избор на брой
начало


Полковник от резерва доц. д.м.н. Христо Бозов (вдясно), като заместник-кмет на Варна и авторът (вляво) в зала „Вапцаров” на  ВВМУ. Със сигурност този спомен е разказан на друго място и в друго време, в отсъствието на фотограф...
ФЛОТСКО ПОСРЕЩАНЕ
(разказано от Христо БОЗОВ)

- Докторе, ти женен ли си, бе? – тежко попита старши лейтенант Владов.
- Женен съм, защо? – в Англия не е прието да се задават такива въпроси, но нашият флот явно не е в Англия.
- Ами жена ти какво работи? – този път беше лейтенант Борисов.
- И тя е лекар, педиатър.
- А къде работи? – Владо.
- В Толбухин (днес Добрич) – аз.
- Ау-у-у, докторе, това значи, че ще се разведеш! – вече и двамата прозвучаха в един глас.
„Ега ти посрещането, при това в елитен дивизион на флота!” – рекох си...
... Службата ми в Осми дивизион подводни лодки започна през есента на 1986 година. Бях назначен за началник на медицинска служба на подводна лодка, с бордови номер „С-93”, тогава именувана „Димитровски комсомол”. Същата, която по-късно стана „Надежда”. Още бях със зелените дрешки на армейски офицер.
То всъщност те бяха и първия повод за „специално” посрещане - започна се с това, че момчетата в зелени униформи отдавали чест на всичко, което мърда, а това, което не мърда, го боядисвали веднага в зелено - толкова им бил акълът, демек.
... В каюткомпанията обаче, явно се „печеше” нещо по-различно, като съдя по горните въпроси. Без да дочакат някаква реакция на последния си извод (за бъдещия ми развод?), тези двамката - Владо и Борката - съответно командир на свързочна бойна част, и началник на радиотехническа служба, се обосноваха.
- Предният ни доктор също водеше лекарка. И тя работеше в Толбухин и живееше там на квартира. Един ден Румен (докторът, де) отишъл да я види, без да й се обади предварително. Звъннал на вратата, хазяйката му отворила, той попитал „Къде е Пепа?”, а тя знаеш ли какво му отговорила? - Борката очакваше предположения от мен, но Владо го превари:
- Хазяйката му казала: „Ами тя, Пепито ей сега излезе с мъжа си!” И се разведе, нашият доктор. Че и твоята работа, докторе....
Време беше да прекратя безобразието:
- Спокойно, моряци! Моята жена не живее там, а пътува всеки ден. Отдъхнете си, че се притеснявам за здравето ви, или, ако искате, давайте следващия флотски „номер”!
Този случай, както и други такива, съгласно морските традиции, положи начало на здрава флотска дружба с колегите ми.
Записано от Станко СТАНКОВ