избор на брой
начало
Авторът Траян Траянов е в средата, отляво е Милен Цветанов, а отдясно Георги Дограмаджиев (последните двама са леководолази от Подводната инженерна група - Варна) до димохода на парния влекач „Търново” излъчващ блаженна топлина.
ОЩЕ ЗА ВЛЕКАЧА „ТЪРНОВО” И ПЛАВАНИЯТА С
НЕГО В БУРГАСКИЯ ЗАЛИВ (1972 – 1973 Г.)

През април 1972 г. преминах на работа от Института по рибно стопанство и океанография (НИРСО) Варна в Центъра за научно-изследователска дейност (ЦНИД) към ДСО „Воден транспорт”. Аз като електроинженер и инструктор по подводен спорт попаднах в секция МорБИ (Морски брегови изследвания), оглавявана от н.с. инж. Здравко Белберов. По-късно, на 01.07.1973 г., нашата секция бе една от учредителите на Института по морски изследвания и океанология (ИМИО).
Една от първите ни задачи беше измерване на теченията на няколко хоризонта в бухта Вромос. Там по проект се предвиждаше да се монтира приемен буй за нефтопродукти и подводен тръбопровод до нефтопристанище „Дружба”.
За целта бяхме спуснали среден навигационен буй и на юг от него монтирахме припотопена буйкова станция с два измерителя на течения (вертушки). След едномесечно регистриране трябваше да снемем вертушките и да разчетем стойностите на скоростта и посоката на теченията. За отиване до бухта Вромос наемахме от Бургас парния влекач „Търново”. Според фотографиите от него период, ще да е било есента на 1972 г. защото сме с работни шуби и сме наобиколили димохода на влекача, излъчващ блажена топлина. За подводната работа – освобождаването и изваждането на измерителите – бяхме наели леководолази от Подводната инженерна група (ПИГ) Варна (на снимката Георги Дограмаджиев (Шого) и Милен Цветанов).
По продължение на линията към брега бяхме монтирали на стойка подводен вълнограф ГМ-16, чийто кабел излизаше на брега в импровизиран регистрационен пункт в къщичка в едно лозе на брега. Заедно с данните за теченията записвахме данни и за вълновия режим в бухтата.
Забележителното на плаването с парния влекач „Търново”, освен излъчваната топлина, беше и неговия тих (почти безшумен) ход.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Същите трима плюс Слави Райнов - майстор на научна апаратура в лабораторията на МорБИ, впоследствие завършил задочно ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров”.
Буквопечатаща вертушка (БПВ-2) преди отправянето й към повърхността.