избор на брой
начало
ЕДНА ДРУГА ГЛЕДНА ТОЧКА ЗА ГИБЕЛТА НА
„ЛЕЙТЕНАНТ ПУЩИН”

През тези дни, уважаеми читатели, темата за потопяването на руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин” в български териториални води по време на Първата световна война е особено актуална. Затова с удоволствие ви предлагаме една друга гледна точка за гибелта на „Лейтенант Пущин”. Тя е на уважавания наш автор капитан Асен Дремджиев и е поместена в неговата книга „Преди” (Варна, 1999 г.). Поместваме разказа-спомен с негово съгласие и със следните необходими бележки и уточнения:

Капитан Васил Игнатов наистина е изявен във военния ни флот специалист по поставяне и прочистване на минни заграждения. Но в този свой спомен паметта му леко е изневерила. Той не е поставил минното заграждение, на което се е взривил „Лейтенант Пущин”, а само е участвал като младши офицер на миноносеца "Шумни" с командир лейтенант Александър Манолов. Минното заграждение тогава е поставено от големите наши
специалисти в тази област лейтенант Кирил Минков (изстрелял торпедото на „Дръзки” срещу „Хамидие”) и лейтенант Александър
Тодоров (брат на първия командир на първия ни подводник УБ-18 лейтенант Никола Тодоров) от борда на приспособения за минен заградител наш търговски кораб „Борис”. Това доказват автентични документи от Държавния военноисторически архив - Велико Търново, както и от архива на контраадмирал Сава Иванов, съхраняван във Военноморския музей - Варна. В тях изрично се посочва, че торпедоносците „Шумни”, „Строги” и „Смели” само „охраняват заградителя „Борис”... И още едно уточнение – плененият старши руски морски офицер е капитан II ранг Подяполски – началник на 5-и дивизион дозорни ескадрени миноносци, а не „командващият отряда – капитан ІІ ранг Подямполски”.
Иначе разказът е чудесен може би най-вече с драматичното откритие на Васил Игнатов – трупът на намерения край Созопол руски морски офицер е на командира на „Лейтенант Пущин” - неговият съвипускник от Морския кадетски корпус в Санкт-Петербург лейтенант Борис Пишньов. Леглата им в спалното помещение са били едно до друго ... Този разказ е и още едно доказателство за безумието на „войната като продължение на политиката, но с други, насилствени средства” (цитат по Клаузевиц).
Атанас ПАНАЙОТОВ,
доктор по история

ТОЧНО НА ДНЕШНИЯ ДЕН,
но годината беше 1916. Тогава воювахме срещу Русия. Строявахме моряците да ги водим на църква.
Старият капитан Васил Игнатов забрави, че съм до него. Говореше съвсем тихо. От шума на минаващите навън автомобили едва го разбирах.
… Чу се далечен взрив, някъде североизточно от


Капитан Асен Дремджиев
Руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”. Снимката е направена в началото на Първата световна война.
Българският параход „Борис”, приспособен за минен заградител по време на Първата световна война. Снимката е направена през м. октомври 1900 т. в Пристанище Варна.
Камчия. Руският контраминоносец - сега ги наричате ескадрени миноносци, „Лейтенант Пушчин”, който заедно с още един контраминоносец крайсеруваше пред нашите брегове, се взривил на мина. Аз ги бях поставил на редове, перпендикулярни на брега.
Та двойката крайсеруващи миноносци забелязали мина… Помислили, че е плаваща, но тя всъщност била изплавала. Немският образец мини имаха хидростатично устройство, което ги задържа на три метра под повърхността, щом се откъснат от котвата си, но нашите нямаха. „Лейтенант  Пушчин” се приближил към нея, за да я разстреля, и тогава се натъкнал на мина от моите заградни банки.
Мъгливо, мрачно време беше. От брега никой не можеше да види какво става. Другият миноносец веднага с пълен ход избягал, защото помислили, че „Пушчин” е торпилиран от подводник.
На борда на потъващия миноносец се намирал и командващият отряда - капитан ІІ ранг Подямполски.  В една от лодките той заедно с офицерите си тръгнал близо покрай брега на север, за да се върнат в родината си. Останалите моряци и обгорените огняри с другата лодка направо излезли на брега до устието на Камчия. Само един от тях починал, другите оздравели. Лодката с Подямполски се заплела в мрежите на
таляна пред Евксиноград и нашите ги пленили.
Подямполски казал, че след като през Руско-японската война е успял да избяга от японски плен, от българите ли няма да избяга. Да, ама нашите го затворил чак в Търново и там стоя до края на войната.
Но не за това исках да ти разкажа… След седмица пред Созопол намериха трупа на руски лейтенант. Добре стегнат в спасителната риза и с кървави сълзи в очите. Умрял от студ. Страшно се мъчил горкият. От металния му познавателен знак се разбра, че е командирът на „Пушчин” Борис Пишньов.
Борка беше мой съвипускник от Санкт-Петербургското морско училище. Жизнерадостен, закачлив… Леглата ни бяха едно до друго. Все измисляше римувани подигравки, когато си слагах пуловер под нощницата, защото ми ставаше много студено. Тогава модата беше мъжете да спят с дълги нощници.
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