избор на брой
начало
„МОРЯЦИ, ЖЕНИ И БЕЛИ” (ПЕСЕН НА ДОМЕНИКО МОДУНЬО)
В началото на 60-те години, имаше един мъж, който често можеше да се види във варненските сладкарници и ресторанти. Той търсеше клиенти, на които предлагаше своята услуга. Можеше с ножички да изреже вашия силует. По-старото поколение варненци вероятно си го спомнят. Той явно имаше талант. От бял или чер лист, само с помощта на ножичка, той изрязваше изключително сполучливо силуета Ви, без прекъсване и отделяне на ножицата от листа. После го слагаше на контрастен лист и портретът биваше готов. Мъжът беше около 40-годишен и му казваха Фанфана.
За неговото истинско име и за другата му незабележима дейност, научих през пролетта на 1967 г. от една брошура издадена от Дома за политическа просвета  на ОК на БКП – Варна (издадена - 1966 г.) за служебно ползуване. Сред многото пропагандни материали, на края на брошурата имаше „СПРАВКА – относно някои по характерни случаи на извършени криминални престъпления и морална разпуснатост в окръга през 1965 и 1966 г.” В справката бяха дадени имената на 35 лица. Фанфана бе под № 34. Оказва се, че докато той е бил по заведенията, е предоставял квартирата си на ул. „Бр. Миладинови” на сексуалните труженички срещу скромна комисионна. Освен това е „помагал” на избягали от дома си момичета, като им е давал подслон. От същата справка се вижда, че сексуалните труженички са били 23. Сред тях има зрели матрони и малолетни прохождащи в занаята девойки. И то за един град нямащ и 150 000 жители.
Тъй като курортистите - чужденци през лятото биваха предимно от соц. страните, мъжете не търсеха жени, защото преимуществено биваха семейни. За това услугите на местните жрици  бяха насочени към чуждестранните моряци. От курортистките най-вече полякините, чехкините и до нейде рускините търсеха мъжки ласки, но за това си имаше „гларуси”. Сега няколко думи и за сводниците, както и за цената на предлаганите ласки. Според същата справка, мъжете, които са подпомагали срещата с чуждестранните моряци, са били общо четирима. Двама от тях са етнически турци, третият е роден в Гърция, а четвъртият се е мотал край пристанището. Тяхната роля е била по-скоро посредническа. Момичетата също са до нейде специализирани: едните обслужват турските, други гръцките, а някои от тях не подбират. Ще попитате – „ами съветските момчета?” При тях нямаше секс. Имаше любов, но имаше и помполити (помощник-капитани по политическата част). А това за любовта, сами ще се уверите, когато му дойде времето.
Момичетата се мотаеха главно в по-големите сладкарници – „Варна”, „Република”, „Дръзки”. Някои варненци може би още помнят имената на по-известните от тях: Куцото Ленче, Черното Раче, Лисито, Сузито. За услугата получават най-вече дребни подаръци като – скъпо бельо, чорапи, парфюми, дънки, които после продават. Валутата нямаше къде да се обмени, а и „Кореком”-а го нямаше още. Както виждате - пълно аматьорство! Няма да забравя как през 1965 г. във Варна беше дошъл ансамбъл от Рижкия университет на гости на нашите студенти. Имаха и турне в страната. Моята приятелка – тогава студентка и в комсомолското бюро на ВУЗ-а, се бе сприятелила с една от тях и бяхме заедно в сладкарницата (мисля, че бе „Република” – срещу Радио Варна, там където бе входът на лятното кино, а сега е сградата
Авторът като капитан-лейтенант
„En Bordee (On Shore Leave) … Artist: Yves Thiey. Илюстрация: http://24.media.tumblr.com/
на Фестивалния и конгресен център. Половината от масите бяха заети от мадамите и пазарлъкът с бъдещите клиенти вървеше. На нас ни бе неудобно, но и нямаше къде да ходим. Извинихме се на гостенката, а тя ни успокои, че и при тях е така. Нали и Рига е пристанищен град. Дори си позволи да каже нещо като комплимент за българските мъже, които не били големи кавалери като техните младежи, но били по-мъжествени от тях и не били грубияни като руснаците.
Останалите от крими-контингента бяха дребни крадци и мошеници. След като от справката научихме толкова неща за тях, ще запитате защо в социалистическа България се е допускало това?! Много просто - те всички бяха с по две досиета: едното криминалното, с което ги държаха под „око” и другото - на техни сътрудници - доносници. Защото бяха длъжни да докладват за срещите си с чужденците. А и от къде службите биха намерили момичета за прищевките на някои от ръководителите на чуждите делегации?
