избор на брой
начало
СЛУЧАЯТ С МАШИННИЯ БОЦМАН НА КОРАБА
„АДАЛБЕРТ АНТОНОВ”

Капитанът на кораб „Адалберт Антонов” – Атанас Папазов, се пенсионира и на 24.06.1986 г. приех от него командването на кораба като титуляр. Екипажът ми беше почти непознат. Отдел „Трампово плаване” на Параходство БМФ беше чартирало кораба за един рейс до Филаделфия, откъдето трябваше да вземем пълен товар въглища за Варна. Сезонът беше ваканционен и много членове на екипажа си бяха взели съпругите и децата като придружаващи лица. Условията за вземане на придружаващо лице по това време изискваха членът на екипажа да има най-малко 5 години трудов стаж в БМФ, писмено потвърждение от капитана за това, че корабът разполага с достатъчно спасителни средства и придружаващите лица да не са повече от 12 души – това е изискване на конвенцията СОЛАС. Всеки кораб, който превозва повече от 12 пътници се счита за пътнически и изискванията на конвенцията са доста по-високи по отношение на оборудване и конструкция на пътнически кораб. Имаше и една важна подробност, която сега не се изисква. Придружаващото лице трябваше да вземе изходяща виза ВМО (всички морета и океани) от МВР.
Няколко дни преди отплаване от Варна машинният боцман Петко Кирязов почукан вратата на кабината ми и депозира молба за вземане на сина си – 13-14 годишно момче като придружаващо лице за рейса. Знаех, че Петко отдавна работи в БМФ и след като проверих общия брой на придружаващите лица, без колебание написах резолюция „Съгласен. Корабът разполага с достатъчно спасителни средства”. Подпис, дата и корабен печат, след което му връчих молбата обратно и казах – тичай сега Петко да си вадиш виза от МВР.
След няколко дни отплавахме за Филаделфия с всички придружаващи лица на борда, в т.ч. и синът на машинния боцман. Преходът беше много спокоен,


К.д.п. Орлин Станчев,
снимка архив МОРСКИ ВЕСТНИК
Моторен кораб „Адалберт Антонов”, поглед от към носа. Снимка shipspotting.com
при превъзходно лятно време в Черно и Средиземно море. След третия ден от отплаването бяхме преминали южната част на Сицилия и легнахме на курс северно от нос Бон. Някъде след 10:00 часа радистът прие трафик листа от Варна радио и ми донесе една дълга шифрована радиограма. Като погледнах групата цифри, които изпълваха цялата бланка, разбрах, че радиограмата не е учебна. Веднага извиках  кабината си първия помощник капитан по политическата част (помполита) и му съобщих, че имаме дълга шифрограма. По това време инструкцията изискваше при работа с шифъра да помполитът да присъства, поне като свидетел. Инструкцията изискваше също дешифровката да се води при заключена врата и затворени филистрини. Очакваше ме голямо изпитание, тъй като помполитът беше страстен пушач и палеше цигарите една след друга - лисици да ловиш в кабината ми.
След като се барикадирахме здраво в моята кабина, извадих шифъра и започнах дешифровка. Оказа се неприятна работа. Написах дешифрирания текст текст на лист хартия и го връчих на помполита. Текстът гласеше:

До капитана на м/к Адалберт Антонов. Светкавица (т.е.-  много срочна)
Съпругата на машинния боцман Петко Кириязов е отишла официално на гости на леля си в Ню Йорк и не се е завърнала в определения срок като се е обявила за невъзвращенка. Петко Кирязов е взел сина си с цел да го присъедини към майката по време на престоя на кораба във Филаделфия.
Това е недопустимо. Кораб „Х” (забравих му името - един 25 000 тонен кораб за насипни товари - б. а.) на БМФ се движи срещу вас, на път за България. Уговорете среща с капитана на кораб „Х” и репатрирайте сина на Петко Кирязов самостоятелно или заедно с бащата, по негов избор. Спасителна лодка за прехвърлянето им ще спусне кораб „Х”. Капитанът е уведомен и при качването на двамата на кораба „Х” ще трябва да ви даде устно кодирано потвърждение на открит текст по УКВ 16 канал - „Единият/Двата колета резервни части приети”. Съобщете на горното на Петко Кирязов дали ще се върне само сина му или двамата заедно.

