избор на брой
начало
КОГАТО ВЗРИВОВЕ ТРЕЩЯХА И ГОРЕШЕ
ТАНКЕРЪТ „ЕРМА” (1977 Г.)

Разказаното преди няколко дни в „Морски вестник” за битката по ваденето на потъналия танкер „Суперга”, а днес за „Ерма” е „връщане” в годините на моряшката ми младост и то е свързано с хора, които и сега са в паметта ми с корабите и морето.
Нямах своя кораб, качвах се от палуба на палуба, на мостика, долу в БЧ-5 или в отсек на подводницата, в каютата на командира, там където се беше случило нещо, което е предизвикало екипажа да се втурне и в най-лошото море или да насочва оръдията с тутуген към пожара на близкия кей. Нямах своя кораб, но разбирах гордостта или както казваме, местния патриотизъм на всеки екипаж, дали от „Дръзки” или „Смели”, или гемията дето й викахме „Баба Мара”, „Ботев”-чето, „Юпитер”, Водолазният или Пожарният ... Другите екипажи, от другите дивизиони и бойни кораби разбираха за тежките дни и нощи на някоя от „черупките” след като бедата е минала. За тези хора и кораби пак ми е думата ...

Когато на  23 юни 1977 г. из Военноморската базата, а и във Варна се прокрадваше, а денонощие след това изключително тревожната вест, че се е взривил и запалил танкерът „Ерма”, специалистите и знаещите бяха потресени от случилото се. Вече и аз разбарах какви могат да бъдат последствията за жителите на приморския квартал, за пристаналите наблизо плавателни съдове, за огромното замърсяване на водата с нефт. Спомням си, че Гаро Мазлумян, флотският фотограф, който беше там още първият час, разказваше за страховити кадри минали през обектива му, но помня още, че стресът му е бил толкова голям, та седмица след това със семейството си живя при свой  братовчед чак на „Чаталджа”, защото неговата къща бе близо до брега. „Ей, братчето ми, дано по-скоро забравим, да се успокоим, че целият настръхвам ...”
Мисля, че и днес, след почти 40 години не бих се върнал към тази трагедия, защото бях я позабравил, но в бележниците ми са останали несподелени щрихи, реплики, оценки.
Качих се на един от корабите на 18 дивизион (тогава - Охрана на рейда) - базовият буксир „Юпитер” (№ 332) с командир старши лейтенант Стоян Темелков Стоянов. Бяхме приклекнали на палубата, когато към нас се насочи матрос с пълна бризентова торба. Беше му разпоредено от специалната комисия и следствените органи да я изсипе. Пред нас, като мълчаливи свидетели на ужаса в ония нощи, заскърцаха и даже „трещяха” над 35 къса обезформен стопен метал и отломки от дебели стъкла, блъскали по палубата на танкера и на пожарния кораб от „Охра”. Над сто са били взривовете на „Ерма”, а край нас освен от торбата, наоколо се виждаха и пораженията от металните късове. Огнен ад, градушка от метал и стъкла в тежките и мъчителни 23 часа. Леерите на десния борд на пожарния катер бяха окривени и разкъсани от стоварвалите се тежки метални отломки. Записал съм: от екипажите на базовия буксир и пожарния катер няма пострадали. И още: До вчера командирът на пожарния катер беше младши лейтенант, а днес е лейтенант Георги Радев Георгиев. В скоби съм обелязал, че преди две години Георги е бил мичман-школник, тук е служил редовната си служба, а вече е лейтенант. Особен случай. (Бел. на главния редактор: Георги Радев Георгиев достигна до звание капитан І ранг и командва 18-ти дивизион от 28 август 1993 г. до 18 април 2001 г.).
23 юни 1977 година, пожарът на танкера „Ерма”. Ако не беше потушен, част от Варна щеше да бъде изтрита от картата ...

















