избор на брой
начало
„Б О Б К А”
Така се наричаше първият в живота ми търговски плавателен съд, на който съм бил капитан. Преди това съм управлявал много и различни ветроходни яхти, но то беше за удоволствие.
Сега, още малко предистория. Известният във Варна богаташ Тотю Желябов, беше съсед и близък на семейството ни. През Втората световна война той използва връщането на нашите земи по Беломорието и построи в Кавала двете най-големи дървени гемии: „Вита” и „Милка”. Като благодарност за поръчката, защото през войната всичко било замряло, корабостроителницата му подарили 12-метрова моторница. Той я кръстил на името на сина си Болеслав – „Бобка”.
Още през първата моя ваканция, като кадет във Военноморското училище, по настояване на вуйчо ми,


Пристанище Варна пред 1944 г. Снимка: Архив МВ
Желябов ме назначи за юнга на гемията „Милка”. Не ми плащаха нищо, но важното беше да се оморячвам и да трупам плавателен стаж.
След 9 септември 1944 г., поради неустановената и неясна обстановка, всички кадети от Военноморското училище бяхме пуснати в безсрочен домашен отпуск. Тогава Желябов ме назначи за капитан на „Бобка” а синът си - за моторист и касиер.
Започнахме да превозваме пътници от кея на пристанището до Карантината, Галата, Централните морски бани и Свети Константин. От сутрин до вечер не спирахме да шарим из залива. Имаше много летовници, най-вече чехи и поляци.
Чувствах се много горд и щастлив, когато, хванал румпела, управлявах най-големия и най-бърз тогава пътнически катер. От гребните „лодка за разходка” завистливо ни гледаха.
По него време стана голямото нещастие с единствения ни конкурент „Теменуга”. Удавиха се 8 или 10 човека, така и не се разбра колко са били. „Теменуга” беше малък и много нисък железен катер, предназначен специално да обслужва плаващите тръби на дълбачките. Пътници возеха контрабанда. На връщане от Карантината, щом излезли от прикритието на брега, вълничките прехвърлили издигащата се само на педя над водата плоска и заоблена като диск кърма. Претовареният с хора катер веднага потънал.
Затова под седалките на „Бобка” ни задължиха да сгъваме спасителни ризи. Всички бяха от корк и ужасно миришеха. Как щяха бързо да ги обличат пътниците и на мен не беше ясно. Винаги возехме повече от разрешените 12 човека.
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