Помполитът прочете текста и ме погледна въпросително. Няма какво да умуваме, му казвам аз. Въпросът е решен. Станах от бюрото, прибрах и заключих шифъра, отворих вратата и филистрините, като и аз запалих цигара. Ситуацията беше много гадна. Извиках в кабината си главния механик и го запознах със случая. Разпоредих на радиста да влезе във връзка с кораба „Х” и да уточни неговите координати, курс и скорост. След това извиках Петко Кирязов и му обясних съдържанието на радиограмата. Човекът изглеждаше потресен и не можеше да повярва. Опитах се да го успокоя като му казах, че това може да е просто недоразумение или донос на някой недоброжелател. Обясних ме, че нещата са вече предрешени на по-високо ниво и единственият ми въпрос към него е как ще се върне сина му - сам или с него. Петко отрече всякакви намерения да свърва сина с майката и каза, че не може да пусне детето си само да се прибира. Той щял да се върне с него.
Докато Петко и синът му си опаковаха багажа, двата кораба бяхме вече във видимост, намалихме ход и застанахме на дрейф на около 4-5 кабелта един от друг. Времето тихо, ясно, слънчево и около нас няма никакви други кораби. Капитанът на кораба „Х” ме пита по УКВ защо той трябва да спуска лодка, не ние. Голям питанко. Няма да му казвам името, защото ми е съвипускник, но има брат близнак в по-големите випуски на Военноморското училище. Отговарям му, че такава е конкретната инструкция и е излишно да умуваме. Аз си знам защо искат лодката да е от другия кораб. Те имат доста по-малко информация за случая от нас. Лодката се спуска и подхожда към борда ни. Петко и синът му слизат в нея с багажа си и лодката отплава обратно към кораба „Х”. Внимателно гледам през бинокъла. Лодката е закачена на талите и лодбалките плавно я вдигат и прибират на място. Виждам как всички слязоха в лодката и влязоха в надстройката. Обаждам се по УКВ на капитана кораб ”Х”  - Капитан ..., ще ми дадете ли някакво потвърждение? Отговорът е - чакай, чакай малко, след 5 минути ще отговоря. След около 5 минути капитанът на кораб „Х” ме вика по УКВ и казва „ Двата сандъка с резервни части приети. Къде е спестовната книжка за капиталистическа валута на първия сандък?” Туш! Цялата конспирация отиде по дяволите. Моята задача е изпълнена. Пълен напред и към Гибралтар.
Преходът до Филаделфия премина нормално. Натоварихме въглищата и обратно за Варна. Главният механик ми напомня през ден за осигурявана на машинен боцман при завръщане във Варна. Напълно го разбирам. Машинният боцман е човекът, който ще тича по складовете със заявки за доставка на така дефицитните материали, консумативи и резервни части. От неговата напористост и находчивост зависи до голяма степен доброто снабдяване на машинната команда, организирането на ремонтни бригади и др.
Някъде около Гибралтар, на около 6 дни плаване до Варна дългоочакваният отговор от личен състав на БМФ пристигна - Петко Кирязов се връща за машинен боцман на кораба. Приехме съобщението с олекнало сърце. Явно, връщането му е било недоразумение. При заставането на кея във Варна, Петко чакаше в готовност с редовна записка и валиден моряшки паспорт с виза ВМО. Явно, цялата дандания по връщането му е куха работа. Тръгвам към офиса на Параходство БМФ с документите за рейса и срещам в коридорите отговорния за БМФ служител от МВР. Познавам го, защото е два випуска преди мене. Здравей - здрасти. Питам го защо беше необходимо да правим цялото това упражнение в морето, когато човекът се връща на кораба без никакъв проблем. Той ми отговаря - остави  това, всичко беше една глупост, някакъв кодош. Петко е читав човек и наше момче, няма да направи такава глупост. Е, щом е така, успокои ме, казвам му аз. Чао.
Следващият рейс е отново до Филаделфия. Човек ще каже, че не сме трампов, а линеен кораб. Подхождаме към нос Мей за вземане на пилот за река Delaware. Следва 12 часов преход до Филаделфия. Петко се качва на мостика и ме пита дали може да направи телефонен разговор по УКВ с жена си във Филаделфия. Питам го кой ще плати сметката. Петко отговаря, че ще поиска call collect - т.е. всички разходи са за сметка на повиквания. Казвам му, че нямам нищо против, но повикването ще направя аз, за да се убедя, че разговорът ще се таксува като call collect. Петко ми подава листче с номера на телефона и аз влизам в УКВ връзка с местната брегова радиостанция. Диктувам номера на оператора и искам call collect. Операторът се свързва и ми отговаря, че call collect е приет от повикваната страна. Давам трубката на Петко и се отдалечавам в другия край на мостика.  Петко си проведе разговора и идва при мене с молба. При заставане на кея във Филаделфия, жена му щяла да пристигне с автомобил от Ню Йорк, с лелята и племенницата. Може ли да пренощуват на борда, докато корабът е на кея. Отговарям му, че ако все още му е съпруга, аз не възразявам. Посъветвах го веднага да отиде при инженера по човешките души -помполита и да го уведоми за предстоящото събитие и моето разрешение. Просто така, за да са всички наясно и да няма после въпроси. Застанахме на кея и съпругата на Петко пристигнаха с лелята и племенницата. Пренощуваха на кораба и на следващия ден товаренето се очакваше да завърши рано следобед и корабът трябваше да отплава. Към 13:00 часа Петко идва при мене с молба да слезе на брега с жена си и лялата за кратък шопинг. Предупредих го, че отплаването е предстоящо и трябва да побърза. Поисках да вземе разрешение от прекия си началник - главния механик. Все пак беше през работно време. Връчих му моряшкия паспорт с пасото, и Петко потегли с роднините си в града. Казах си ако има момент и място за Петко да избяга, това е най-подходящата ситуация. Петко пристигна след час с някакви покупки, облече работните дрехи, сбогува се с жена си и родата и те си заминаха с колата за Ню Йорк. Петко слезе в машинно отделение, товареното завърши някъде към 16:00  часа и отплавахме за Варна.
