избор на брой
начало
ПО-ДОБРЕ КЪСНО, ОТКОЛКОТО НИКОГА
Това старо правило е в сила, най-вече за уточняване на събития от близкото минало, които предстои да влязат в историята. Безбройни са случаите, когато изясняване на подробности, пост фактум, преобръщат същността на историческите събития.
За нас българите, да си нагласяме историята не е нещо ново. Петър Мутафчиев твърди, че най-малко една трета от историческите надписи и грамоти от Второто българско царство са фалшификати или преработки.   Спомняте ли си публикациите, че Алонсо де Охеда бил българин от Охрид, че Кирил и Методи са българи, т. е. ние сме дали четмо и писмо на славянските народи, и още много „драгоценности” с  фалшифицирана автентичност. Да изброяваме ли: Царевец,  корабът-музей „Радецки”,  корабът-музей „Дръзки” и други „светини”, които трябваше да засилват  блясъка при честването на 1300 годишнина от основаването на държавата ни. Дори и сега, по инерция продължава тази българомания; как да си обясним твърденията, че компютърът е българско изобретение, сътворено от Джон Атанасов, който не знае български език.
Много далеч съм от мисълта, че околосветското самотно плаване на Георги Георгиев е уникално историческо събитие. Но след като сега, някои от създателите на този мит, отново го изваждат от нафталина, мой дълг е да кажа истината.
До 1989 година беше табу разискването на тази тема. Всеки опит за отричане или изясняване на фактите биваше квалифицирано като „национално предателство” и не се допускаше в медиите. Право на публикации имаха само журналисти като Батков и Тинко Трифонов;  изфабрикували „рекорди”, „безпримерно плаване около света” и пр. целящи да омаят обикновените, непросветени в тази област хора.
Фактът е, че още в 1895 година Джошуа Слокъм направи първата самотна, ветроходна околосветска обиколка и то през Беринговия проток, защото Панамският канал тогава още не е прокопан. Така той постави началото на една традиция. След него, години наред, не един, не двама, самотни ветроходци обиколиха земята. Това обаче не се съобщаваше на сухоземните българи. Така че, когато през 1977 година Г. Георгиев извърши околосветска обиколка, започна шумотевицата. Ето удобен случай за пропаганда на „предимствата” на социалистическия строй и  успехите му довели до „безпримерната” ветроходна обиколка, за която Георгиев стана Герой на НРБ. Някои ръководители на морски ведомства и предприятия активно подкрепяха създалата се тогава еуфория, за да се  доближат към върховете на партийно-държавния апарат.
Всичко това бе за вътрешна употреба, защото хората извън соцлагера бяха добре информирани и трудно можеха да бъдат заблудени. По него време в изпълнение на партийно-правителствената повеля, нашите треньори тъпчеха състезателите с неизвестните за обществеността стероиди, та да бъдат постиженията им показателни за успехите на социалистическия строй. Разбира се, допингът не закъсня да лъсне на бял свят.
Пак тогава  в нашето ветроходство се роди и шеговитият термин „дизел-шкот”. В международни състезания нашите яхти, та дори и учебният кораб „Калиакра”, пускаха в движение и спомагателния си дизел двигател, за да наберат аванс пред другите участници. Ще рече, да се натягат не само шкотите на ветрилата, но и на мотора. Яхтингът е синоним на аристократичност и чуждите състезатели не допускаха, че може да се направи такова нещо. Тъй като познавах нашия спортен морал, при всички ветроходни регати, които съм ръководил, запечатвах спомагателните двигатели. Въпреки това, не бяха малко случаите, когато след финиширането на яхтите  двигателите им бяха горещи а пломбите им – „непокътнати”.
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ

Бележка на редакцията: Темите, повдигнати от капитан Асен Дремджиев, не са нови. Те периодично „изплават”, за да бъдат предмет на дискусия сред нашата морска общественост. „Морски вестник” е готов да публикува всяко мнение по тях, стига то да не съдържа обидни квалификации и груби личностни нападки.












Капитан Асен Дремджиев
Корабът-музей „Радецки”. Създаден от дунавски шалан през 1966 г. след всенародна акция за събиране на средства от много организации. Обявен за българска светиня (текстът е на Асен Дремджиев). Снимка http://www.tourism-bg.net/obekti/img/kozlodui_korab/img_1.html
Миноносецът „Дръзки” е потопен като мишена за артилерийски стрелби. Пред Военноморския музей е корпусът на миноносеца „Строги” (текстът е на Асен Дремджиев). Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК