дни и месеци.
След година, когато потъналият кораб „Галата” бе изваден от дъното, разследването установи: В снежната вихрушка корабът се отклонил от курса си и тъй като, освен един компас, нямал никакви други навигационни прибори, се блъснал в брега западно от Каварна. Капитанът дал заден ход и се изтеглил от брега, но от пробойната в корпуса корабът се наводнил и веднага потънал.
Нямаше нито един спасен човек. Така и не се разбра кой е бил „щастливецът”, приютен от екипажа да преспи през нощта на топло в кораба и когото бяха забравили да събудят, преди да отплават. Името му го няма в екипажния списък. Какво ли е изживял Мишо в последните мигове на своя първи рейс!
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ


Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ. Снимката е от сайта на автора http://sites.google.com/site/capitandremdjiev/home
Изваждането на потъналия моторен кораб „Галата”. Снимката е от фонда на Военноморския музей - Варна.