Следващият рейс беше до Чърчил, в залива Хъдсън, Канада и след това мисля, че правихме още един рейс. Не изключвах възможността Петко да е говорил по телефона с роднините си в Ню Йорк при всеки удобен случай в САЩ и Канада, но това нито ме интересуваше, нито ми влизаше в работата.
Искам да споделя няколко думи за помощник-капитаните на кораба. Старшият помощник беше Николай Петров. Сериозен и компетентен специалист, той ръководеше палубна команда и отговаряше пряко за товарната дейност. По-късно стана капитан на кораб в БМФ. Вторият помощник-капитан беше Росен Стоянов от Бургас. Много опитен корабоводител, завършил Техникума по корабостроене и корабоплаване, а след това задочно Военноморското училище. Третият помощник беше Богдан Панов, също възпитаник на Техникума по корабостроене и корабоплаване и с богата морска практика. Помощник-капитаните ми бяха съвестни хора и си гледаха отлично работата. Поддържах с тях ежедневен служебен и извънслужебен контакт. Приятно беше да са работи с такива хора. Екипажът като цяло бяха добри специалисти и с тях не съм имал проблеми. Единствената личност на борда, която живееше малко настрани от екипажа беше първият помощник-капитан по политическата част. Той не беше морско лице и задачата му беше да бъде очите и ушите на БКП на борда и да провежда агитационно-пропагандна работа. Това автоматично го изолираше от останалия екипаж, а конкретната личност беше вече на почти пенсионна възраст и със светоглед останал закован на 5 март 1953 г. - официалната дата на смъртта на Сталин. Това, че си беше сталинист, човекът не криеше, даже дискретно демонстрираше. На бюрото в кабината му имаше портрет на Сталин, поставен под плексигласа на бюрото му. Нищо ново не беше научил и нищо старо не беше забравил. Не му казвам името, защото вече е покойник и което си е право, не беше злобен човек или доносник. Бих казал, че беше доста човечен и принципен, но със замъглен от ортодоксалния комунизъм светоглед. Понякога идваше при мене на кафе и цигара. Разговорът ни вървеше трудно. Човекът наричаше съпругата си „моята другарка” и т.н. Не съм имал проблеми с него. В работата на екипажа не се опитваше да се намесва както някои други негови колеги, но присъстваше на всяка входяща и изходяща контрола както в България, така и в чужбина, като беше облечен винаги в пълна униформа. Понеже отличителните му знаци бяха същите както на старши помощника, чуждите власти често го объркваха за такъв и го поставяха в конфузно положение като му задаваха въпроси, а той не можеше да отговори понеже знаеше само родния си и руския езици.
На 18.12.1986 г. корабът се завърна от рейс и аз слязох в полагаем годишен отпуск и почивки, които щяха да продължат някъде към 3 -4 месеца. Командването на кораба сдадох на капитан Георги Нейчев - Усмивката. Това беше един дългогодишен и опитен капитан, съвипускник на тогавашния директор на БМФ. Известен беше като голям любител на чашката и добър компаньон, но алкохолът си беше започнал вече да му се отразява. Докато му сдавах командването, капитан Нейчев разсеяно ме слушаше, докато почти преполови бутилката с уиски пред него. Подписахме акта за сдаване и приемане, стиснахме си ръце, аз се сбогувах с помощник капитаните и слязох в отпуск.
По време на отпуска имах доста домашна работа в къщи и не съм се интересувал нито от кораба нито от рейсовете му. Отпускът е хубаво нещо, но бързо отлита. Един ден се явих в личен състав на БМФ, където ме информираха, че „Адалберт Антонов” е на дългосрочен чартър и не се очаква да се върне скоро. Поради това, на 10.06.1987 г. ми връчиха заповед за поемане на командването на кораб „Димитровски комсомол” - друг 38 000 тонен кораб за насипни товари, но от по-нова модификация. В началото на октомври 1987 г. кораб „Адалберт Антонов” се завърна от чартър и БМФ ме командирова веднага на него. Корабът стоеше в западния басейн на пристанище Бургас на кея на сегашното място № 23. Капитан Нейчев ме очакваше абсолютно трезвен в кабината си. Пепелникът на масата беше празен и идеално лъснат, а погледът на капитан Нейчев - странно неспокоен. Поздравихме се и аз го запитах започваме ли да сдаваме и приемаме. В отговор, той ми поиска една цигара, запали, седна на масата и заяви, че е много сух и не може да започне сдаването без нещо за пиене. Казах му, че не нося никакъв алкохол, той ми подаде една бележка, която беше адресирана до него от домакина на кораба. Бележката гласеше:

