избор на брой
начало
Авторът като капитан-лейтенант.
НА СТАЖ НА „БАБА ИВАНКА“
Завършвахме втори курс. По традиция механиците отиваха през лятото на стаж на корабите по реката Дунав. Бяхме две класни отделения механици, но нашето - 021, беше за плавсъстава, а 012 бе за корабостроителните, кораборемонтните предприятия и като преподаватели в морските техникуми. И изведнъж се разбра, че не ние, а колегите отиват на стаж на Дунава. А ние в нашите мечти виждахме Белград, Будапеща, Братислава, Виена, може и по на горе по реката да се отиде. В краен случай Рени, или Измаил. А можеше да имаш късмет и да бъдеш и на някой от пасажерите. Ех, поне месец живот без „строй се”, „преброй се”. Но се оказа, че докато нашият взводен чакал да му разпоредят, колегата му вече уредил документите на своите подчинени. Наложи да идва началника на учебния отдел капитан І ранг Николов и да ни уверява, колко по-полезна ще бъде нашата практика на военните кораби. Как да каже пред нас, кой е виновният. И така, аз получих разпореждане да бъда на стаж на баржите (десантните кораби) в Бургас. 
Оказахме се двама от класното отделение, които ще караме стажа на баржите. Те бяха старите немски корита, извадени след потапянето им, малко преди да дойдат съветските войски у нас. Външният им вид почти не беше променен. Аз се случих на водолейката, на която всички в поделението казваха „Баба Иванка”.

Пълният текст на разказа на о.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ
(в PDF-формат)