избор на брой
начало
ЛЯТНА ПЪТНИЧЕСКА ПРАКТИКА И ИЗПИТИ
(1957 Г.)

След кратко плаване като капитан на Т-102 (моторен танкер „Белослав”), навигационният отдел през м. май ми даде записка за капитан на крайбрежното пътническо корабче „Поморие”. Предстоеше откриване на лятното разписание на крайбрежното пътническо плаване и навигационният отдел определи за капитани на малките пътнически кораби няколко съвипускника, които трябваше да се подготвяме за изпити за „щурман-далечно плаване”. „Поморие” беше с капацитет 60 пътника и плаваше в разписание от пристанището до мостика на местността „Звездица” на южния бряг на Варненското езеро. Дистанцията отиване и връщане беше 15 мили, приставахме на междинни скели на памучната фабрика, на водолетището и на казашкото село. „Поморие”, за разлика от всички други себеподобни кораби за крайбрежно плаване, единствен преминаваше по канала „море - езеро” без да е необходимо да се вдига (стария) Аспарухов мост и затова с него се поддържаше езерното разписание. Независимо от горното, от капитан на капитан се предаваше правилото, че ако скосената част на основните устои на моста са под нивото на водата, да се иска със звуков сигнал вдигането на моста, което обстоятелство от далеч се определяше, ползвайки бинокъла.
Дневно правихме четири рейса: два сутрин и два следобед. Бяхме четиричленен екипаж: капитан, механик, старши рулеви и рулеви. Имахме да изпълняване ежемесечен план - брой пътници и съответните пътнико-мили. При преизпълнение на плана получавахме премии. Наближаваше краят на първия планов месец, оставаха още два дена, за да го приключим и се заинтересувах от старши рулевия (той продаваше билетите) - оказа се, че вероятно няма да достигнат 20 пътника, но независимо от това той декларира, че ще има изпълнение. Запитах го как ще стане това като няма пътници. Той се усмихна потайно и каза, че ние ще си изкупим билетите и парите, които ще дадем, ще се възвърнат няколкократно от премията, която всеки ще получи. Тази комбинация не се наложи да ползваме, тъй като освен редовните пътници, се появи туристическа
К.д.п. Николай Йовчев
Екипажът на м/к „Поморие” през лятото на 1957 г. Капитан Николай Йовчев е първият в дясно. Снимката е от неговия личен архив.
група, която ни помогна реално да изпълним плана.
Плавах 62 дни на м/к „Поморие”, като за това време направих 3968 маневри и проплавах 3720 мили. Беше полезна практика. В едно от плаванията допуснах едно неблагоразумие: от Звездица към пристанището, в интерес на една голяма група състезатели по стрелба. Приех заедно с тяхното оборудване да ги взема до пристанището, вместо да чакат автотранспорт. Избегнах проблеми, благодарение на това, че наредих на екипажа да ограничат напълно движението по кораба от салоните към перилата и палубата над салоните, за да не променят центъра на тежестта на корабчето. След пристигането във Варна, за себе си отчетох, че допуснах грубо професионално неблагоразумие, независимо от това, че завърших плаването успешно. Формирах си сентенцията: „Професионалните пристрастия никога не трябва да прехвърлят границата на благоразумието на никаква цена” и впоследствие винаги я съблюдавах.
Плаванията в делничните дни не бяха натоварени много и оставах руля на моряците, като ползвах времето да чета за изпитите, тъй като се оказа, че Параходството няма с кого да ни замести, за да ползваме редовните си отпуски за четене.
Изпитите започнаха на 16 август 1957 г. Едва седмица преди тях успях да сляза от м/к „Поморие” и да се съсредоточа върху  подготовката. Програмите, по които се подготвях, бяха претрупани, като че ли отново се повтаряше държавния изпит от Военноморското училище, и на всичко отгоре, трябваше да завършат за 7-8 дни. Независимо от някои преднамерени действия в усложняване на изпита по навигация от щурмана на Военноморското училище, който смяташе, че никой няма да устои на префинената му претенциозност. Не му беше предоставено това удоволствие, тъй като имах вече зад гърба си всестранна практика, преварила теорията. Усложнението се състоеше в това, че в устния изпит по навигация, щурманът вместо три теоретични въпроса беше заменил единия със задача, която следваше да се реши, все едно, че продължава вече завършилия писмен изпит.
Моята задача беше да се реши дъгата на големия кръг от Йокохама до Валпараизо с наличните пособия, с които разполагах и с които в подготовката си решавах подобни задачи от руския „Сборник задач и упражнений по навигации”, от 1954 г. Успешно се справих. Почувствах, че ръководителът на цялата изпитна сесия капитан Петър Клечков - представител на Управление „Воден транспорт”, се беше освободил от притеснението, което щурманът му беше наложил, в противовес на правилата за писмен и устен изпит по навигация. Той радостно ме поздрави за безспорно вярното решение на задачата и снизходително се усмихваше на щурмана, който търсеше разлики в една десета от минутите на координатите на ортодромията в двете земни полушария от Йокохама до Валпараизо. За да прекратя неговото усърдие, казах, че тази задача я знам от руския сборник и там има решение за координатите, той се смути, защото очевидно не беше решавал задачата, а ползваше отговорите от сборника и прекрати коментарите.
Преминах цялата изпитна сесия с успех и на 26.08.1957 г. имах вече защитена компетентност „Щурман далечно плаване”. Явих се в навигационния отдел без чувството, че ми предстои да приключа работата на м/к „Поморие”, тъй като имаше още време до края на летния сезон, но бях изненадан със записка да заема длъжността старши помощник-капитан на м/к „Д. Кондов” поради това, че действащият колега настоявал за годишната си отпуска през лятото. Почувствах, че с приключването на изпитите се е отворила нова страница в професионалната ми съдба.
К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