Другарю капитан,
Към днешна дата сте в преразход на представителни средства в размер на ... лева.

Под подписа на домакина стоеше собственоръчна декларация-коментар на капитан Нейчев:

Пил - платил.
Кинг Джордж V

Разбрах, че няма да се отърва лесно, позвъних на домакина и го помолих да донесе една бутилка уиски за сметка на моите представителни средства. Бутилката се появи и беше светкавично отворена. След като отпи, погледът на капитан Нейчев се проясни и успокои. Започнахме сдаването. Като начало, казва капитан Нейчев, да ти съобщя, че нашият човек Петко Кирязов избяга накрая. О, възкликнах аз, това е интересно. Как стана? Капитан Нейчев ми обясни накратко, продължихме сдаването и приемането, докато колегата ми изпи цялата бутилка. Подписахме документите и той напусна кораба.
По-долните спомени ги пресъздавам на базата на разговорите с моите помощник-капитани Росен Стоянов и Богдан Панов, които бяха извършили рейса с капитан Нейчев и продължаваха с мене.
Корабът е бил нает на тайм-чартър от чужд наемател за извършване на четири последователни рейса от пристанища на САЩ в Мексиканския залив, мисля че от Хюстън и Нови Орлеан. Първите три рейса са разтоварвали в Египет, а последният рейс от тайм-чартера е предвиждал разтоварване в Констанца, Румъния. Още с пристигането в САЩ през първия рейс агентът на кораба носи на Петко Кирязов самолетен билет да Ню Йорк с открита дата на завръщане. С разрешение на капитана и главния механик, Петко взема самолета и отива при жена си в Ню Йорк, като оставя едни телефонен номер за връзка. Тогава тайм-чартърните ставки бяха ниски и корабът стоял на рейда в САЩ до 10 дни, защото наемателят играе на борсата и чака цената на товара да падне, след като веднага го купува и товари. Ден преди завършване на товаренето от кораба се обаждат на Петко, той взема самолета и се прибира обратно на кораба.
Така става и през втория и третия рейс. По време на последния рейс (САЩ - Констанца) схемата с пътуването на Петко до Ню Йорк и връщането му обратно на кораба се проиграва за последно. При завръщането си на кораба Петко облича работните дрехи и започва да си работи както е обикновено. Остават някакви два-три часа до отплаване. Петко отива при главния механик и му казва, че е забравил да си купи бира и моли да слезе на брега до близката лавка за 20 минути. Главният механик също е забравил да си вземе бира и му дава 10 долара с молба да купи и за него един пакет от 6 кутийки. Капитан Нейчев също е останал без алкохол, тъй като полагаемата една бутилка извън бонда (митническия склад на кораба) е била отдавна изпита, а целия останал алкохол и цигари са били запечатани от митницата. Той, обаче, не признаваше такива слаби напитки като бирата. Петко слиза както е с работните дрехи на брега и повече не се връща.
Минават 20 минути, след това още 20 минути, час, но Петко не се връща. Обезпокоени от този факт, главният механик и други свидетели отключват кабината на Петко с мастър ключа и намират вътре всичкия му багаж и дрехи, в това число и моряшкия му паспорт. По това време моряците плаваха само с един моряшки паспорт като документ за самоличност. Освен това, на масата са били оставени онези 10 долара, които главния механик му е дал за бира. Позна си ги човекът по някакви драсканици по банкнотата. Случаят се докладва веднага на капитана, който очаква с нетърпение отплаването, за да отпечата митническия