избор на брой
начало
АКРОПОЛИС
През 70-те и 80-те години българските танкери много често носеха товари до гръцките пристанища. Едно от най-посещаваните от тях бе Елефсис, което се намираше „зад баира” на Пирея, на около трийсеттина километра. Имаше удобен междуградски транспорт и от Пирея с електричката бързо се стигаше и до площад „Омония” в Атина, а спирката бе точно под Акропола и близо да Атинския полупазар, полубитак, така че лесно морякът можеше да съчетае „шопинг тур”-а, с културно мероприятие, като посети това историческо място с голямо значение за развитието на цивилизования живот в света и да се запознае с невероятна архитектура и панорамна гледка към Атина. Повечето моряци игнорираха културната част и наблягаха главно на „пълненето на торбите” и мимолетни погледи нагоре към хълма с историческите сгради с коментара: „Абе, к’во ще им гледам на тия камънаци. Аз имам план да изпълнявам. Не направя ли долара десетак, за какво съм бил път до тук” и се шмугваха в тесните улички на пазара да оформят „бизнес-пакeта”, казано на съвременен език, т.е пердета на цветя, дънки „Bulss” и мохер. Всичко това бе адски баровско в ония времена и кой да ти мисли за култура и Акропол, когато има такъв доходен бизнес.
В такова време на кораба дойде за първи помощник-капитан (помполит) Мишев, стар партиен кадър, интелигентен, потaен и недолюбван много, много от моряците, макар че си беше напълно нормален човек. Съпругата му била преподавателка по история и преди всеки рейс му обяснявяла за историческите забележителности на местата, които предстояло да


Михаил АВРАМОВ
Акорополът, поглед от подножието
Акрополът
посети кораба. Макар че няколко пъти бяхме ходили до Елефсис, така се случваше, че не оставаше време да се стигне до Атина и всеки гледаше да направи бизнеса в Пирея. Един ден обаче поради липса на вместимост на бреговия терминал гърците казаха, че ще изчакаме денонощие на кея без разтоварни операции и свободните от вахта взеха да правят сметки за по далечен бизнес-рейд до Атина, тъй като там стоката била хем по-евтина, хем по-разнообразна според търговските капацитети на борда.
В салета бе и Мишев. Като чу това попита дали някой е ходил на Акропола и ако може да го придружи, тъй като не бил ходил в Атина и се опасявал дали ще се оправи, а разходите по транспорта и бирата били за негова сметка. Хората от „Бизнес партията” се спогледоха и се направиха на нецелувани, защото ако тръгнеха с помполита им пропадаше бизнеса, но камериерът Пеци Секача рипна и заяви, че е готов да бъде екскурзовод на първия помощник. Мишев кротко попита: „Петьо, ти ходил ли си до там?”, а Пеци с малко обиден тон каза: „Кой, аз ли? Аз, другарю, Мишев едната стена на къщата си съм я построил с камъни от Акропола, а вие ме питате дали съм ходил”, с което прогони всякакви съмнения в Мишев. Бодро запита: „Кога тръгваме?” и се запъти към кабината си да сложи „новия кат” дрехи. И патъците с висок ток и дебела подметка, разбира се, тъй като бе с пигмейски ръст и отнасяше много шеги и подигравки. Беше дребен, а все налиташе на по-високи рускини, та веднъж някой дочул в ресторант „Нептун” в Туапсе как една рускиня отказала да танцува с него като заявила „Он маленкий, не подходит” и зевзвците го скъсваха от бъзик. След десетина минути стегнат и обилно полят с „Тройной одеколон”, Петьо рапортува, че е готов и след като взеха „пасата” (гръцките документи за удостоверяване на самоличноста), се отправиха към сборния пунк на кея. От там микробус щеше да ги откара до портала, тъй като в петролните терминали свободното придвижване е забранено от съображения за сигурност и противопожарна безопасност. След минути ги загубихме от погледа и по-нататъшните събития ще ги опишем по думите на помполита.
Както беше обещал, целият масраф  по транспорт, входни такси за Акропола и бирата, ги поема Мишев. Пътуването до Атина минава без някакви особени случки, но когато се озовават пред входа на парка, Пеци взел да увърта, че не му се катери по камънаците и предпочита да остане в подножието, но Мишев бил неомолим. Рекъл му: „Петьо, така и така сме дошли до тук, сам от една страна ще ми бъде скучно, а и ще се притеснявам да ме чакаш. От друга страна може да научиш нещо ново и интересно, защото съпругата ми е разказала доста подробно за историята на това място, считано за люлката на цивилизования свят и демокрацията. Не знам дали Секача е схванал пълния смисъл на думите, но с неохота се съгласил и след като Мишев платил таксата, поели нагоре към Акропола. Още в началото Мишев усетил, че Петьо за първи път влиза в парка и досега само е минавал покрай него понеже това е било неизбежно - оня балък почнал да се оглежда като заек и да се диви на сгради и архитектура, а и на невероятната панорама към гръцката столица, откриваща се от платото, на което се издига Акропола. Усетил помполитът, но нали е възпитан човек, тактично си замълчал и започнал да набива знания и култура в кухата камериерска лейка. Обяснявал коя сграда за какво е, как се е организирал живота в древна Елада, а нашият само сумти и мълчи като пукал, докато не дошъл преломния момент и не изтърсил своето виждане и констатация за видяното и разбраното.
- То като гледам тези сгради и красоти си мисля едно нещо, другарю Мишев.
- Какво бе Петьо? - запитал помполитът.
- Ами мисля си, че едно време нямало нито радио, нито телевизия, а тук площта е малка и за разходки, кой ще ти катери тези баири, та си мисля як секс трябва да е имало тук  - (но го казъл по своя си начин на жаргон, както само той си знае) - няма друго какво да са правили вечер тук.
Мишев зяпнал и останал на място няколко секунди, след което снизходително се засмял на свещенната простота и бавно заслизал надолу към изхода, следван от сексфилософа.
Михаил АВРАМОВ
Снимки МВ
Снимките на Акропола са направени през м. юли 2010 г.