избор на брой
начало


РАЗКАЗИТЕ НА КРИСКО
Криско беше най-младият военен представител в КРЗ „Флотски арсенал”. Беше по детски усмихнат и откровен. Служил беше на тихоокеанските подводни лодки и имаше голям белег на единият си крак, спомен от тези години. Работейки близо до валолинията, тя закача крака му и разкъсва мускула. Добре, че се отървал само с това. Той ми разказа доста куриозни случаи от службата и живота на тогавашния съветски военноморски флот.

ПЛАВАЩИТЕ МИНИ
Един от корабите в Бяло море (Северното при Архангелск) излязъл за изпълнение на бойни нощни стрелби по брегова цел. За целта решили да стрелят по един ненаселен остров. Никакво разузнаване и отцепване на района естествено не е имало. Изнесли се на позиция близо до острова и докато се мръкне, командният състав и наблюдаващите офицери от щаба,  „както е положено”, се почерпили. На брега не е имало мишена. Ето защо като се мръкнало, решили да изстрелят един запалителен снаряд и да стрелят по огъня Скоро след изстрела на запалителният снаряд последвал дъжд от снаряди. Изстреляли полагаемият се за занятието боезапас, после дали „отбой” и легнали да спят. Преди разсъмване паднала мъгла, командването решило да изчака нейното вдигане и тогава да се приберат в базата. Когато към обяд мъглата взела да се разсейва, вахтеният сигналчик разтревожен докладвал на командира на кораба, че към тях се носят плаващи мини. Действително към кораба се носели някакви предмети с рога като на морски мини, но формата им била някак необичайна, нямала сферична форма. С приближаването на „мините” и мъглата се вдигнала. Тогава що да видят  - морето пред тях пълно с труповете на удавени крави... Картината скоро се изяснила. Близкият колхоз прехвърлил на необитаваният остров стадото крави и ги оставило на воля да опасат тревата. Уплашените от огъня и стрелбата животни пощръклели от ужас, бягали и се хвърляли в морето да търсят спасение, където се и удавили.
Други жертви нямало. Случаят приключил с наказания на виновните и с това, че поделението трябвало да заплати щетите на колхоза.

ЗАБРАВЕНИЯТ НИС ПОСТ
На тихоокеанското крайбрежие районите подчинени в оперативно отношение към дадени бази били големи по дистанция и така се случило, че един граничен между две бази пост Н И С (наблюдение и свръзки), останал извън контрол. Когато от поста се опитвали да докладват на съответният оперативен той им заявявал, че те не са в негово подчинение. Същото им казвал и другият дежурен. Така отхвърляни те спрели да докладват на когото и да било. За службата това било добре, но заедно с това имало и други вече сериозни трудности. Спрели да ги снабдяват с продоволствие и всякакъв вид доволствие. Когато храната била на привършване, старшината на поста се обърнал за помощ към местния колхоз. Моряците почнали да работят в колхоза, а той - да ги храни и облича.
Когато след година бил назначен нов командващ флота, той предприел с кораб обиколка и проверка на място по цялото крайбрежие. Когато наближили НИС поста, вахтените сигналчици, както си му е редът, открили семафор към поста. От там обаче не последвал отговор. Повтарят сигнала, пак няма отговор. Тогава командващият заповядал да спуснат корабната лодка и с нея слязъл на брега. На поста ги посрещнал изненаданият матрос, оставен за пазач в някаква смесица от униформено и работно цивилно облекло. Командващият и командирите на бази зяпнали от учудване. Дошлият по късно старшина разказал на командващият как стоят нещата. Началникът на щаба и командирите на двете бази отнесли наказанието.

КОЛКО ГОДИНИ Е СЛУЖБАТА ВЪВ ФЛОТА
Обикновено във флота вземаха на служба грамотни момчета, за да може по-бързо да усвоят и изучат материалната част, която ще обслужват. Но често Военкоматите на необятната страна на съветите изпращаха на служба във флота и обикновени селски момчета. Трудолюбиви, непридирчиви, свикнали на груб селски труд, нямащи понятие от техника.  В едно флотско поделение изпращат от селските глухи райони на Русия такъв младеж. След първоначалното обучение, виждайки възможностите му, командването го праща в домакинска част работеща в помощно стопанство. Там го разпределят на работа във свинефермата. Младежът не протестира. Дори е доволен. Важното е, че носи даващата уважение  матроска униформа. Работата му допада, изпълнява я съвестно. Свинефермата блести от чистота и порядък. Това е забелязано от началството и след втората година, го правят бригадир на свинефермата. Става и отличник по бойната и политическата подготовка, награждават го
Евгени Ценов като капитан-лейтенант. Снимката е от архива на автора.
Лекият артилерийски крайцер „Мурманск” (проект 68-бис) – един от най-известните кораби на Северния флот на СССР, въведен в строя през 1955 г.
През м. май 1967 г. на борда на „Мурманск” е генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев.
През 1989 г. крайцерът е изведен от строя, независимо от това, че е най-добрият артилерийски кораб във ВМФ на СССР. През 1994 г. е продаден за нарязване на скрап в Индия, но по време на буксировката му засяда на плитчина и остава там, пред Нордкап, край Норвегия.
Това е останало от някогашната гордост на ВМФ на СССР.
и с домашен отпуск .
По време на домашният отпуск, младежът се жени и след завръщане в свинефермата моли за разрешение да вземе на работа и жена си. Фермата не е казарма... Старшината доволен, че работата върви и при всички проверки се сипят похвали, му разрешава. Дават му стая към фермата, устройват жена му на работа в същата ферма. Матросът е доволен, началството - също. А времето върви. Срокът на неговата служба изтича, но никой не се и сеща за уволнението му. А и той не поставя въпрос пред тях и с жена си продължава да работи. Наборите му отдавна са се уволнили. Годината минава, започва втора година над срока.
При поредната проверка в началото на учебната година идва самият командир на базата. Доволен е от видяното. Изказва похвала, следват и награди. Матросите - домакинци са строени, за да чуят заповедта, след което командирът пита имат ли въпроси. Тогава най-неочаквано нашият човек излиза пред строя и пита: „Другарю командир, колко години е матроската служба?” Командирът е изненадан от такъв въпрос и отговаря: „Как колко? Четири години! Защо!?” „Ами започвам шеста година”- отговаря матросът. Командирът гледа недоумяващо подчинените си. Те мълчат с наведени глави.
За да се излезе от неловката ситуация и работата да не стигне до командващия флота, службата на матроса над срока е оформена като контрактна, свръхсрочна служба. Така и двете страни са доволни и въпросът приключва.
Капитан І ранг о.р. Евгени ЦЕНОВ

Илюстрации: http://www.liveinternet.ru/users/panzir56/post133900680/