избор на брой
начало
Евгени Ценов като капитан-лейтенант.
ДА СИ СПОМНИМ ЗА МОРЯЦИТЕ - БРАТОВЧЕДИ С
ФАМИЛИЯТА ЦВЕЙН

„Да споменем мъртвите с добро“...

Лейтенант Живко Цвейн дойде на служба в 4-ти ОДМПК (отделен дивизион малки противолодъчни кораби), есента на 1971 г., веднага след завършване на ВНВМУ. За проявен отличен успех, по време на обучението си, той бе награден с ръчен часовник от министъра на отбраната. И макар, че е имал право на избор, бе приел да служи при нас - в Созопол. Бе назначен за щурман и по съвместителство, изпълняващ длъжността помощник-командир на кораба. По това време не достигаха командните кадри в поделението и се налагаше обединяване на длъжностите. Не беше лека задачата на двамата новодошли млади офицери. Върху тях легна трудната задача едновременно да учат и да изпълняват задълженията на помощник-командира. Като прибавим честите дежурства, стражите и бойните дежурства за корабите, които бяха по една седмица, на тях почти не се падаше да имат почивен ден.
Живко Василев Цвейн е роден на 20.09.1947 г. в село Врагимир, Врачанско. Висок, строен, чернокос с матова кожа на лицето. В Морското училище идва от София, където живееха родителите му. При малкото дни, когато можеше да излезе в града, правеше впечатление на местните девойки, още повече, че бе ерген. Задълженията си изпълняваше без да се оплаква. Беше мълчалив, но общителен.
На следващата година, корабите бяха пребазирани в Атия. Едновременно с това, дежурните кораби застъпваха в дежурство за цяла седмица. Службата стана по-тежка. Тъй като офицерите бяха започнали да се местят на квартири в Бургас, откъдето при тревога, трябваше да се извозват до Базата с автобуси или камиони, командването реши всички офицери да сдадат изпит за самостоятелно снемане и заставане с кораб на кея. Целта беше, докато командирите или старши-помощниците им дойдат на кораба, офицерът, който е дежурна стража, да може да изведе кораба от базата.
Разбира се, че ергените още не можеха да имат самостоятелни квартири в Бургас. В долното миньорско селище при мина Росен, беше започнало строителството на новите блокове за офицерите и старшините от базата, но още бяха в етап строителство.
Изненадващо за много от колегите офицери, а най-вече за момите от Созопол, през 1973 г. лейтенант Цвейн се ожени. Изненадата бе, че той се ожени за вдовицата на свой приятел. Докато е бил курсант във Морското училище, един от най-добрите му приятели, бил от Бургас. Имал приятелка от ученическите години. Както при много от случаите на първата ученическа любов, поривите са силни, постъпките необмислени. За да се вижда с приятелката си, курсантът често по време на отпуск бягал на автостоп до Бургас. Но не винаги успявал да се върне на време. Закъсненията зачестили и се увеличили, което
Кораб от 4-ти ОДМПК по време на плаване.
Част от щаба на 4-ти ОДМПК (отделен дивизион малки противолодъчни кораби) и лейтенант Живко Цвейн (в ляво). Снимката е от личния архив на автора.
Моторният кораб „Чумерна” (IMO 7425259) - http://www.shipspotting.com/
принудило началството след първите наказания, не дали успех, да приложи най-строгото наказание - изключване от училището. Приятелят на Живко дослужил както се полага времето за служба в редовете на флота. След уволнението двамата се събрали, направили сватба, а на следващата година им се родил и син. Всичко би трябвало да е наред, но уви! Съдбата е безмилостна.
Роднина на булката бил рибар. В залива на дълбочина около 10 метра имало скоро потънала лодка с добър мотор. Той се договорил с приятеля на Цвейн, който му бил вече и роднина, да му помогне да извади мотора. Намерили някакви водолазни бутилки. Доколко са били изправни и пълни с кислород, си проличало от случилото се. Отиват с лодка до местото. Младежът слага апарата и се вързал със сигнално въже, след което скочил до местото, където била лодката и трябвало да демонтира мотора. Какво е било договарянето между слезлия с апарата и този който го обезпечавал, никой не знае. Но когато от горе мъжът се сетил да подръпне въжето, от долу, никой не му отговорил. Когато роднината го издърпал горе, момчето се било задушило. А и на близо не е имало лекар. Докато отидат до брега, да потърсят помощ, всичко било закъсняло и напразно.
По това време, когато приятеля му починал, корабите са били вече в Атия, а това дава възможност на Живко свободното време да бъде в Бургас. Срещите с вдовицата на приятеля му, постепенно сближават двамата. Негов колега, съпругата на която била във Варна, му отстъпвал квартирата, когато той е бил дежурен, без да знае за връзката им. Така се стигнало и до брака.
Цвейн осинови детето на приятеля си, за да може след време, двете деца да не са с различни бащини и фамилни имена. А и той много обичаше момчето. Докато дъщеря му бе малка, момчето бе във възраст, когато бащите най-много обичат да си играят с тях.
1974-та година започна с подготовката за съвместното учение на съюзните флоти в Севастопол. Също така и с ограничения лимит от гориво, с което бяхме длъжни да се съобразяваме и да планираме ученията така, че да не пропуснем планираните занятия, без да превишим лимита. Лейтенант Цвейн бе вече един от уважаваните и перспективни помощник-командири. Учението в Севастопол бе през месец юни. А през следващия месец започна войната в Кипър. Напрежението на южната ни граница растеше с всеки ден. Гърция и Турция водеха истинска битка в Кипър, която доведе до разделянето на острова и заплашваше да се пренесе и на континента. България не предприе никакви мерки за увеличаване на войските по южната граница. Поне видимо. В същото време, със заповед от горния щаб, екипажите и щабовете на поделението бяхме на две смени. През вечер оставахме в поделението.