За това, че милицията познаваше и следеше всички, ще Ви дам и друг пример. През 1974 г. в Бургас срещнах мой бивш матрос, на когото бях взводен командир в центъра за новобранци. Вече пътуваше с корабите на Параходство БМФ. Отидохме да седнем и си поприказваме в градината към ресторанта на „Балкантурист”, който е до морето. На съседната маса имаше младежи и три момичета. На дансинга двойките танцуваха. По едно време там настана оживление. Едни момчета, които нямаха партньорки, се мъчеха упорито да избутат други и да им отнемат момичетата. Намеси се и милицията. Един от цивилните милиционери дойде на съседната маса и искаше да изгони там седящите момичета. Едно от тях се възпротиви и му каза: „Ние не сме предизвикали свадата. Седим си кротко на масата. Това са хлапачките, които са обещали на един гръцки екипаж, а после са седнали с други. Тях изгонете.” Виждате, че и народната милиция може да сбърка, особено когато желаещи да влязат в занаята не липсват. За да не смятате, че жрици на любовта е имало само в морските градове, ще ви разкажа за два случая станали в Шумен.
Първият беше през далечната 1959 г. Чу се, че милицията е разкрила публичен дом, в който скучаещи дами са търсели разнообразие от скуката. Градът коментираше и шумеше. Най-висок глас вдигаха жените, които са се чувствували  ощетени. Не доказано, но по подозрения. Те най-много настояваха за публично  гледане на делото. За да може обществеността да види лицата на блудниците и да ги заклейми. Но до публичен протест не се стигна. Дамите казаха, че ако се стигне до такъв процес, ще си отворят устата и ще кажат имената на своите клиенти. Делото приключи набързо. Тарторките бяха изпратени за по няколко месеца принудително да живеят в провинцията и да могат и там да предадат своя опит. Сега, драги читателю, досещаш ли се кои са били консуматорите на предлаганата платена любов? Разбираш ли, че няма нищо ново под слънцето? Но ако някога от това се облажаваха най-вече власт имащите, то сега се ползуват и тези, които имат пари. За това и цената е по-висока, за това има категории и всичко е на професионална основа. И причината най-старата професия в света да продължи е все същата. Пари и интереси.
Вторият случай беше след 5 - 6 години. Беше къде по-добре организиран и както ще разберете - и до днес не е достиган по чистота и организираност. В Шумен тогава все още имаше градски обществени бани. Най-известните бяха старата Сунтурн баня до Томбул джамия и Новата баня, която беше до стария „Винпром” и началото на улицата, на която бяха магазините на бит пазара. Не ги търсете! Днес ги няма. Съборени са и на мястото на последната сега има голям жилищен блок. Баните един ден работеха за мъже, на другия ден за жени. Та в тази - Новата баня, имало една стаичка с два входа. Единият от към съблекалните и леглата за І-ва класа, другият - заден вход, от към служебните помещения. Та срещите били именно в тази стая. Отиваш предния ден, когато банята е за мъже, и искаш от лавката определена марка скъпи цигари и подаваш нужната сума - в определена банкнота. Продавачката ти показва няколко снимки. Ти си правиш избора, след което ти се казва часа на срещата и името на лицето от персонала, както и от къде да го потърсиш. До другия ден дамата е уведомена. Тя идва на баня, дори и съпругът й да си е в къщи, ако иска и да я проследи, ще се увери, че не го лъже. Изкъпва се и както си е по чаршаф или хавлия - влиза в стаята. После пак минава през банята и освежена и изкъпана се прибира в къщи. Да сте чули днес да има някъде такава услуга?! Лош бил социализмът?! И всичко е щяло да си продължи мирно и тихо, ако не са мъжките хвалби. Един се похвалил на приятеля си, а той пожелал да отиде. И какво да види - на една от снимките неговата благоверна! Нататък всичко е ясно. Скандал, развод, работата се разкрива, и накрая всички губят. Заведението е разтурено, а по-късно и банята.
За сегашната организация и дейност на жриците и техните охранители (сутеньори) няма да говоря. За това днес непрекъснато пишат журналистите. Сега ще Ви разкажа за това как в други страни и в други части на света се практикува тази древна професия. И за игрите на някои от нашите моряци. Искам искрено да Ви уверя, че българският моряк е морално устойчив. За това допринасят и ред причини. Първо - той е тръгнал по тази не лека и трудна професия, за да изхранва семейство, да издържа студенти, а днес и безработните членове на семейството. В миналото той не беше достатъчно оценен и платен. А и днес разликата в заплатите между офицерския и редовия състав е чувствителна. Второ - българските жени винаги са намирали начин да бъдат добре осведомени за възнаграждението на своите съпрузи. В цял свят е неудобно да зададеш някому въпроса: „Колко ти е заплатата (пенсията)”, но не и в България. Но в тази трудна професия има и хора бохеми - ергени, разведени, срещал съм и хазартни личности, за които корабът е удобно място да живее. Получаваш добра храна. Имаш сигурен подслон, в което и място на света да си. И получаваш възнаграждение за труда си. И най важното, нямаш ортак на парите си. Ти си ги печелиш, ти си харчиш.
