избор на брой
начало
АКЪЛ – МОРЕ!
Тръгвахме от Новоросийск за България. Знае се зимно време как духа в Новоросийск. Какво се бях разсеял, та чак преди маневрата се сетих да пусна жирокомпаса. А му трябваха поне няколко часа, за да влезе в меридиана.
Капитан Фос още не беше си пийнал и въпреки това прие спокойно непростимата ми грешка:
- Хайде, момче, сега – горе на летния мостик! Оттам по преговорната тръба ще казваш курсовете...
Наистина, нямаше друг изход. Осветлението на магнитния компас, който е на летния мостик, беше повредено и отдолу не се виждаше. Стари бракми...
Така, докато заработи жирокомпасът, непрестанно, до прегракване виках на кърмчията: “пет вляво... още пет... средата... десет вдясно...” и т.н. Как не умрях! Устните ми залепваха върху ледения бронзов наустник на тръбата. Целият станах шушулка. Не беше за приказване! После, когато слязох долу ни жив, ни умрял, Фоса ме погледна жаловито:
- Еее, момче... акъл – море! Вече няма да  забравяш жирото...
Записал капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ
Публикувано за първи път в печатното издание на „Морски вестник”, бр. 12 (180) от 2002 г., с. 12 под рубриката „Приказки от Пилотската станция”.


Капитан Асен Дремджиев
Капитан Веселин ГЕОРГИЕВ – ФОСА (в средата) на чашка и на раздумка по време на престой на кораба в пристанище. Снимката е от личния архив на капитан Веселин Георгиев.