избор на брой
начало
АВАРИЕН ПРЕСТОЙ НА М/К “ВАСИЛ ЛЕВСКИ” В
ГИБРАЛТАР 1960 Г.

В началото на м. юли кораб “Васил Левски” плаваше в рейс с пълен товар жито от Одеса за Лондон и Ротердам под командването на капитан Иван Станчев и главен механик Никола Михайлов. На 9 юли като старши помощник-капитан бях на следобедна ходова вахта. Вече бяхме пресекли траверса на нос Гата и пресмятах кога точно ще пристигнем в Гиблартар за бункировка на гориво, когато щамбайнът (машинният телеграф), задействан долу - от машиното отделение, даде “Стоп”. Веднага поисках обяснение по проговорната тръба. Отговориха, че внезапно са чули нехарактерни шумове в главния двигател долу при коляновия вал и затова аварийно са дали “Стоп”, за да се ориентират. А сега, чрез последващи проби от “най-малък напред”, с последователни увеличения на хода, искат да си изяснят причините за шумовете.
Не се наложи да извикам капитан Станчев, защото секунди след дадения
сигнал “Стоп” по щамбая, той дойде на мостика, подобно на мелничар, който спи, когато работи мелницата и се събужда, когато спре. Пробите започнаха и се оказа, че само на “най-малък напред” няма шум и така сметката за пристигането в Гибралтар се отложи с цяло денонощие, плавайки на най-малък ход и влачени от течението. Подадохме нотис до агента за ангажиране на технически експерти от ремонтния арсенал в Гибралтар – да дойдат незабавно на борда на кораба при пристигането, за да преценят положението и какви ремонтни действия да се предприемат. Параходството беше информирано. С нас на борда в този рейс плаваше главния инженер на БМФ Беломорски, тъй като след разтоварване излизахме на ремонт в Хамбург за вземане на следващ четиригодишен клас и това положение ни освободи от излишна радиотелеграфна кореспонденция. Справедливо е да отбележа, че вахтените в машинното отделение предотвратиха авария с големи последици в главния двигател, ако не се бяха намесили навреме, със съответната професионална отговорна реакция.
На следващия ден, късно след обяд, отдадохме котва в залива на Гибралтар, макар и със закъснение. Агентът доведе на борда техническите експерти от Арсенала и след преглед на главния двигател се установи, че при съединителните фланци на средата на коляновия вал, който се състоеше от две части, се е получила слабина в плътноста на съединението, което се обепечава чрез шест солидни пасболта. Това означаваше, че пасболтовете трябва да се избият и тогава да се разбере как е произлязла слабината. Експертите декларираха, че операцията за разкуплиране на двете част на коленчатия вал и след това наново куплиране, след анализ на събитието, ще отнеме не по-малко от четири до шест дни. Нямаше друг изход,


К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ
Моторен кораб „Васил Левски”. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Моторен кораб „Васил Левски”. Снимката е от архива на „Морски вестник”.
подадохме морски протест, застрахователят беше предупреден за извънредните неотложни разходи в името на сигурноста на кораба, стоката и екипажа.
Оказа се, че за времето на експлоатация на кораба за 16 години, като последица от напрежения и най-вече от корозивно химическо въздействие на маслата, горивата и газовете в пасболтовете са се появили пукнатини и при тяхното разширение се стига до момент на частично пресичане, проява на шума. И ако не беше спряна машината аварийно, то за няколко минути, при пълен ход на главния двигател щяло да се получи пълно разкъсване на пасболтовете и разкуплиране на двете части на коляновия вал, с неясни тежки последици за трите кърмови цилиндра, върху чийто вал щеше внезапно да се появи голямо натоварване от винта и главния вал, а предните три носови цилиндра да се освободят от натоварване и предизвикат трагични разрушения в тяхната двигателна част. Имали сме шанс да избегнем апокалиптична авария, благодарение на  професионализма на дежурно-вахтения екип с IV механик Богомил Цанков.
Специалистите от арсенала започнаха своята ремонтна работа без суетене и губене на време. Виждаше се, че бяха с висока квалификация, още от времената, когато са обслужвали английския боен флот. Много пъти сме били в залива на Гибралтар за бункеровка, но никога, никога не съм разполагал с време да посетя града на Гиблартарската скала. Винаги съм имал това желание, дълбоко подхранвано от юношески спомен от гледането на филма “Гибралтар”, със сюжет от разузнаването от Първата световна война. Образът на главната героиня се изпълняваше от френската актриса Вивиян Романс, една от най-добрите изпълнителка на танци с кастанети.
