избор на брой
начало
СПОМЕН ЗА КОНТРААДМИРАЛ ВЪЛЧО ЖЕЛЕВ
Познавам Вълчо Желев от времето, когато бях уредник във Военноморския музей във Варна. Там работих от 1958 до 1998 г. през това време музеят сменя няколко пъти подчинеността си, а именно на Военноморския флот и на Националния военноисторически музей – София. Когато музеят беше подчинен на Военноморския флот, негов началник беше контраадмирал Вълчо Желев, като началник на Политотдела.
Моите спомени са ограничени по обем по следните причини: В. Желев не ни ръководеше пряко, а чрез своите политически офицери. Аз не бях член на БКП, за това и по тази линия нямам връзка с адмирала. Уважавам интереса на внука му (Владимир Беков) да познава по-добре дядо си и за това предлагам малкото, което знам.
В. Желев беше човек приветлив с ведър и открит характер. Грубостта на самозабравилия се началник му беше чужда. С мен се отнасяше с внимание, дори имах чувството, че ме уважава. Правили сме заедно събрания и чествания на флотски ветерани. Единственият човек от флота, който ми е дал отличия, е той. Това са награда за сътрудничество на флотския вестник – „Димитровска вахта”, и медал „За заслуги към БНА” - по случай откриване на новата експозиция на музея през 1980 г. Без представяне от него не можеше да стане награждаването.
Срещу новата експозиция се обявиха бившият директор на музея Иван Казаков и бившият партизанин о.з. капитан І ранг Николай Бояджиев. Била политически неиздържана. Изтъквала царски офицери. На 13.03.1981 г. дори Военният съвет на флота се занимава с моята политическа проява. Присъства и Вълчо Желев и заявява, че няма основание да бъда обвинен в тенденциозност, но критерият ми не е точен и не зачитам мнението на другите. Нападките срещу експозицията са по същество срещу Владимир Павлов.
Това изказване по същество ме подкрепи и спаси от уволнение. След заседанието В. Желев ме посети в музея и поиска да поправим един текст в експозицията, който хвалел прекалено царския офицер – капитан I ранг Станчо Димитриев. Показа ми неговата редакция на текста. Скришно се засмях и го поканих да отидем в експозицията. Оказа се, че между неговия и моя текст няма никаква разлика. По-убедително изобличаване на клеветата не можеше да има. Аз не бях уволнен.
Доц. д-р Владимир ПАВЛОВ
Варна, 10 март 2012 г.


Доц. д-р Владимир Павлов по време на  Форума „50 години подводна археология в България” (30 октомври 2009 г.) (http://www.morskivestnik.com) Снимка: Мария Мишева, Военноморски музей - Варна
Контраадмирал Вълчо Желев награждава торпедиста от легендарния миноносец „Дръзки” – Стоян Ковчазов, – 1981 г. Владимир Павлов е вдясно. Снимката е от личния архив на Вл. Павлов
В Куба с африкански ученици, нямали възможност да получат образование в родните си страни. Състав на българската делегация в Куба през 1983 г. – генерал-лейтенант Иван Петров Босев, контраадмирал Вълчо Динев Желев (горе в средата със съпругата си Янка Желева), генерал-майор Александър Диков, полковник Милко Милев, полковник Димитър Михайлов и техните съпруги. Личен архив на В. Желев.
Снимка, подарена на контраадмирал В. Д. Желев от командването и личния състав на Военноморска база Бургас. 23.02.1986 – Клетва. Личен архив на В. Желев