избор на брой
начало
РЕГАТАТА „ТРЕТИ МАРТ”: ЗА 55-ТИ ПЪТ!
От днес е вече факт 55-тото издание на най-старата българска ветроходна регата – винаги първото за сезона състезание. Как само минаха годините...
6 февруари 1957 година – сряда вечер, време за редовното седмично събиране на ветроходците от секция „Ветроходство” при Централен морски клуб (ЦМК) – Варна, на Доброволна организация за съдействие на отбраната (ДОСО) и за заседание на нейното ръководство. Необикновено топла февруарска вечер.
Днес, цели 54 години след тази вечер, всяка година осъзнаваме, че тогава членовете на това ръководство са взели далновидно, знаменателно решение, като учредяват регата в чест на Освобождението на България от османско робство, без да подозират, че тя ще пребъде много по-дълго от половин век и ще преживее повечето от тях.
Аз също участвах на това изключително заседание, едва навършил 20 години, матрос първа година, младши торпедист на първите следвоенни торпедни катери – стоманени, с три двигатели „Пакард” по 1 000 к. с. всеки, използващи за гориво бензин с високо октаново число. Като всички ветроходци, отбиващи военната си служба по това време, и аз използвах гарнизонният си отпуск в сряда за да го прекарам в клуба, още повече, че бях член на ръководството на секция „Ветрохдство”.
Но на самото състезание на 3 март не можах да участвам, просто бях наряд. С тъга наблюдавах от Военноморската база отсрещния бряг, където беше „хелинга” (така наричахме водната станция на морския клуб) и швартованите на пристана „балтийки” (килови яхти  клас „ОV”, български проект). Трескава подготовка кипеше по палубите им. Младите екипажи измитаха натрупания сняг, оглеждаха и прогонваха такелажа и ветрилата, намаляваха замръзналите, скокалени швартови в очакване на разрешение за отплаване. А какво време беше хванало – нищо не напомняше за топлата февруарска вечер, когато тази неделя беше определена за новото състезание. Температурата на въздуха – четири градуса под нулата, тъмни облаци бягат по навъсеното сиво небе, подгонени от мразовития, поривист северен вятър със скорост над 10 м/сек. Ледени снежинки летят във въздуха и безмилостно се забиват в откритите лица на младежите. Твърде вероятно е при това време да няма състезание. Макар и от далече чувствам как със затаен дъх и надежда екипажите чакат решението на капитан Борислав Тихолов – щатен командир, и на председателя на секцията и главен съдия Георги Михайлов (вечна му памет!).
И ето, виждам раздвижване по палубите. Бързо и припряно ветроходците отдават швартовите, вдигат ветрилата и яхтите една по една се изнизват от пристанището. Разбирам радостта на екипажите, но и отговорността на ръководителите, тези двама достойни мъже са поели риска и въпреки бурното време не отлагат състезанието, едно високо патриотично начинание, повод за което е изключително събитие в историята на български народ – дългоочакваната свобода. Но този риск не е нито непремерен, нито безотговорен, възрастните са уверени и имат пълно доверие в подготовката и моряшките способности на младите моряци-ветроходци.
Първата регата „Трети март” се провежда на яхти клас „ОV” във Варненския залив по дистанция: старт: фар „Георги Димитров” (сега „Св. Николай Чудотворец”), поворотен знак: на траверс на Пантеона и финал: фар ”Г. Димитров”. Първа е яхтата „Шквал” с шкипер Павел Шулга, но победени няма, победители са всички участници – тези момчета, преодоляли бурното море, пренебрегнали студа, щормовия вятър и риска.
От следващата година регатата беше обявена за традиционна, с намерение да се провежда всяка година в навечерието или на самия ден на празника (който тогава официално не се празнуваше). За целта клубният дърводелец бай Киро „Буртика” с голямо старание измайстори от две забравили годините си дървени купи една средно голяма купа (с доста голяма доза въображение приета за „представителна”). Добродушният, нисък на ръст, бай Киро получи от младите зевзеци на клуба прозвището „Буртика” защото много обичаше да повтаря този термин, не винаги на място, явно не знаеше точното му предназначение. От какъвто и ремонт да се нуждаеше дадена лодка, той неизменно казваше „като й сложа и едно буртиче...” (може би защото не беше професионален лодкостроител, но пък беше „мераклия” и отбираше от жени). И той си отиде по реда, Бог да го прости! Децата и внуците му станаха добри ветроходци и всички до един, не без умиление носеха прякора „Буртика”.