Епизод от потушаването на пожара на танкера „Ерма”. Най в дясно, зад плаващия кран, се виждат мачтата и димоходът на базовия буксир „Юпитер” (№ 332).
Противопожарният катер № 334 в действие.
Базовият буксир „Юпитер” на рейд. Снимката е направена в предишни години, когато бордовият номер на кораба е 650.
Лейтенант Иван Генов Иванов е командир на водолазния разчет, който първи стъпва на борда на горящия танкер. Снимката е от личния архив на автора.
Паметната плоча, поставена в градинката недалече от гаровия площад на Варна, напомня за подвига на пожарникари и моряци.
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Разговарях с много от участниците в спасителните работи, исках да разбера повече за неимоверното напрежение, което са изживяли в две поредни напрегнати и тревожни нощи. Исках да преценя колко мъжество и мъка е имало в битката с огнения ад.
До камарата с метал и стъкла дойдоха и двама старши офицери от оперативния отдел на щаба на Базата. Разпоредиха да им донесат навигационно-вахтения дневник на кораба. Един от цивилните разследващи попита какво ще ни даде той, а капитаните от щаба му обясниха, че това е официален юридически документ, в който се записват данни за водене на навигационната прокладка, прави се разчет и наблюдение за точното и безопасно плаване на кораба. И още: трябва  да се отбелязват и събития, които представляват особен интерес и случващото се на корба по време на всяко плаване и изпълнение на бойна задача.
В следващите редове ще разкажа точно това, което е отразено в навигационно-вахтените дневници на двата кораба от ОХРА. Ето препис от дневника на кораба със специално пожарно оборудване:
„23 юни 1977 г. 18.30 ч. Изпълняваме бойна задача на море. 18.35 ч. Получихме разпореждане с максимален ход да плаваме към Варна. 18.55 ч. Още преди входния фар виждаме - гори танкер. Бърз инструкатаж за екипажа. Маневрираме, оценяваме и действаме! След 10 минути „хвърлихме” три линии вода и с двете пожарни оръдия подаваме тутуген през люка на машинното отделение на горящия „Ерма”. 20.30 ч. Силен взрив от помпеното отделение на танкера. 20.45 ч. Всички матроси, които помагаха на екипажа на „Ерма” евакуирахме обратно. Продължаваме гасенето. 20.55 ч. Маневрираме. Изязохме на външния  рейд и останахме на дрейф. 22.00 ч. Маневра. До левия борд. Включихме четирите пожарни оръдия срещу огнените езици на палубата. Чуват се чести взривове откъм помпеното отделение на „Ерма”. Парчета обесформен, разтопен метал от надстройката със свистене се блъскат по  палубата на нашия кораб. Подпис: лейтенант Георги Георгиев
24 юни 1977 г. 05.25 ч. Застанахме на мястото си в дивизиона. Заредихме тутуген. 6.30 ч. Застанахме на десния борд на нашия танкер с нос към „Ерма”. Включихме на пълна мощ двете линии тутуген и двете линии вода. Важно: 10 часа огромно напрежение за екипажа. Взривове, взривове. 16.30 ч.  Пожарът е загасен. Преместихме се на плаващия кран „Антей”. 22.00 ч. Отново беда. Огънят пак лумна. Наши две линии тутуген. 23.10 ч. Загасихме го. Поддържаме готовност. Екипажът почива на смени”. Лейтенант Г. Георгиев.
Казват, че езикът на цифрите и кратките думи е най-точен. Ще продължа спомена си с препис от бележника  от навигационно-вахтения дневник на базовия буксир „Юпитер” от „ОХРА”:
„23 юни 1977 година. Вижда се пожар на танкер от търговския флот, който е на горивния кей. Включваме сирената за сигнал „Бойна тревога”. 17.50 ч. Почнахме гасене на пожара с всички наши средства. 24 юни. 00.40ч. Спряхме гасенето. Изтеглихме се и застанахме на котва на външния рейд. 05.30 ч. Снехме се от котва за зареждане на пожарната система с тутуген. 06.25ч. Подадохме на горящия танкер 5 пожарни линии заедно с пожарния. 18.05. Върнахме се на пирса. Подготвяме кораба за неотложно продължително плаване ...”
Дати ... Часове ... Лаконични думи, а зад тях имена на много моряци, мичмани и офицери. Две безсънни нощи с физическо и психическо напрежение. Искам да изрека името на генерал-майора от противопожарната охрана на столицата, когото видях на борда на горящия кораб с работни дрехи и ръководеше операцията. Казаха ми, че генерал Дончев е бил на кораба до последния дим след пожара. Записал съм оценката му: „Без момчетата от военния пожарен кораб и онова слабичкото момче с една звезда на пагона, което ги командваше огънят щеше да е много по-опасен, а взривовете още повече ...” И днес помня, (тогава лейтенант) Иван Генов Иванов, командир на водолазен разчет, с 5-6 леководолази се втурваше, където трябва. На деветата минута, след като е видял огнените езици на „Ерма” старши лейтенант Стоян Темелков Стоянов е подал най-тревожните сигнали със сирената на кораба и по най-бързия начин е подходил към левия борд на горящия съд. След минути е включил 3 пожарни оръдия и 4 водни линии. Освен огромния труд на пожарния кораб, лейтенант Георги Георгиев ръководи и специално аварийно-спасителна група, прехвърлена на „Ерма”, която изтегля и държи пожарните шлангове.
И днес, 40 години след тежкия страховит пожар, казвам и съм убеден: тогава решителността беше спътник на няколко десетки истински моряци. Помня как се прегръщахме с капитан І ранг Енчо Енев, че няма пострадал моряк от екипажите, че операцията по спасяването на „Ерма” от потъване или по-голяма трагедия беше предотвратена. Силата на огнената стихия бе победена със силата на духа, със смелостта, моряшкия труд и  мъжество. И съм записал, че само след месец Стоян Темелков Стоянов, Георги Радев Георгиев, Милко Дерменджиев, Кольо Златев и Николай Георгиев -  бяха наградени от Държавния съвет с ордена „За гражданска доблест и заслуга”. Сред тях генерал-майор Илия Дончев и командирът на „ОХРА” капитан І ранг Енчо Енев. За всички други участници в потушаването и спасителните работи съм отбелязал, че са поощрени с тогава най-високото отличие във Военноморския флот на името на моряшкия герой старшина I степен Димитър Атанасов Димитров.
Капитан I ранг Цвятко Дончев

Още по темата в „Морски вестник”:
12 март 2014 г. Няколко гледни точки към танкера „Ерма” (ІМО 5152418)