избор на брой
начало
РАЖДАНЕТО НА СПОРТНОТО ВЕТРОХОДСТВО
Дом „Народен флот” (ДНФ), или както старите варненци го наричаха - Военният клуб, беше в центъра на града, пред катедралния храм. Там, веднага след входа, беше канцеларията на физкултурния колектив „ВМС” (Военноморски сили) който след време бе преименуван на „Черно море”. Стефан Маринчев (Едноокия) беше всевластния шеф. И аз, като всеки треньор, си имах бюро в което си държах дневници и документи от състезания. Единствен треньорът по футбол – Моканов, не се занимаваше с писания и важно контактуваше само с командващия и началник-щаба на флота.
Портиер на ДНФ беше старият добряк бай Добри. Синът му, не след много време стана адмирал - командващ на флота, повече известен като „Пианцата Странджата”. Всеки ден отивахме в портиерната, за да получаваме от бай Добри пощата. Обикновено това бяха съобщения, инструкции и протоколи за състезания от върховните спортни институции в София. Какво ставаше в чужбина, никой не знаеше, а и не трябваше да се интересува за развитието на капиталистическия спорт, прогнил от долари.
Не знам от къде ги е взел, но в един светъл ден Маринчев ми връчи няколко броя на английското списание „Yachting World”. Голямо, луксозно издание на гланцова хартия. Пълно със снимки, рисунки и статии за най-известните ветроходни прояви в целия свят. Разбира се, за соцлагера нищо не се споменаваше. Във всяко списание, централата кола се разтваряше и ставаше голям чертеж на даден тип яхта.  
Престраших се и написах едно скромно писмо до главния редактор на списанието. Обясних му че у нас, валутния режим е много строг и не можем да се абонираме за списанието. Тъй като ветроходството едва започваше да се развива в България, помолих го да ми изпрати няколко стари (вече ненужни) броеве на списанието за да използваме чертежите. Каква беше изненадата? Започнах да получавам всеки месец новия брой!  Това беше в края на 50-те години. Списанието пристигаше на адреса на Дом „Народен флот” и така се заобикаляше строгата цензура. Получавах го повече от 20 години.
Благодарение на „Yachting  world” направих работни чертежи за „Олимпийски монотип 36 – Йола ”, „Олимпийски монотип 52 - Фин”, „Клас Звезда”, „Клас Пират” и  „Дракон”. Със съдействието на адмирал Орманов, веднага във Флотския арсенал започна невиждано строителство  на яхти. В продължение на година и половина, които прекарвах по цял ден в арсенала „на главата” на майсторите, ВМС се сдоби с най-голямата флотилия от ветроходни яхти и разбира се, стана най-могъщият яхтклуб в България. Това продължи много години.
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ


Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ
Йолът „Девети септември”, произведен във Варна, на гърба на снимката е написано: 27 юли 1952, Сталин (тогавашното име на Варна). Фотографията е от личния архив на Миладин Миладинов: http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/mor_post/bnms0403.html