Първи носител на тази  купа стана екипажът на „балтийката” яхта „Ураган” с шкипер Стайко Стайков, който и до ден днешен, когато по време на регатата се случи във Варна (той плава като корабен механик) с гордост показва полувековната реликва на състезатели, организатори, съдии и публика.
През дълголетната история на регатата имаше случаи на отлагането й с няколко и повече дни поради неблагоприятно време: 1963 г.- отложена за 10 март, поради замръзване на езерото, но и тогава скоростта на вятъра е 14 м/сек и заявилите се шест лодки „ЯЛ-6” не са допуснати, 1968 г. – отложена за 17 март, заради дълго продължилото лошо време, 1985 г. е проведена от 28 февруари до 31 март, тъй като зимата е продължила необичайно дълго, и в 1993 г. по финансови причини регата се провежда чак през есента, заедно с републиканското първенство.
Често гонки се отлагат за следващия ден или не се провеждат. В 1988 г. първият ден скоростта на вятъра достига 22 м/сек, гонките са отложени за следващия ден. Същото се случва и през 2006 г. – вятърът духа със скорост до 26 м/сек, морските власти абсолютно забраняват движението на всякакви плавателни съдове на рейда, в порта, каналите и езерото. На другият ден скоростта на вятъра е 10 - 12 м/сек, но на пориви, които причиняват обръщането (капак) на две лодки, на други две мачтите са счупени, а на още две такелажа и ветрилата са изпокъсани. През 2008 г. и в двата дни вятърът е много силен и създава проблеми на много от екипажите: от 22 отбора в първата гонка завършват 13, във втората стартират 17 лодки, финишират 10, в третата стартират 8 и завършват само 3, а в четвъртата гонка стартират и финишират 4 лодки - тези, които се борят за първите места в крайното класиране. През вторият състезателен ден провеждането на гонки поради много силния вятър е невъзможно.
Спомням си един трагикомичен случай на регатата през 1980 г. В последната - пета гонка безспорния фаворит за първото място - екипажът на ОМК Варна с шкипер Ярослав Аргиров (досегашен трикратен победител в регатата) не устоява на стремежа за по-голяма скорост и по-остър курс и при внезапния силен порив на вятъра не отпуща ветрилото и за ужас на треньора Павел Шулга, лодката се обръща на десет метра от финалната линия, което довежда до трето място в крайното класиране, само на шест десети от първите два отбора. Това дава повод на председателят на окръжния съвет на организацията полковник Митов на служебно събиране да подхвърли с покровителствен тон, снизходително, и нескрита ирония: „Шалуга, Шалуга пак трето място” като умишлено изопачава фамилията на Шулга.
В началото регата е клубно състезание и се провежда на модерните тогава яхти „ОV”, до 1974 г., когато те морално остаряват и са технически износени.  „Балтийките” се състезават предимно във Варненския залив до Златни пясъци, но при лошо време, или по технически причини се ползва резервия полигон - езерото. А когато яхтите са на ремонт, екипажите им се състезават на лодки „ЯЛ-6”. Често в регатата се включват и отбори от други секции на клуба. За първи път - през 1963 г., освен варненските яхти участва и предадената наскоро на Морски клуб (МК) Балчик „балтийка” „Ураган”.
1975 г. е началото на трайното бъдещо провеждане на регатата във Варненското езеро на гребно-ветроходни лодки „ЯЛ-6” - най-масовите учебно-спортни съдове в морските клубове и във военния флот. От 1997 г. започва бурното развитие на регатата - обявена е за открита и участват 9 отбора от морските клубове на „Организация за военнотехническа подготовка на населението” (ОВТПН). В следващата година в чест на 100 годишнината от Освобождението на България от османско иго регатата тържествено се провежда от организационен комитет в два дни с пет олимпийски гонки, като със заповед на ЦС на ОВТПН е утвърдена за републиканска проява. Участват 12 отбора от страната. Някъде в тези години ветроходецът - художник-аматьор Божидар Минчев (и той си отиде млад от този свят) изобрети емблемата на регатата, доста сполучлива, която и до днес краси всички материали и документи за регатата.