На кораба си бяхме оформили една  любознателна група от предните
плавания и решихме да отидем в града и да посетим някое заведение, в което се изпълнява испанска музика с танци,разбира се с морски мезета и бира за разтуха от пренудителния престой в залива. Този малък характерен град на скалата имаше една централна улица с име “Мейн стрийт” (Главна улица). Там бяха магазините и не многото на брой увеселителни заведения. Беше вече надвечер и не беше трудно да открием едно заведение с невзрачна реклама, с оркестър и програма. След разходката се настанихме в заведението - нещо подобно на стара варненска кръчма и един подиум, с размер на боксов ринг, за изпълнителите на танцовата програма. Поръчахме си бирата и мезетата и с нетърпение очаквахме началото на програмата, под влиянието на спомени и чувства от вече видяни по филмите събития. От 20 часа оркестърът започна да свири характерна испанска музика и повишаваше градусите на нашето настроение. Най-сетне се появи таньорката,за която си представяхне, че ако не е като Вивиян Романс, то поне близко нейно копие. Но уви, копието беше с разлика от небето до земята. Със започването на танца разочарованието ни растеше и се чувствахме напълно подиграни в нашето романтично очакване. Дълбоко разочаровани и самоиронизирайки се, платихме сметката и напуснахме заведението. Вярна е поговорката, че на прехвалени ягоди не трябва да се ходи с голяма кошница.
Но все пак кошницата се напълни, не с ягоди а с риба, тъй като стоейки на котва в залива, регистрихме отлични рибарски резултати. Свободните от вахта страстни рибари хвърляха волти зад борда за проба и се оказа, че има едър океански сафрид. Няколко други рибари решихме, че трябва да ловим с чепарета,като излезем в залива със спасителната моторна лодка на кораба. За целта събрахме валута и закупихме от града подходяща месина и въдици. Направихме чепаретата - 4 броя с по 12 въдици всяко и една надвечер, в час, в който забелязахме излизането на гиблартарските рибари и ние тогава с моторната лодка излязохме на траверс на фара Европа пойнт. Загасихме мотора и останахме на дрейф от приливното течение, което ни носеше навътре в залива.
Незабавно хвърлихме чепаретата и започна невероятен лов на риба,с потъване на чепаретата сафридите светкавично налапваха въдиците. За час и половина, до залез слънце, сякаш някой изкомандва и рибата престана да се лови, до този момент наловихме много едър сафрид с тегло не по-малко от 300 гр. всеки. Гибралтарските рибари около нас ни зяпаха с очудване и завист. Те ловяха с единични въдици, а по нашите чепарета по 8-10-12 риби блестяха във въздуха от слънцето като перлени огърлици. След пребиране на кораба, в кухнята направихме една седянка и изчистиме всичката риба, като я наредихме в дървени щайги от портокали и я поставихме в корабния хладилник за дълбоко замръзяване. Докато чистихме, печката беше включена и на нейният сач непрекъснато си пекохме пресен сафрид - мезе за бира “Туборг”, която си имахме от шипшандлера. Беше знаменита седянка за всички свободни от вахта. Така си осигурихме риба за целия рейс и си разнообразявахме менюто.
По време на престоя на котва в залива, в една ранна утрин, имаше много
гъста мъгла в протока. Когато мъглата се вдигна, на котва в съседство видяхме един кораб от типа “Либърти” и един 25 000 тонен танкер,  коиито са се сблъскали в мъглата при транзитирането на протока около маяка “Тарифа поинт”, въпреки че са имали радари. “Либърти”-то беше нанесло удар с носа си по десният борд на танкера, някъде по средата, като бордовия лист  под палубата беше раздран и навит като кюнец към кърмата. Нефтът, до нивото на пробойната, явно беше изтекъл в морето, а носът на  “либерти”-то беше като глава на булдог. На следващият ден научихме, че след подаване на морските протести и раследването на харбър мастера (капитана на порта) ги допуска да отплават, независимо от това, че танкерът, с наличната пробойна над водолинията, трябваше да плава в Атлантика за Западна Европа. С капитан Станчев бяхме изненадани от решението на гибралтарската морска администрация.
На шестият ден арсеналът приключи с ремонта с временни нови пасболтове и с регистрова уговорка, че на ремонта в Хамбург ще се извърши тяхната подмяна за гарантиране на бъдеща безаварийна работа на коленчатия вал. Направихме ходови изпитания, взехме гориво и отплавахме, за да завършим търговската част на рейса и да влезем на ремонт в Хамбург.
Като изключим опасността, с която се разминахме и понесените извънредни разходи, покриващи се от застраховката, шестте дни в Гибралтар със своето ежедневие останаха като забавни в монотонното моряшко всекидневие.     
К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