избор на брой
начало
ПРИЕМАНЕТО НА М/К „КОЗНИЦА” – 1984 Г.

1.0 Увод
На 01.07.1984 г. бях назначен за капитан на м/к „Козница”. Корабът беше нов и все още не беше в експлоатация, а все още се оборудваше в тогавашния Корабостроителен комбинат в гр. Варна. Получих си заповедта за назначение и потеглих към кея на комбината за запознаване с кораба. Освен мене, Параходство БМФ назначи предварително главен механик, старши помощник-капитан, палубен и машинен боцман плюс един радист. Задачата на този екип беше да наблюдава за качественото завършване на кораба, а от капитана и главния механик се очакваше да подпишат накрая и приемно-предавателния протокол. 
Корабът беше еднопалубен, за насипни товари и от типа на 25 000-тонните кораби на БМФ, но не съвсем. Надстройката и разпределението на служебните и жилищните помещения бяха доста по-различни. Формата на булба на носа се различаваше също. В останалото, това беше кораб-подобие на 25 000 тонните кораби на БМФ. Имам съществени основания да вярвам, че този проект е на бившия Съветски съюз, но е бил отказан по някакви причини. В този смисъл, корабът не влизаше в състава на БМФ по планов ред, а просто държавата даваше възможност на една държавна фирма да се отърве от един нов кораб, който не беше проектиран по западен стандарт, като го хързулва извънпланово на друга държавна фирма – БМФ.
Нали помните – държавата – собственик, а фирмите/работниците са стопани. Кой беше изказал тази концепция на социализЪма? Все така ставаше, щом нещо се откаже на външния пазар, най-често поради лошо качество, то веднага се пласираше на вътрешния пазар, където то нормално липсваше. Това го помня от курсантските години в Морското училище, където от време на време ни даваха за закуска българско топено сирене - какъв лукс (с някакви чуждоезични надписи на опаковката) и с малко мухъл по него. Тия западняци не бяха добре. Нали мухълът го правеше по-здравословно – жив пеницилин добавка...
С наближаване на датата на предаване на кораба, БМФ постепенно попълни екипажа с всички длъжности.

2.0 Изложение
И така, всеки член от екипажа си гледа работата. Да започнем с капитана. Първата ми работа е да огледам мостика – браво. Два радара тип Racal Decca, единият от които е истински тип ARPA, голяма новост за корабите на БМФ по това време. Жирокомпасът – второ голямо браво – Plath-Navigat – с въздушно охлаждане. Като си спомня историите ми с кораб „Капитан Петко Войвода” и охлаждането на неговия жирокомпас направо се раждам отново. Навигационна спътникова станция тип Transit е едно поколение преди появата на GPS. Явно, навигационният отдел на БМФ се е справил отлично, но и ... стоп, какво е това?
Две съветски УКВ –та „Рейд” до лявата и дясна врата от мостика към крилата. Това са капризни УКВ радиостанции, с никому ненужните (освен в Съветския съюз) УКВ канали 32 и т.н. Второ, не ми трябват УКВ-та до вратите към крилата. Искам ги преместени до левия и особено до десния ARPA радар. Когато подхождам пристанище, особено, когато то е в устието на река (особено често за този тип кораби - Хюстън, Нови Орлеан, Ла Плата и т.н.), системите за команда на хода и комуникацията с порт-контрола и пилотите да са максимално близко до обхвата на двете ми ръце. Това се нарича функционалност и ергономичност. Отговорът е – не може, това е вече съгласовано с ОТК и нищо не може да се направи.
Аз се усещам също, че си бия главата в стената. Решавам, че с помощта на отделите „Свръзки” и „Навигационен” на БМФ ще се сдобия скоро с много по-леките и качествени УКВ-та Skanti, които бяха с всички утвърдени международни канали и нищожно тегло, което позволяваше окачването им на тавана на ходовия мостик, точно под радарите.
До тук – 0 : 1 за мен.  Продължавам обхода. Двама виетнамци монтират фундаментните болтове на


