избор на брой
начало






ДО ТЪНДЪР БЕЙ И ОБРАТНО...
(…ако погледнете картата на Северна Америка, ще видите колко надълбоко в материка се намира Тъндър Бей, почти на една втора от ширината на континента…)

(Варна, автобус до София, самолет, София - Париж - Тунис, приемане длъжността - Ла Гулет - Сфакс - Гибралтар рейда, бункер - Порт Картие - Форталеза - Сантос - Монреал - Торонто - Тъндър Бей - Монреал - Порт Картие - Гибралтар рейда, бункер - Манфредония - Алжисерас рейда, бункер - Ел Аюн - Шибеник - Варна)

... дълго време не посягах към това пътуване с „Мальовица” през 2003-та и то главно поради причината от респекта, който изпитвах към художественото описание на нещата, на Канада и най-вече на красивата й и величествена природа, все пак не съм професионален писател, а само един скромен любител, имаше и още нещо и то бе свързано със семейството ми, вестта за смъртта на вярното ни и любящо куче, която ме настигна по пътя, но така или иначе го направих, това с посягането към клавиатурата,
бях обещал на почитателите си това писание… и така, всичко започна с тръгване от Варна със служебния автобус през една пролетна вечер на 2003-та година, 21-ви март,
посока София, летището... минахме през Южна България, досъбрахме екипажа, после полетяхме от София за Тунис през Париж... в Тунис пристигнахме след полунощ,
нищо особено като изключим, че вторият механик го задържаха малко на влизане, груповият механик по традиция го бе натоварил с резервни части, в случая разни гумени маншони и семеринги за рулевата... „Мальовица” ни чакаше в Ла Гулет,
сателитен град, пристанище до столицата Тунис... тука и получих от жена ми вестта за кончината на вярното ни куче Линда, което ни обичаше като родни кученца и ако погледнете някога семейните ни снимки ще видите, че в продължение на четиринадесет години на всяка една от тях присъства сивия и къдрав пудел...
последва Сфакс, южно от Тунис, доразтоварихме и отплавахме към Гибралтар за бункер, след което и поехме през „Голямата нива”, както образно „брата моряк” нарича Океана... посока северозапад, към Канада... бяхме под баласт и преди Азорите малко ни пооблъска, колкото да не е без хич... минахме през морето прекосено от „Титаник”, времето бе същото както при трагичната гибел на кораба, месец април... получихме и предупрежденията за айсберги,
навън бе хладно и мъгливо... на 24-ти април пристигнахме в Порт Картие, Канада, като първо ни бе извършен пълен преглед от портовите власти и бе констатирано повреда в единия от радарите и проблем в радиостанцията, все сериозни неща, които трябваше да се ремонтират за да можем да отплаваме… на 25-ти бяхме готови натоварени с царевица за Бразилия и застанахме на рейда в очакване на завършване на ремонтните работи по навигационното оборудване, за радиото дойде специалист чак от Европа, от Великобритания …на рейда престояхме от 25-ти април до 6-ти май, когато разбрахме за нещо неслучвало ми се през цялата ми морска кариера, а то бе, че сме били натоварени с грешна партида царевица… застанахме отново на кея, разтовариха ни на силоза като при разтоварването на практика се убедихме в коварството на товара „царевица”…
бе някъде около обяд, бях отзад на кърмата, когато изведнъж почувствах рязко накреняване на кораба, започна и не спря, продължи… швартовите въжета силно се изпънаха, започнаха да пукат, старпомът бягаше по кея, бързо хукнах към машинното, в ЦПУ-то… впоследствие разбрахме за причината, довела до рязкото накреняване на кораба, а тя бе, че в един момент гладката и лъскава царевица се бе пресипала изведнъж от единия борд към другия, огромна лесно подвижна маса, оставена на свобода, за това и зърновозите ги товарят винаги с пълни хамбари, да няма свободни повърхности и обеми…
последва повторно няколкодневно излизане на рейда за довършване ремонта на радара и радиото… така или иначе на 15-ти май отплавахме благополучно за Бразилия… във Форталеза престояхме от 28-ми май до 3-ти юни… и тука прегледи от „Порт-стейт контрол”, „Регистъра”, по „Безопасността” и познайте от първи път,
едновременно ли дойдоха, да в един и същи ден, направо това си бе един от ония дни, незабравимите… разтоварихме, разходихме се из града, голям бразилски град,
разположен около широк, сърповиден залив, красив крайбрежен булевард, мозаични тротоари, обширен плаж, небостъргачи, хората, весели, усмихнати… наблизо, зад булеварда, беднотия, бразилска типична също, както и красотата и апаши, апаши особено около портала на пристанището, там се придвижвахме като римско каре, в група,
оглеждайки се на всички страни и въпреки всичко дадохме жертва няколко златни верижки и пръстени…
