избор на брой
начало
ПОХОДЪТ НА ЕСКАДРЕНИЯ МИНОНОСЕЦ
„Г. ДИМИТРОВ” ДО АЛБАНИЯ

По повод 55-та годишнина от събитието

В края на месец януари 2012 г. се навършват 55 години от едно важно събитие в историята на ВМС на България - походът на ескадрения миноносец „Г. Димитров” до Албания. Реших да напиша за това събитие, тъй като с моя съвипускник от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” Владимир Христакиев участвахме в този поход. През зимата на 1957 г. ние бяхме курсанти-випускници и вероятно е взето решение да се изпратят на похода двама курсанти от випускния курс – един  корабоводител и един механик. Аз завърших училището по специалност „Корабен механик”, а Христакиев - по специалност „Корабоводене”.
На 21 януари 1957 г. през нощта корабът под флага на командващия флота контраадмирал Бранимир Орманов отплава за Албания с правителствена делегация на борда начело с тогавашния министър-председател на България Антон Югов. Делегацията се придружаваше от много журналисти.
Сутринта корабът навлезе в Босфора, като в началото, съгласно международните морски правила, тъй като на борда е главата на правителството на България, от бреговите батареи на входа на Босфора и от оръдия на кораба бяха дадени по 21 салюта.
Интересът на всички от кораба беше много голям към вида на бреговете на Босфора и град Истанбул. Не по-малък беше интереса от представителите на турската преса и вероятно и други ведомства. През цялото време на прехода през Проливите ескадреният миноносец се придружаваше от малки и по-големи катери, които обикаляха около него и правеха снимки. Вече след 55 години спомените от това ярко събитие в моя живот, а предполагам и на другите участници в плаването, са поизбледнели, но има неща, които помня много добре. Макар, че като курсанти нямахме достъп до всичко, което се случваше на кораба, все пак  бяхме в течение на главните събития, още повече в част от тях бяхме и преки участници.
През нощта на 22 срещу 23 януари при плаването в Егейско море ескадреният миноносец намали много хода си, а след това и спря движението си.
В района, в който беше „Г. Димитров” имаше силен вятър и вълнение. Поради това, а и поради особеностите на кораба, започна много силно бордово клатене. Помня, че сред гостите, особено сред журналистите, настъпи паника. Те се чудеха какво става и много от тях излязоха уплашени от каютите. Сигурно и аз съм излязъл по тази причина и разбрах от матроси от електромеханичната бойна част (БЧ-5), в която се числях, че силно се е осолила водата на парните котли. Степента на осоляване е била такава, че има опасност от много сериозна авария и затова е било решено корабът да спре. Този инцидент е осветяван от много автори и за това няма да пиша за него, още повече, че тогава не разполагах с някаква подробна информация. Помня, че „Г. Димитров” беше на стоп сравнително кратко време и въпреки сериозните проблеми той продължи плаването си с малък ход.
Движението на кораба през цялото плаване, особено в близост до бреговете е следено. Това, което се говореше на кораба, беше, че кралят на Гърция е изпратил покана до Антон Югов с предложение да преминем през Коринтския канал. Помня, че компетентните офицери на кораба и по-специално старшият щурман Никола Михайлов (по-късно о. р. капитан І ранг) предлагаха да не се приеме поканата, тъй като е невъзможно кораб с такива размери да премине през канала.
Много по-късно, като ръководител на курсанти на практика на пасажерския кораб “Георги Кирков”, преминах два пъти през Коринтския канал и тогава си спомних за плаването с ескадрения миноносец. Помъчих се да си представя дали наистина е било невъзможно да се премине с него през канала. Без да съм компетентен за точна преценка поне визуално не можех да си представя как кораб с водоизместване почти 3000 тона, дължина 117 м., ширина 11 м. и газене 4.5 м. може да премине през канала.
Плаването, макар и с намален ход, продължи по предварително определения маршрут. Тъй като графикът на плаването на кораба се наруши и не можеше да се пристигне в предварително определения час в пристанището на гр. Дурес, при навлизането в териториалните води на Албания бяхме посрещнати от военни катери и през нощта бяхме известно време на котва пред гр. Влора, а на 23 януари 1957 г. ескадреният миноносец пристигна в Дурес. На една от снимките се вижда официалното посрещане на министър-председателя на България на кея до борда на кораба.
Пребиваването на кораба в гр. Дурес от 23 до 29 януари беше съпроводено с различни срещи и посещения, в това число и в столицата Тирана.
Ще се отклоня от темата за посещението на ескадрения миноносец в Албания за да разкажа за едни лични емоционални срещи. През 1954 г. в НВМУ „Н. Й. Вапцаров” постъпиха за обучение 5 или 6 курсанта от Албания. Те заедно с двама чехи (на цивилен режим) бяха единствените чужденци и може би първите групи, които се обучават в Морско училище. Ние контактувахме с интерес с тях, особено с албанците. Между тях имаше едно момче, което много бързо научи български език и беше много общителен. Той се казва Асти Попа. Беше любимец на курсантите. Не знам как, но с него станахме много добри приятели. Той беше роден в гр. Дурес и роднините му живееха там. 
Именно срещите ми с майката на Асти Попа (баща му беше починал) и неговите братя бяха нещо невероятно за онези години. На една от снимките сме с Владо Христакиев, двамата му братя и техен приятел.
На 29 януари преди обяд корабът, изпратен тържествено (Антон Югов се завърна в България със самолет), отплава от Дурес. Запомнил съм, че при излизането от пристанището „Г. Димитров” трябваше да се развърти, а пристанището не е много голямо и вероятно дълбочината не беше достатъчна и затова винтовете силно размътиха водата зад кърмата. Тъй като имахме възможност да бъдем близо до мостика