склад. Капитан Нейчев плеснал с ръце и казал: Аз си имам капитан по сигурността. Извикайте помполита. При влизането на помполита в кабината на капитана, последният му обяснил ситуацията и добавил: Другарю помполит, аз сега съм така - потрил длани една в друга като Пилат Понтийски - но вие сте хей така - и му показал нецензурен знак с лявата ръка върху лакътя на дясната. Помполитът започнал да увещава капитана да останат да изчакат, може да му се е случило нещо на Петко, може да са го отвлекли, да съобщим на полицията и т.н. Капитан Нейчев не беше човек, който страда от илюзии и го отрязал . Казал му, че корабът не може да чака, защото е на тайм-чартър и трябва незабавно да отплава.  В противен случай се очакват големи търговски загуби добавил капитанът. Освен това, той си имал предвид и нещо друго - сухият режим трябва да свърши най-сетне. Пилотът е поръчан и корабът отплава за Констанца без Петко.
Това е, което ми разказаха моите помощник капитани. По време на целия преход до Констанца те видели капитана трезвен само един път - по време на транзитиране на Дарданелите. По това време преминаването на този пролив се извършваше без пилот и единствено под командването на капитана.
Един-два дни след като приех кораба, бях посетен от група служители на Държавна сигурност от гр. Бургас. Казаха ми набързо здрасти и се затвориха с помполита в кабината му. Не зная какво са обсъждали, но предполагах, че е във връзка с Петко Кирязов. Аз не бях правил този рейс и не можех да им кажа нищо. Все пак, като завършиха при помполита, те дойдоха в моята кабина. Почерпих ги от куртоазия с вносни цигари, кафе и нещо по силно. Единият от тях беше от Военноморското училище, с няколко випуска по-малък от мене. Обърнах се към него с въпрос - сега, когато Петко и съпругата му са в САЩ, какво ще правите с малолетния им син? Сирак ли ще го оставите? Отговорът беше неочакван. Един от групата ми каза, че Петко имал спестени долари във външнотърговската банка от времето, когато е плавал на кувейтските танкери. Изтегляме парите, купуваме един билет на сина им за САЩ и го изпращаме при родителите му. Няма да чакаме Червения кръст. Пък и третата среща Рейгън - Горбачов е предстояща. О, репликирах аз, това е едно много разумно решение. По това време се чувстваше във въздуха предстоящата промяна на политическата обстановка и не останах силно учуден от това решение.
Разтоварването завърши и корабът се отправи в нов рейс към САЩ. Винта се върти, вахтите се сменят и милите текат под кила. Екипажът си гледа работата и помполитът си прави събранията. Имаше навика да става прав и чете имената на присъстващите по списък, като отмяташе на един лист - присъства/отсъства. Чете си човекът - фамилия, име, презиме - присъства. Четеше дори своето име и се отмяташе на листа. По едно време чувам, че чете: Кирязов Петко - отсъства. След събранието го питам защо чете името на Петко. Нали се знае, че той отдавна си замина. Не се знае, другарю капитан, отговори помполитът. Може да е изпратен със задача.
Нямах думи да му отговоря. На коя планета живееше този човек?
В деня, в който пиша този спомен, Петко Кирязов и помполитът са отдавна покойници. Просто описах този случай, за да не се забравя епохата, в която живяхме.

Орлин СТАНЧЕВ,
капитан далечно плаване

23.06.2011 г.
Абърдийн












Моторен кораб „Адалберт Антонов”, поглед от към кърмата.
Снимка shipspotting.com