след Форталеза поехме още на юг, към Сантос, там трябваше да товарим за Канада… да, отново Канада… в Сантос престояхме малко, пристигнахме на 9-ти на рейда, на 11-ти застанахме на кея, на12-ти бяхме готови, товареха бързо…
отправихме се отново към Северна Америка… преди да навлезем в „Свети Лаврентий” проведохме пълна учебна тревога и за голямо съжаление на всички ни в лодъчната тревога „Напускане на кораба” палубният боцман бе тежко ранен, кръв, лошо, на море още по-лошо… навлязохме в „Свети Лаврентий”, започна „Голямата Епопея”,
пътуването по реката и Северноамериканските езера, крайна цел, Тъндър Бей… на 1-ви юли застанахме на кея в Монреал, палубният боцман и старпома се смениха... на 3-ти юли отплавахме нагоре, по реката, първите шлюзове… общо до Тъндър Бей бяха 16 на брой… 16 на отиване, същите 16 и на връщане, общо 32, да-ааа… шлюзовете тесни,
почти колкото кораба, надолу слизахме като в гробница, става тъмно, каменния зид на шлюза на една ръка разстояние, изкачването нагоре - лифт, поглеждаш назад зад кърмата и те втриса, корабът високо над равнината… не случайно при „Морския преглед”, преди да навлезем в реката, проверяващите обърнаха особено внимание на управлението на главния двигател, общо ходовете по време на прехода до Тъндър Бей и обратно бяха около три хиляди и двеста… „Пълен Напред”, „Авариен Пълен Напред”, „Стоп”,
„Авариен Пълен Назад”, ругатни, късат се и плющят стоманени проволки, силни удари, много удари, изкривени леери, фалшбордът… тежко, много тежко бе и долу в машината и на мостика, на бака, на кърмата, помощниците заспиваха над контролерите, безкрайни изнурителни маневри без влекачи, с много ходове и напрежение… „Пълен Напред”,
„Авариен Пълен Напред”, „Стоп”, „Авариен Пълен назад”, на излизане от реката бяхме облъскани, с обелени бордове, изкривени леери, фалшборд, два панамски клюза изкъртени… и успоредно с това тежко професионално изпитание около нас бе безкрайно красиво и природно, и чисто, и просторно, и ведро, и весело за летуващите около нас американци… няма да забравя контраста, тогава го почувствах най-силно в кариерата си може би, изплавахме от един шлюз и близо до нас, съвсем близо, на метър цъфнаха усмихнати туристи, ние гледаме като зверове, брадясали, уморени и пребити от напрежение, безсъние и адреналин, те, спокойни, ведри, едните моряците, другите земните хора… колкото успяхме, успяхме да се насладим на красотите северноамерикански…
първо доразтоварихме в Торонто, 5-17 юли, застанахме на един кей, почти в центъра на града, също много красив град с величествени, мощни небостъргачи, изящно вечерно осветени… до нас спираха малки пътнически, круизни корабчета за партита, натоварват храна, напитки, хора и цяла вечер обикалят бавно залива пред града, „вара-гила”, музика и веселба, кръгчета… в Торонто ни посетиха нашите вечни приятели от Църквата,
закараха ни до Ниагарския водопад с една каравана… и там едни величествени и мощни изпълнения, надолу слизаме с лифт, на кея ни раздават по един дъждобран,
качваме се на малко корабче и „газ”, към водопада, вият турбините, корабчето губи ход,
спира, не може по-напред, спира го течението, водопадът около нас, падаща вода, грохот,
пръски и мъгла… от Торонто се отправихме към Тъндър Бей, през езерата, покрай
Детройт… на края пристигнахме благополучно в Тъндъра на 21-ви юли,
доразтоварихме каквото бе останало и на 23-ти тръгнахме обратно на юго-изток
…на 28-ми юли Монреал… 29-30-ти юли натоварихме в до болка познатия ни Порт Картие, зърно за Италия… отново в Океана, в родния и уютен Океан, там се чувствахме най-добре, далече от човешката лудница, товари, пристанища, проверки и какво ли още не… на 9-ти август зърнахме добре познатият на всички моряци по света силует на Скалата, Гибралтар, бункер… Средиземно море… разтоварване Манфредония, 14-26 август… обратно към Гибралта, бункер в Алжесирас 31/8-1/9… този път поемаме на юг, към Западна Сахара, Африка… на 3-ти септември бяхме на рейда Ел Аюн, срещу Канарските острови, преди са били Испанска Сахара… един могъщ и огромен терминал забит в океана, натоварихме апатит за Шибеник, Хърватия… на 6-ти септември отплавахме за Шибеник… отново Гибралтар, Средиземно море… Шибеник, много красиво място, на Адриатика, влиза се през един доста тесен проток в широк, затворен залив, на който е разположен и градът… красив, старинен град, калдъръмени улици,
крепости, католически църкви, живописна крайбрежна улица, приличаща на тази от филма за полицаите от Сен Тропе, пазар, близка, разбираема реч, родни плодове и зеленчуци… престояхме четири дена и на 18-ти септември отплавахме за Варна
…покрай островите Корфу, Аргостолион, Закинтос… носовете Матапан, Малея…
проливите Стено Кафирея („Дору”)… Дарданели, Босфор… 23-ти сетември, ето я и вече, изплувайки от утринна омара, наистина родната ни Варна, рейда…