С всяка измината година, както броя на участващите се увеличава, така и тяхното спортно майсторство нараства. През следващите издания на регатата масово се включват отбори на ведомствените клубове, екипажи от Военноморски сили и Висшето военноморско училище.
Предвид зимните условия, организаторът - ОМК - Варна, взема решение от 1984 г. регатата да се провежда в три състезателни дни. От тази година регата „Трети март” е и Републиканско първенство на клас „ЯЛ-6”, което продължава цели 18 години - до 2001 г. включително. Първи републикански шампион е екипажът на Окръжен морски клуб (ОМК) Варна с шкипер майсторът на спорта (м.с.) Димитър Манов.
33-тата регата и шесто Републиканско първенство - 1989 г., поставя рекорд по масовост, участват 38 екипажа с 190 състезатели от 29 клуба. Същият брой екипажи се състезават и в 1990 г. В първите години на всеобщата икономическа и финансова криза и в процеса на промени в страната осезателно се чувства понижаване на масовостта. Съвзема се едва от 1999 г.
Отначало плахо, но в последствие амазонките-ветроходки все по-смело се включват в екипажите. В 1979 г. са само две, в 1980 г.също две - по една от Севлиево и София. В 1983 г. вече са 4, в 1985 г.- 6, само в отбора на Попово са 3 През 1987 г. И. Мартинова е първата жена-шкипер в регатата на мъжкия отбор от ЦСМТА. В 1988 г. също са 6, но сега 3 са в отбора на Кърджали, от които шкипер е Мирослава Терзиева. От сега нататък дамското присъствие не впчатляваше никого. Броят на дамите в екипажите достига до 9 в 1997, и отбелязва рекорд в 2006 г. когато на старт застанаха 21 момичета и жени. Много от тях са участвали повече от два, три, четири, пет и шест години, като Симона Христова от Търговище, започнала в 2001 г. едва 12 годишна. Жени -шкипери на смесени екипажи са били през 1999 г. В. Гогова - МК „Триадица”, Софи,я и М. Коева на ЯК „Торнадо” - СУ „Климент Охридски”, София. На изцяло мъжкия екипаж от  СК „Атом” - АЕЦ Козлудуй, шкипер е била Силвия Захариева - 2003 г. А на само дамски отбори шкипери са били Виолета Жейнова - МК „Поларис 8” - Силистра 2008 г, Антоанета Томова - 2006 г. на СК „Бриз-Черно море”, Варна, която предната година е шкипер на смесен екипаж от МК „Приятели на морето” - Варна. Известната ветроходка и деятелка Гинка Петрова има цели осем участия като състезателка. В 1989 г. е в екипажа на МК Кремиковци, а през 1990 г., 1991 г., 1992 г., 1996 г., 1999 г.е шкипер на смесени екипажи от София, Панчарево, Кремиковци и др. През 1997 г. води изцяло дамски екипаж. В 2002 г. отново е екипаж на софийска лодка. Тя държи и рекорда за спортно дълголетие. Когато не е състезателка, е в съдийския екип.
Най-младите участнички са Индиана Пехливанова на 10 години в регатата през 2001 г. и Доротея Колева ненавършила 10 г. -  за първи път участва в 2008 г. Най-малкия участник е ненавършилият 8 години Филип Колев от МК „Приятели на морето” - Варна. Чест прави и на ветераните на възраст над 50 години, които никак не са малко. Все пак едни от най-възрастните са от СНЦ „Дунавски клуб” - Силистра: Илия Неделчев - 67 г. (2004 г.), Михаил Савов - също 67 годишен шкипер на един от екипажите (2007 г.) и доста други от този речен клуб. А рекордът е на Стайко Стайков - 69 г. (2008 г.) - носител на първата купа на регатата - 1958 г.
От 1989 г. се допускат лодки с пластмасов корпус, а от следващата година всички отбори участват с масово новопостроените стъклопластмасови лодки. Едва в 2009 г. е преодоляно консервативното упорство на някои от организаторите и е разрешено ползването на ветрила от синтетична материя (дакрон). А след това и от необходимост -  в България вече не се произвежда „сухарено платно”- памучна материя, ползвана за ветрила на яхти и лодки.