Капитан I ранг доц. д-р Иван ЙОТОВ. Снимката е от архива на автора.
На юта на кораба – спомен от похода.
В гр. Дурес – курсант-главен старшина Владимир Христакиев, лейтенант Васил Младенов, мичман Точков (?) и двама албанци.
Курсантите-главни-старшини Иван Йотов и Владимир Христакиев, двамата братя (?) на Асти Попа и техен приятел - в средата.
Тържествен марш при посрещане на Министър-председателя Антон Югов в Дурес.
Двама матроси от БЧ-5 и вахтеният на юта – спомен от похода.
Ескадреният миноносец „Г. Димитров”. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
на кораба, помня, че имаше малко суматоха, още повече, че някои от по-големите началници бяха в повишено настроение и се опитваха да дават съвети на командира на кораба капитан III ранг Тумбев.  Излизането от пристанището завърши благополучно, както и плаването обратно до Варна и на 31 януари 1957 г. кораба зае своето място ( 7-мо място) на кея във Варна.

Послепис:
Моята първа среща с ескадрения миноносец „Георги Димитров” е в началото на службата ми във ВМС, като курсант. През месец август 1951 г. постъпих във НВМУ „Н. Й. Вапцаров” във випуск 1951-1957 г. на училището. Това е последният випуск в историята на училището с прием след завършен 9 клас. На 9 септември 1951 г. на кея, на който беше застанал ескадреният миноносец, се проведе церемонията по присвояване на първо офицерско звание на випускниците от випуск 1946 -1951 г. Нашият випуск присъства на тази церемония.
Втората ми среща беше на 5 декември 1951 г., когато на кея пред ескадрения миноносец „Г. Димитров” положихме военна клетва. Последната беше по време на стажа ми като випускник на Морското училище. Бях на стаж в електро-механична група през м. август 1957 г. Като правило, випускниците провеждаха стаж на длъжности, на които след това биваха назначавани след завършване на училището. Вероятно такива са били и моите намерения, но съдбата беше определила друго.

Капитан I ранг о. р., доц. д-р Иван ЙОТОВ
ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”
Снимки автора

30 януари 2012 г.
гр. Варна

Още за автора: 21 юни 2009 г. Юбилей: Авторитетен учен и преподавател