Епилог:
… Жена ми ме чака с малкото червено фордче на кея, най-после вкъщи… тишината,
това било е нещото най-първо, което чувствах винаги прекрачвайки прага на дома, след завръщането ми от морето… това тогава…

…и после… сега, след много време установявам, че всяко значимо събитие в живота си свързвам с кораба, на който бил съм, те са ми като репери в миналото… „Еди-какво се случи, когато бях на „България”, а еди-какво си, когато бях на…”…
9-ти януари, 2015-та
Варна, студ

…на есен, живот и здраве може да започна нови писания, този път от борда на яхтата на брат ми, да е жив и здрав…

(2015-2018) 

Иван АДАМОВ
„Мальовица“ в езерото Онтарио. Източник: http://www.shipspotting.com 30 June 1999 - Photographed on Lake Ontario as she was approaching the entrance of the Welland Canal at Port Weller, Ontario, Canada. Photo by Jeff Cameron.
„Мальовица“ форсира Ла Манша и се отправя за „оран“ в „Голямата нива“. Източник: http://www.shipspotting.com English Channel,13.12.2006. Photographer: Vladimir Knyaz
Пет години след описваното от автора  плаване, „Мальовица“ се отправя по същия маршрут „надълбоко в материка“, 24 май 2008 г. Снимка: к.д.п. Александър ГЕОРГИЕВ
Зад кърмата на „Мальовица“ остава поредната миля в канадски води, 24 май 2008 г. Снимка: к.д.п. Александър ГЕОРГИЕВ
„Мальовица“ преди отплаване с пълен товар от зърно, приет в Пристанище Варна-изток, 4 март 2010 г. Снимка: Атанас ПАНАЙОТОВ