Съобщение в сп. „Корабостроене и корабоплаване” за приемането на м/к „Козница” в състава на Параходство БМФ, август 1984 г.
Съобщение във в. „Маяк” за приемането на м/к „Козница” в състава на Параходство БМФ, август 1984 г.
М/к „Козница” на ремонт в КРЗ „Флотски арсенал”, Варна, 7 ноември 2007 г. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
М/к „Козница” в Пристанище Варна-изток, 23 октомври 2011 г.
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
М/к „Козница” с пълен товар. Снимка: vesseltracker.com
жирокомпаса - майка Plath-Navigat. Жирото е разопаковано и стои извън надстройката. Жиро-постът е тясно помещение на нивото на крилото на ходовия мостик. Времето е лято и вратата на жиро-поста е отворена напълно навътре. Виетнамците заваряват фундаментните болтове на жирото, а аз ги гледам и пресмятам окомерно, а след това с рулетка радиуса на трите концентрично заварени болта за жирото. Намирам центъра на формата на трите болта и от него рисувам с тебешир проектирания радиус на жирото-майка, тъй като би изглеждало при монтажа си на място. В теснината на помещението на жиро-поста и при тези вече заварени фундаментни болтове, при жирокомпасът-майка на място, отворената врата на помещението не би могла да се затвори, а отворената врата - да се затвори, просто защото тя би опирала в кожуха на жирокомпаса - майка. Тук съмнения няма. Това е явно груба грешка в изчисленията и се отстранява бързо от завода.
Следващата спирка е зад щурманската маса на мостика. По стара традиция, на стената зад щурманската маса, дясно бяха разположени шкафове и етажерки за навигационни публикации като фарови книги, приливни таблици, книги за радиосигналите, лоции и др. Бяха в стандарт А5 = 210 x 148 mm, но Британското Адмиралтейство, което снабдяваше всички кораби на БМФ с навигационни пособия, беше вече преминало на стандарт А4 = 297 x 210 mm. След големи пазарлъци с дърводелците и ОТК, успяхме да се преборим и да монтираме новия стандартен размер шкафове.
В машинното отделение контролът беше не по-малък. Главният механик е впечатлен от системата за бункероване на смазочно масло за главния двигател и спомагателните механизми. Тя не представлява това, което е очаквал. Тръбопроводът за смазочно масло е изведен с фланец до нивото на главна палуба, пред предното огледало на надстройката. Това не е стандарт на БМФ. На практика, само корабите на съветските параходства бункероват по този начин „отечественное” наливно масло от баржа на борд тогавашния Съветски съюз. Корабите в БМФ отдавна работеха със смазочните масла на фирмите „Шел” и „Кастрол”. Тези фирми доставяха маслата във варели, които се вдигаха на палубата на юта, т.е. с една палуба над главна палуба. Още едно главоболие - сега ние искаме допълнителен тръбопровод с фланец, излизащ на юта. ОТК на завода не може да измени плана. Фланецът за наливно масло от баржа на юта си остава, макар че никога не ще се използва. След дълги борби се появява нов тръбопровод от юта към маслените танкове.
Минава месец и датата на приемане на кораба наближава. Събираме се с главния механик и набелязваме поне 300 сериозни забележки по кораба, които все още не са отстранени и засягат неговата безопасност. По-горе бяха отбелязани някои от тях. Не е необходимо до се прави изтощителен списък на всички от тях.
Въпреки нашата добросъвестност при констатиране на забележките по кораба, голямата част от тях не беше отстранена въобще. Така дойде (по план, спуснат от ОК на БКП Варна) денят за приемане на кораба от завода. Екипажът в парадна лятна морска униформа, представителите на завода във вратовръзки и ето, събрани сме в централната тържествена зала на Корабостроителния комбинат „Георги Димитров”.  Приказки, лозунги и речи. Разни глупости за изпълнение и пре-изпълнение на плана от завода. Представителите на официалния клиент БМФ кудкудякат в отговор подобни глупости. Дългата маса е покрита с коняци, ракии и разни мезета.
Аз и главният механик се дръпваме в страни с представителя на „Корабоимпекс” - друга паразитна организация в НРБ при закупуване на кораби. Сякаш БМФ бяха олигофрени и не знаеха какъв кораб им е необходим. Та, обсъждаме събитието с отговорния „другар” и го питаме, ако при толкова съществени забележки към кораба, над 300, решим с главния механик да подпишем приемо-предавателния протокол с „особено мнение”, какво би станало. Очевидно, без до си притеснява ни най-малко, той ни обясни, че ще намерят по един друг капитан и главен механик, които биха го подписали без особено мнение и корабът пак ще бъде приет. По тава време, БМФ беше единственият монополен работодател в търговския флот и при тези доводи, аз и главният механик се огънахме и подписахме без особено мнение, нещо, с което и до ден днешен не се гордея.
Веднага след излизането си на ходови изпитания, между Паша дере и нос Калиакра, корабът показа дефекти като теч от кърмовото уплътнение и няколко раздвижени контрафорси на котвените вериги при съответното изпитание.
Така, корабът беше приет от БМФ и изпратен в първи рейс да товари пълен товар апатит от Мурманск за Варна. Това е един силно замърсяващ бял прах, който полепва по целия кораб. Придружен от съпругата си и по-малката ни дъщеря, излязохме пеш до града. Не беше много близко и от почти всеки стиф с апатит изскачаха пограничники (граничари) с автомати и въпрос - паспорт? С каменни лица и никакво please! На връщане от града, където имаше полярна нощ и празни магазини, след нас тръгна едно малко кученце. Естествено, на портала ни провериха надлежно за паспорти. Когато им казах, че кучето е местен емигрант без паспорт, властите бяха доста обидени, но пропуснаха кученцето, което стана чудесен екипаж на борда на кораба и беше кръстено, съгласно обичая - при преминаване на екватора, на път за Бразилия през следващия рейс.

3.0 Заключение
Непосредствено след отплаване от Мурманск, екипажът се зае съвестно да измие кораба от апатита по палубата и надстройката. Пожарната магистрала беше включена и палубна команда започна съвестно да обмива апатитните наслойки отгоре надолу. По тава време бях на мостика, понеже току що излизахме от Колския залив. По едно време телефонът на мостика звъни. Обаждах се съпругата ми от кабината: Какво е това наводнение? Спираме пожарната помпа и аз слизам в кабината на десния борд, под ходовия мостик. От горния преден десен ъгъл шурти вода. Правим външно обследване и откриваме, че един горен заваръчен шев между външната стена на моята кабина и долната част на ходовия мостик десен борд не е довършен с около 20 сантиметра, и вадата при миене от вън постъпва в кабината ми от там...
Качество и ефективност. Ефективност и качество! - друг лозунг от онова време.
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ MNI
Marine Superintendent
23rd May 2012