избор на брой
начало


Танкерът „Антон Иванов” на котва до кея на „Петрол” във Варна. Снимката е от архива на „Морски вестник”.
Преди 50 години:
УЧАСТИЕ НА ТАНКЕРА „А. ИВАНОВ” В
СПАСИТЕЛНА ОПЕРАЦИЯ

Денят беше 14.09.1962 г., когато към края на работното време от „Оперативна” ми съобщиха, че бреговата радиостанция на Параходство „Български морски флот” е засякла сигнал за бедствие, подаден от кораба „Кристина” в позиция 25 мили североизточно от нос Калиакра. Имаха и прехваната информация, че част от екипажа – 10 лица, включително и капитанът са прибрани от регистрирания под италиански флаг кораб „Арея” и че липсват 4 лица, които са на спасително средство във морето. Корабът „Арея” напуснал района, тъй като не са открили спасителния сал, а и тъмнината настъпвала, и времето се влошавало. Имаше и данни, че корабът „Кристина” е малък, бил е с палубен товар (дъски) и по всяка вероятност влошена устойчивост е причината за гибелта му.
Наредихме на нашият спасителен влекач „Раковски” да се отправи към посочената позиция и в същото време определихме, че нашият танкер „Антон Иванов” е на курс от Одеса за Варна и е близо до посочената позиция. Наредихме на капитана на танкера Г. Ненчев незабавно да се насочи към мястото на потъването и да започне претърсване на района за спасителния сал.
Договорих се с „Оперативна”, че през два часа ще се свързвам с тях от близкия до дома ми градски телефон. Тогавашната стара Варна имаше ограничена телефонна мрежа и на адреса, на който живеех - близо до Колхозният пазар, не можеха да ми поставят телефон от пощата. Затова решавах проблема с външния телефон на около 100 метра от дома ми (след няколко месеца проблема все пак го решиха).
Около 20.00 часа позвъних от будката и от „Оперативна” ме информираха, че нашите два кораба провеждат търсенето в указания район в нощната тъма, а времето е много лошо. Около 22.00 часа позвъних отново и ме информираха, че с радиограма капитан Ненчев предлага поради лошото море, безрезултатното търсене и нищожната вероятност в тази обстановка да има оцелели, да се прекрати търсенето и да се приберат във Варна.  Наредих танкера „А. Иванов” да продължи да търси в района до светлата част на денонощието, а влекачът да извърши последен галс и да се прибере във Варна.
Към 23:30 часа отново позвъних от външния телефон и от „Оперативна” ми прочетоха радиограма от капитан Ненчев, че в 22.30 минути са открили моряк от потъналия кораб на полупотънал сал, който вахтените забелязали на прожекторната светлинна линия. Капитан Ненчев нарежда спускане на спасителна лодка и екипажът й, под командването на втория помощник-капитан Иван Захариев (в по-късни времена стана първият капитан на специализирания учебно-производствен кораб „Н. Вапцаров”), въпреки лошото море успява да прибере моряка на лодката и се връщат на танкера. Морякът ги информира, че другите му колеги са загинали, отнесени от силните вълни, а той е успял да се задържи.
При това положение наредих при зазоряване танкерът да се прибере във Варна. На следващият ден в работно време сутринта посетих танкера на кея на „Петрол” и се запознах със спасения моряк, на който е била оказана първа медицинска помощ от екипажа. Морякът беше на среден ръст и с яко телосложение и това вероятно му е дало възможност да се съпротивлява на вълните и да оцелее преди да бъде открит и спасен. Поискахме от Транспортна болница да направят преглед на моряка и тогава „Инфлот” да го репатрира.
Информирахме Управление „Воден транспорт” в София за проведената спасителна операция.
К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