РАЗМИСЛИ:
След като през всичките тези повече от 50 г. съм участвал в подготовката и организацията на регатата и съм бил в началото й главен секретар, след това 34 г. главен съдия, и накрая председател на Протестната комисия, мисля, че имам право да споделя някои


Капитан Стефан  МЕТОДИЕВ, снимка МВ
 
констатации, не критики, далеч съм от подобно намерение. Това е една прекрасна регата - символично откриване на ветроходния състезателен сезон всяка година. Въпреки че се провежда в зимни условия, често при тежка хидрометеорологична обстановка, винаги има немалко участници от цялата страна, между които и елитни състезатели от киловите яхти и олимпийските класове.
Не винаги организаторът е осигурявал достатъчно и подходящи спасителни съдове, затоплено помещение за ползване от състезателите между гонките, топли напитки - чай, кафе и др. подобни.
Необоснованото ликвидиране на близо 50 морски клуба лиши много млади хора и голяма част от по-възрастното население на страната от възможността да практикуват ветроходния спорт, в неговото многообразие и другите морски дисциплини, не за високо спортно майсторство, а за обща морска култура, за физическо укрепване, за здраве, за придобиване на полезни знания, умения и навици. Освен това тези клубове бяха огнища за морска просвета и пропагандатори на морската идея. Един народ е морски, не само като има флот, а когато и населението му е обърнато с лице към морето.
От дългогодишните ми наблюдения, не само в регата „Трети март”, но и в други ветроходни състезания, със съжаление и недоумение установих изключително слабата ветроходна подготовка на военноморските офицери в последните години (с изключение на двама от резерва, един действащ и един офицерски кандидат). Неумело управляват лодката под ветрила, да не говорим за спортно-състезателни качества, реят се безцелно по сътезателната дистанция почти като „летящия холандец” и създават впечатление, че никога няма да финишират, и действително отчайващо рядко се вместват в контролното време. Причини за това сигурно има. Доколкото знам, в Морското училище няма сериозни практически занятия по ветроходство. Отношението на висшите началници на флота изглежда не е насочено към ветроходна практика на кадрите, и малко вършат за обновяване на материалната част - ветрилното стъкмяване на военните лодки „ЯЛ-6” е рейково-разрезно, модел от епохата на Петър Велики.
    
СТАТИСТИКА:
Победители през годините са:

- 14 пъти Михаил Копанов за ОМК Бургас: 1981 г., 1982 г., 1994 г.
за Регион. МК Бургас: 1983 г., 1992 г., за Яхт клуб „Св. Никола” Бургас: 1995 г.
за МК „Бургаски корабостроителници”: 1993 г. за ОСК „Лукойл-Нефтохимик” Бургас: 2001 г., 2002 г.,  за Общ. МК Несебър: 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2007 г.
за Яхт клуб „Черноморец” Бургас: 2009 г.
- 5 пъти Анастас Калафоров за МК Поморие: 1987 г., 1990 г., 1991 г.
за ДФС (КСО) „Черноморец” Поморие: 1988 г., 1989 г.
- 3 пъти Нивян Недков за яхта „Циклон”- ОМК Варна: 1974 г., 1975 г., 1976 г.
- 3 пъти Ярослав Аргиров за яхта „Бриз”- ОМК Варна: 1973 г., 1978 г., 1979 г.
- 3 пъти Димитър Манов за ОМК Варна: 1984 г., 1986 г., за ВМК „Девненски цимент”: 1985 г.
- 3 пъти Жеко Жеков за ОМК Варна: 1997 г., 1998 г., за „Варненски ветроходен клуб” 2000 г.
- 2 пъти Велико Димитров за яхта „Циклон”- ОМК Варна: 1960 г., 1964 г.
- 2 пъти Александър Николов за яхта „Бриз”- ОМК Варна: 1959 г., 1965 г.
- За 2 пъти Димитър Станчев за яхта „Циклон” - ОМК Варна: 1961 г., за яхта „Бриз”-ОМК Варна: 1963 г.
- 2 пъти Галин Димитров за Яхт клуб „Никола Симов” Търговище: 1999 г., 2010 г.
По един път победители са били:
Павел Шулга за яхта „Шквал” - ОМК Варна: 1957 г.
Стайко Стайков за яхта „Ураган”- ОМК Варна: 1958 г.
Йордан Филипов за яхта „Бриз” - ОМК Варна: 1962 г.
Георги Павлов за яхта „Бриз” - ОМК Варна: 1966 г.
Христо Сукаров за яхта „Циклон” - ОМК Варна: 1967 г.
Борислав Темелков за яхта „Шквал” - ОМК Варна: 1968 г.
Леополд Лудвиг за яхта „Шквал” - ОМК Варна: 1969 г.
Георги Николов за яхта „Бриз” - ОМК Варна: 1970 г.
Иван Димитров за яхта „Циклон” - ОМК Варна: 1971 г.
Тошко Стайков за яхта „Шквал” - ОМК Варна: 1972 г.
Стоян Кънчев за МК Балчик: 1977 г.
Любомир Нанев за МК Поморие: 1980 г.
Петър Ганев за МК Търговище: 1996 г.
Иван Копанов за Общ. МК „Несебър 2000”: 2006 г.
Явор Колев за СК „Лазур” Варна: 2008 г.

Капитан Стефан  МЕТОДИЕВ
Варна, 20.02.2011 г.

Репортажните снимки са от регата „3 март” през 2008 г. и са от: http://vetrohodstvo.snimka.bg/sports/regata-3-mart-2008.316445.9287076