избор на брой
начало


ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ - ПЕНТАТА
След лечение в онкологичната болница в София, на 19.02.2012 г. в 04,00 часа, починал Митко Пентата. Правили му химиотерапия за тумор в гръбначния стълб, но тя разбила мозъка и сърдечната му дейност. Пожелал да го кремират, а праха му да хвърлят във Варненския залив.
Беше ръководител по водомоторен спорт към ДОСО, когато аз бях ръководител по ветроходство, а Васил Боянов – по гребане. Тогава му измислиха прякора „Пентата”, защото караше катера си с невиждания по него време извънбордов двигател „Пента”. По-късно, като племеник на някакъв голям шеф в МВР – мисля, генерал Ангел Солаков (нещо, което той винаги отричаше), стана началник на морския отдел на УБО. Когато купиха яхтата на Тодор Живков „Балкан”, Пентата искаше да ме назначи за неин капитан. Отказах, разбира се, заради „обремененото ми потекло” – „син на царски морски офицер”... „Абе, те са
Бившата яхта на Тодор Живков „Балкан”, която след 1989 г. дълго време престоя в хангар в района на пункта за базиране Атия на Военноморска база Бургас.
хубави хора, няма какво да се безпокоиш - убеждаваше ме той. - Най-много Луканов или Младенов да ти кажат „Я ни закарай да пием по едно кафе в Истанбул...”
Последната ни среща беше през есента на 2011 г. Тогава му дадох книгата „По коридорите на властта”, написана от последния шеф на УБО, генерал Милушев. Твърде неласкаво се изрази той за него, но затова пък с голяма топлота ми разказа за последната си среща преди няколко години в София, със стария (вече на над 90 години) Лукианов - навремето началник на винарската изба „Евксиноград”. Този руснак, живял в Париж, доведен тук още от цар Фердинанд, е създал елитното винопроизводство в двореца. От него Пентата научил, че въпреки изобилието от ненадминатите евксиноградски вина, Фердинанд всяка година си доставял от Португалия 300 - 500 бутилки „Порто”, от което на никого не давал. Сам си го пиел.
Е, и на Пентата му провървяло - навремето, когато работели заедно в двореца, веднъж след големи предохранителни мерки, Лукианов изчакал да останат сами и му налял в малка ракиена чашка, само един пръст от това чудно порто, което съхранявал като златно съкровище. Твърдеше, че като го изпил, се почувствал като дрогиран...
Лукианов му разказвал и за постоянните кавги между принц Борис и принц Кирил. Те никак не се обичали, а и съвсем различни били по характер. Дори веднъж Борис изхвърлил през прозореца грамофона на Кирил, с който той вероятно го смущавал. Лукианов видял само как грамофонът се разбил върху плочките на алеята, а миг след това Кирил изхвърчал от входа и се шмугнал в парка.
За по-късните времена ми е разказвал, че Вълко Червенков по цели нощи четял. Докато светел прозорецът му, Пентата обхождал и наблюдавал от близките алеи постлани с баластра, та се чували стъпките му и смущавали държавния мъж. След направената му забележка, Пентата се научил да стъпва по-леко и по-надалеко. Според него Червенков бил най-културният от досега управлявалите ни.
От всичките си началници Митко най-тачеше генерал Кашев. Разказа ми как при посещението на Фидел Кастро у нас, Кашев се разплакал от злоба, защото трябвало да обезпечат за делегацията „леки” жени. „Дотам ли изпаднахме, да вербуваме и курви... - изкрещял той и обърнал гръб.”
А аз си спомням, че показваха по телевизията и кинопрегледите Й. Хр., седнала плътно до Фидел Кастро в откритите лимузини, които обикаляха България всред бурно приветстващите ги тълпи.
В първите години след пристигането на правителствената яхта „Балкан”, нейната стоянка през лятото беше на пирса пред яхт-клуба във Варна. Охраняваха я десетина млади, хубави войници от вътрешните войски. Митко ги подбирал измежду състезателите плувци.
Яхтата беше нещо невиждано за него време. Малък, бързоходен катер с аеродинамично оформена бяла пластмасова надстройка и всички метални части - от хромникел. Вътре предната, най-широката част от корпуса, беше направена като голяма спалня, с огромно двойно, дори тройно легло. Въпреки много строгия режим на охрана, Митко ми показа всичко, дори специалните свързочни апаратури. През един късен следобед ме качи и направихме малък тур из залива. Изуми ме не толкова това, че летеше по водата, а че на нигото не се обаждахме - нито на портовия контрол, нито на граничните наблюдателни постове. Бяхме абсолютни господари по морето...
По едно време до яхтата  поставиха малка къщичка, в която да живеят и спят младите войници от охраната. На въпроса ми защо е това, Пентата отряза: „Освен да чистят и пазят, нямат работа на яхтата. Представи си, хванат ги да ... върху леглото на Тодор Живков.”
И за Петър Гочев - барба Петър, ми е разказвал как с германска помощ превозвал евреи за Израел с гемията си “Беласица”, която по-късно потънала в Черно море между Констанца и Одеса. Имал връзка с подводничарите от СССР, изглежда работил и за тях, та те го изкарали от затвора през 1947 г. Починал през 1965 или 1967 г.
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ
Снимка: ИМПАКТ ПРЕСГРУП