В т.н. бели държави платената любов е скъпо удоволствие. Плаща се за всеки час и минута, като и за самата услуга. Освен това има и някои неща неприемливи от наша морална страна. Вземете например една Холандия. Стоката е изложена на показ. Като пиле в кафез. Като влезеш в клетката и  пердето се дръпва. Помещението е оскъдно. Легло и място да се подмиеш. А представете си Япония. Влизаш в бардака. Там на един тепих пред погледа на всички, клиенти и момичета се боричкат. Ти гледаш коя да избереш, чакаш си реда и после пред всички ще излезеш като борец на тепиха. Е, уверете се, че не става. И така, кои страни от света остават: ами естествено онези страни от СНГ, известни като бивши съветски републики, Куба и Латинска Америка и страните от Югоизточна Азия и Филипините. Може и във всички африкански пристанища, цените на услугата са ниски, но вероятността да попаднеш на носителка на СПИН е много висока. Въпреки всички предпазни мерки.
Когато говорим за девушките от някогашните южно руски пристанища, днес в голямата си част в състава на Украйна, трябва да имате пред вид, че те основно може да се разделят на две категории. Едните са абсолютните професионалистки. Другите - разведени или самотни жени, търсещи мъжка ласка и подкрепа. Да поговорим за професионалистките. Те са във всяко пристанище и навсякъде - от моряшките клубове и до всички заведения. Те имат невидими сутеньори, и често според сезона сменят и градовете. Много от тях имат дългогодишна практика, най-вече в съседна Турция. Когато започна процеса на затопляне, през времето на  перестройката, за пръв път в Съветската история бе допуснато американски кораби да посетят базата на Черноморския флот - Севастопол. Предварително целият контингент от практикуващи девушки е изведен вън от града. И въпреки това, при идването на американските кораби, градът е бил пълен със секс труженички. Докато милицията е извеждала от града местните, Одеската мафия спешно прехвърля своя контингент в Закрития град, входните артерии на който се охранявали от матроски постове.
Една година в Бердянск, излязох с моряци от палубна команда. Тогава още не познавах града. Седнахме в едно заведение - градина да изпием по една бира. На съседна маса  скоро „цъфнаха” две мадами. Едната на възраст, другата млада. Тя незабавно почна да дири контакт с нас. Почна да иска цигара, после огънче. Без да е канена, се самопокани на нашата маса. Независимо, че никой не й поръчваше някакво питие, продължи да ни досажда, докато накрая без време ни прогони от заведението. Но някои от тях намират начин и дори имаше случай, когато една от тях накара наше момче да се влюби в нея. Бе дошла от друг град и разбира се, веднага се обажда на местния тартор, за да не бъде изгонена. Бе намерила нашето момче в едно от заведенията. Дори му бе признала за стажа си в Турция. И въпреки това пращаше такива SMS на нашето момче и той пращаше отговори, без да се тревожи, че сметката му набъбва, а в България съпругата му я плаща.
Друга бе завързала цял роман с един млад колега. Независимо дали бивахме в Бердянск или в Мариупол, тя винаги идваше там където сме и аз с колегата трети механик трябваше да вършим и неговите задължения. Но искам да призная и едно качество на тези жени. Не зная по какъв начин, но те винаги биваха осведомени за часа на отплаване на кораба и своите „любовници” връщаха на време, така че никой от тях не закъсняваше за тръгването на кораба. В никое друго пристанище това не може да се случи.
Не мислете, че „девушките “ са пасивни и разчитат само на среща с клиента. Напротив - те са много активни. Беше през февруари 2003 г. в порт Иличевск. През деня бях излизал. Вечерта преди да си легна сложих GSM на зарядка на бюрото. Имайки пред вид нещастието при пожара на кораб “Балкан”, не заключвах кабинета, защото спалнята беше вътре и ако трябва да ме будят - нямаше да чуя. Беше студено. В порта имаше лед. Спалнята е малка. За да се топля, пусках ел. печка и държах вратата към кабинета полуотворена. В противен случай ставаше много топло. Рестото от деня в гривни и долари оставих на тоалетната масичка в спалнята. Сутринта като станах, видях че зарядното стои, но апаратът го няма. Нямаше ги и парите. До вратата на кабинета имаше стъпкан фас. Допуснах, че някой си прави шега с мен. Питах мотористите в машинното, категорично отричат. Тогава показах фаса. Мотористите пушеха различни марки цигари и фаса показваше чий е. Тогава почна да се разплита чорапа. Оказа се, че около 04.00 ч. на кораба заедно със стифадора се качва една „мадама”. Тя явно е знаела разположението на кабините на корабите от тази серия, защото направо слиза на долната палуба, където са моряшките кабини. Освободилите се от вахта не желаят нейните услуги. Тогава тя изпросва цигара от моториста и се качва на горната палуба. По това време дежурният помощник слиза долу.Той знае за нейното присъствие, както и вацмана. Мадамата кривва по канижела и пробва да се скрие. Отваря вратата на моя кабинет. Юнашкото ми хъркане не я стресва. Тя допушва цигарата, и необезпокоявана взема апарата и парите, след което напуска кабината и кораба. За случая бях известил капитана, защото няма нищо по-лошо и потискащо ако в екипажа има крадец. Да уведомим украинските власти не си струваше, защото наш човек бе пуснал девушката. Така че го отнесохме аз и дежурния офицер, който ми възстанови половината от загубата. Но съпругата ми прие случката с една ехидна усмивка.