В тази сложна обстановка, корабът на който лейтенант Цвейн бе помощник-командир, застъпи в седмично бойно дежурство. Неделята, денят в който става нещастието, бях свободен. В понеделник, при отиването на работа, разбрахме за нещастието и за предстоящото погребение. Какво се беше случило в този съдбовен за него ден: Предната неделя, преди дежурството, на гости на младите са били родителите му, дошли от София. За неделята, брата на съпругата му, офицер в Царево на „Папия“-та е имал годишнина от сватбата си. Лейтенант Цвейн помолил командира си да го освободи за деня, като негов колега щял да го замества през това време. Той отива със съпругата и децата на гости на шурито си. След обяд отиват на градския плаж. По някое време, Цвейн, който плуваше добре, влиза в морето да се разхлади. Минава повече от час, той не се връща. Съпругата му, разтревожена, се обажда на спасителите. Знаейки за кого става въпрос, те не обръщат внимание на думите й, успокоявайки я, че най-вероятно е излязъл на съседния бряг. Едва, когато плажа оредява, те влизат в морето да го търсят. Намират го в района на шамандурите, на метър от дъното.
Загубата за всички е голяма. За родителите - загубили син красавец, в годините на младостта си, за нас - загубили свой колега, но най-голяма бе за младата му съпруга. За 5 години, загубила двама съпрузи, оставайки на 25 години отново вдовица с две деца. И за децата, които ще го помнят само по снимки и по разказите на майка си.
Минаха години. Дойде време да оставя военните дрехи на закачалката и да тръгна по дългия син път. През октомври 1991 г. бях в разпореждане на Параходство „Български морски флот” и поне в първите дни на месеца, не се очакваше да има смяна. Неочаквано, на 10 сутринта агентът на механиците ме се обадя да си взема багажа и да се явя при него, за да получа направление. Налагало се спешно да сменя колегата ІІ-ри механик на моторен кораб „Чумерна“. Предстояха избори и колегата слизаше, защото бил в комисията като представител на партията си. Касаело се за седмица, не повече. След изборите щял да се върне на кораба. Кораба бе на кея на ТЕЦ „Варна” и привършвал с турбочистката. Очаквало се вечерта да потегли за Мариупол.
Нямаше как, взех торбата с багажа и отидох в Параходството. Оформих документите за качването и отидох на влака. На гара Езерово, видях мой познат рулеви с багажа си, да отива на същия кораб. От него научих, че колегата му се разболял от хепатит, и се налага да го смени. Беше притеснен, че ще бъде в кабината на болния, независимо, че е била извършена дезинфекция. За радост, опасенията му се оказаха напразни.
За тази дата, аз бях поканен от колега, с когото служихме на времето в едно поделение, да бъда на неговия 50 годишен юбилей. Дори предната вечер му потвърдих, че ще присъствам. Обадих му се, но той се надяваше, че може да се задържим и както после разбрах, до късно се е надявал да се появя в ресторанта.
Турбочистката завърши и до 20.00 часа ние отплавахме за Мариупол. На кораба остана една бригада от ОКТОФ (Отдел за кораборемонт и техническо осигуряване на флота) за да подменя тръби от охлаждащата система на агрегатите. За пръв път бях на кораб от българската постройка-въглевози. Направи ми впечатление, че при конструкцията на тази серия е взаимствано от малките японци. Но за разлика от нея, тук агрегатите са разположени ниско, под нивото на основната площадка и макар и оградени като в кладенец от останалите сантини, имаше опасност да се наводнят при теч. Също и вентилацията не обдухваше добре носовата част на машинното, където бяха агрегатите. Също и рулевата бе обградена от високи водни цистерни, а авариен изход нямаше.
На другия ден, на обяд в салета с изненада научих, че капитанът на кораба е с фамилията Цвейн. Той беше млад човек, едва ли имаше по вече от 45 години. Фамилията бе от тези, които не се срещат толкова често, а и на звучеше да е българска. След като се запознахме, престраших се и го питах, дали има нещо общо с починалия наш офицер. Очакванията ми се потвърдиха. Оказа се, че са били братовчеди. Казах му, че с братовчед му се познавахме и служихме заедно от идването му в поделението.
Керч ни посрещна с мъгла. От първоначалната прогноза, че до седмица ще се върнем, рейсът продължи две седмици. На връщане, също се наложи да чакаме. След няколко дни бе неделя и на кораба се проведоха избори. Това бяха първите ми и последни избори на кораб извън страната. Както бе в онези години, изборите преминаха при 100 % участие. Когато с моториста излязохме от вахта след 08.00 часа, бяхме единствените, които още не бяха гласували.
Когато се прибрахме във Варна, колегата се върна и аз слязох от кораба. В края на декември се качих отново на друг кораб, за да се върна у дома през месец юли на 1992 г. Когато отидох в Параходството да взема бележка за отписване, срещнах ел. механика на „Чумерна“. Поприказвахме и когато се поинтересувах, кой от командния състав къде е, той ми каза, че капитан Цвейн е починал. Било скоро. Но от какво - не знаел.
Двама братовчеди се бяха посветили на морето и морската професия. Бяха на близка възраст. И двамата бяха капитани. Единият във военния, другият в търговския флот. И двамата си отидоха млади. Ако някой знае нещо по-вече за тях, нека го сподели. Стават 40 години от деня, когато лейтенант Цвейн влезе сам, но сам не излезе от морето, а от смъртта на братовчед му - 22 години. Мир на праха им!
О.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