избор на брой
начало
ФАЛШИВАТА ТОРПЕДНА АТАКА
Зачотно тактическо учение на Военноморския флот! Знаете ли какво беше чудо – венец на подготовката на Марината – всяка година в средата на лятото!
Бях старшина на група торпедни електротехници на пл-12 (подводна лодка № 12) – „Слава”, с командир капитан III ранг Константин Площаков. На това учение на нас се падна честта да пресрещнем „противниковия” отряд бойни кораби (ОБК) и да атакуваме флагманския кораб. Атаката обозначаваме с изстрелване на едно практическо торпедо Т-53-56В по медианата на залпа, по способа „Стрелба по площи в сектор”. От успеха наш зависеше комплексната оценка на дивизиона за годината. С нас, като посредник на началството, плаваше капитан I ранг Христо Христов – Габровеца.
В планираното време заехме района за бойни действия. Командирът, заедно с щурмана – Ганчо Райков, уточниха мястото и в уречения час се потопихме на перископна дълбочина. Започна най-трудното – поиск, което означава най-вече голямо чакане, придружено с непрекъснато взиране в перископа, слушане на пасивния радар и хидроакустическата станция. И всичко това на перископна дълбочина, на която през лятото


Мичман от резерва Иван Д. ИВАНОВ - Торпедото
Подводницата „Слава” в малко по-късни времена след фалшивата торпедна атака
температурите в лодката в някои отсеци достигат до 55 градуса по Целзий!
Не щеш ли, само след 2-3 часа вахтеният офицер докладва за силует на боен кораб на голяма дистанция. Акустикът, старшина ІІ степен Георги Герчев не чуваше нищо по указания от перископа пеленг - значи наистина „врагът” е далеч! Пък и хидрологията в нашето море през лятото е ужасна - течни дъна, слоеве на скока... с една дума- мъка за акустиците!
- Бойна тревога! Торпедна атака! - не зная какво бе видял и какво не командирът, но атаката започна по пеленг от перископа и дистанция  „на око”.
Въведох данните в торпедния автомат за стрелба (ТАС-а). Започна определяне на курса на целта. Легнахме на курс за сближение с целта.
- Торпеден апарат номер три за изстрел приготви! - няма лабаво, ще стреляме...
Опитах се да подскажа, че нещо не е в ред, извиках:
- Има голямо разминаване в елементите на движение на целта на ТАС-а и от
щурмана! Ъгълът на изпреварване е много голям, ъгълът за среща на торпедото с целта - извън нормите, ъгълът в точката на залпа...
- Апарат то-о-овс! - не ме чуха...
- Пли! - торпедото тръгна, по моему - на майната си!
Изплавахме. Никой. Ни отряд, ни кораб, ни флагман... нито пък - торпедо. А
практическите торпеда след изминаване на осем километра се продухваха с въздух и изплаваха, за да бъдат прибрани и използвани многократно.
Докладвахме на командния пункт. Командващият заповяда да не се връщаме без торпедото. Търсихме го пет дни - безуспешно! Накрая, с увесени носове се прибрахме в базата, в събота след обяд. Площака и Габровеца се разделиха с прегръдка, като приятели.
Площака обаче се досещаше, че го чака „хладната прегръдка на питона”, демек, капитан Гуцанов - комдива. Но си имаше и план. Изведе екипажа от лодката, остави само торпедния разчет, прибра в куфара си магнетофонната лента със записа на действителната атака и спретнахме нова, фалшива, ама перфектна! Слънце!
Само че торпедото го нямаше-е-е. Оформяше се мнение, че е било технически неизправно. Можеше и да мине номерът.
След няколко дни ме извика шефа на флотското контраразузнаване - капитан І ранг Николай Гулинов, затвори ме в една стая, даде ми един лист с въпроси и един празен и рече:
- Докато не напишеш как сте фалшифицирали записа на атаката няма да излезеш от тук! Ясно!
Ясно и още как - някой е „пропял”, ама аз пък командира си няма да предам! Мълчах, като комунист на разпит.
Разследването не успя. Торпедото го изписаха за сметка на държавата - било технически неизправно. Дивизионът получи добра оценка - атаката бе добра! Аз пък, по-късно станах помощник на дивизионния миньор по приборите за торпедна стрелба, в щаба на дивизиона. Капитан Гуцанов ме взе в щаба. И ми каза защо - защото умея да мълча!
Ето така, мълчах и ... получих „отличен”. Е, получих и прякор...
Мичман от запаса Иван ИВАНОВ - ТОРПЕДОТО