Тук искам да допълня, че това не би могло да се случи другаде. Например в САЩ. Бяхме в Супериор през есента на 2004 г. Малко градче в северната част на щатите. Селскостопански район. Посетителите тук освен малкото идващи моряци са само каубоите. Предната вечер в местния бар, където нашите момчета бяха ходили, дали надежда на местните „каки” и поради един гаф, който ги бе накарал на бързо да напуснат бара, момичетата дойдоха на кораба на другия ден. Бяха две едрогабаритни мелези межди европейци и индианци. Момичетата тихо и кротко седяха в салета, разговаряха с тези, които ги заговарят и тихо и кротко чакаха, някой да ги повика. Никакво ходене по кабините, никакви кражби. Няма да повярвате, но те се надяваха, един ден да съберат пари, за да си купят лека кола.
Самотните жени в южно-руските портове, които търсят мъже, знаят, че ще ги намерят винаги в ресторанта. Тук стават срещи не само с моряци.
В цяла Русия, самотните жени в ресторанта ходят само за да си търсят временен партньор. За това и там винаги са обект на ухажване от мъжете. Когато бяха у нас в завода (”Флотски арсенал”), офицерите от ремонтиращите се съветски кораби биваха изпращани за по няколко години заедно със семействата си. За да покажат на една от офицерските съпруги, че у нас, никой мъж няма да ухажва самотни жени, отишли на ресторант, съпругата ми, заедно с една млада жена от завода отидоха с нея заедно една вечер на ресторант. Взеха и децата си - тези на гостенката и на младата служителка. Отишли на ресторант „Хоризонт”. Гостенката остана изненадана, че никой не им е досаждал. Когато си отиде в отпуск, разказвала на приятелките си. „Е, да приемем, че не са Ви досаждали и канели на танци. Ама да ни уверяваш, че са сложили прибори и на децата - тука вече послъгваш” - бил отговорът на слушателките.
Но да се върнем на темата. Тези жени, които търсят мъже в ресторанта, те не искат да се признаят за жрици на древната професия. Те не вземат пари. Те ще те заведат в дома си, но ти ще трябва да купиш „закуски” и алкохол за в къщи, конфети или шоколадки за децата. Един път запознали се, те ще Ви посрещат всеки ден, докато сте там, и дори после, когато отново сте в този град. Не е необходимо пак да ходите на ресторанта. Достатъчно е да пълните хладилника с провизии и да подарявате някакви подаръци. Такива са руските жени. Отрудени и изстрадали, те са жадни за малко нежност и внимание и умеят да се отблагодарят.
Куба е наистина единствената свободна територия в Америка. Тук и жените са свободни сами да се предлагат на чужденците. Може на улицата докато се разхождате, или пред заведенията, в които може да отседнете, а те са много малко. Стоят на пейките пред тях и чакат да ги забележите. Може да отидете в хотел или да оставите на момичето да ви заведе в квартира. Тя при всички случаи е на сутеньора. Цената е по договаряне. За момичето и за квартирата. Но плащането е предварително.
Друго е Азия. Тук всичко става на борда на кораба. Тихо, кротко и незабележимо. Момичето, което си избирате, е за целия престой на кораба в порта. Остава да го храните. Но то консумира колкото едно птиче. Може да се задоволи дори само с нощната ви закуска. Бъдете сигурни, че никъде нищо няма да пипне, нищо не ще Ви липсва. Нещо повече - влязла веднъж в кабината Ви, тя ще я почисти така, че да блесне. Ще Ви пере всеки ден и ще се грижи за Вас като ваша съпруга. Но това е Азия. Иди, че не искай да се качиш на кораб от Далекоизточната линия.
С това приключвам този разговор. Имам да Ви разкажа за едни летни приключения, но това ще стане в следващия разказ, с който ще затворим тази тема.

Капитан І ранг от резерва
Евгени ЦЕНОВ