избор на брой
начало
Евгени Ценов като капитан-лейтенант.
КЪДЕ МОГАТ ДА ИЗБУХНАТ РЕАКТИВНИТЕ БОМБИ ЗА БОРБА С ПОДВОДНИЦИ И МИНИ?
(Преразказ за началнически тревоги от преди повече от 30 години)

Беше преди повече от 30 години. Наближаваше лятото и с него заключителното, станало вече традиционно учение на флота, съвместно с армията и ВВС. Вика ме Началникът и накратко ме запознава с действията на флота в учението и задължението на нашата служба (ВТ - въоръжение и техника - бел. автора). „В подготовката за стоварването на десанта ще бъдат изстреляни 20 бомби от РБУ (реактивна бомбометна установка, която изстрелва реактивни бомби за борба с подводници, а в случая и за унищожаване на минно заграждение - бел. автора) за разчистване от „противникови мини” на мястото, където ще се стоварва десанта. Нашата задача е да осигурим участниците с нужния боекомплект и да ги предупредим за дълбочината, на която трябва да бъдат подготвени взривателите.” - И той ми показва картата и района, от който ще бъде даден залпа, както и мястото, където бомбите ще се взривяват. Поглеждам към картата и оставам изненадан. Изобатата, където ще падат бомбите, показва 6 метра дълбочина.
- Другарю капитан I ранг - опитвам се да обясня на Началника, - на тази дълбочина бомбите е невъзможно да се взривят. Минималната дълбочина, за която могат да се настроят взривателите им, е 8 метра. За останалото ще подготвя заповедите за получаване на нужния боезапас от складовете.
Началникът остава изненадан и объркан. Налага се да му припомня тактико-техническите данни за бомбите и техните взриватели. Накрая му светва и той ме води към Горното Началство. Така стигаме до върха на пирамидата. Началството не очаква такъв ход. Той е категоричен. „Промяна на плана не може да има. Вие за какво сте!? Вземайте си взривателите, отивайте в работилницата и вижте какво може да се направи. Ще ги подменяте ли или преустройвате, Ваша работа. Не може да се излагаме пред ръководителите на Партията и Правителството!”  Вярно бе. Тези учения се наблюдаваха от най-високо ниво.
Взех си аз за домашно описанието на устройството, чрез което се задава нужната дълбочина, на която трябва да се взривяват бомбите и за това наречено взривател. Трябва да поясня за несведущите, че бомбите и взривателите винаги се съхраняват отделно и само при подготовка за действителна употреба, те се монтират на бомбите и им се задава нужната дълбочина за задействане. Да не ви отегчавам с подробности за неговото устройство, не че е военна тайна, но единствената част, която действува на капсулата, е един щок и от неговия ход зависи кога ще се задейства. А дължината на празния ход зависи от дълбочината, която му въздействува с налягането на водния стълб. Следователно, трябва да намалим неговата дължина. Ама как и с колко? Това може само да се определи или математически или експериментално. Решението е вече в главата ми и късно вечерта лягам да спя с надеждата, че „утрото е по-мъдро от вечерта” и че мичманите в работилницата ще направят останалото.
Малък противолодъчен кораб проект 201М изстрелва серия от подводни бомби в хода на учение, напълно аналогично на описваното в този разказ.
Стрелба на подводна бомба от РБУ 6000 на фрегатата „Смели”.
Стрелба на подводна бомба от РБУ 1200М на корветата „Решителни”.
На другия ден аз отивам в работилницата. Срещам се с оръжейниците и им обяснявам какво трябва да се направи. „Добре, за разглобяването ще го направим. За намаляване дължината на щока, също. Но как да знаем с колко да го намалим. Това трябва да стане чрез експеримент. Тук нямаме такъв стенд. Без стенд и опити не става.”
Връщам се в щаба и докладвам на Началството. От горе са категорични. „Като не може в работилницата, идете в завода. Те имат цял цех, оборудван с нужната техника. Нека да Ви помогнат.”
Вземам аз двама от нашите оръжейници и отивам в завода. Директорът ни прие любезно. Обяснихме му нашето искане. Като чу, че ще се прави преустройство на заводско изделие и то без нужната документация, отсече: „Аз на моите специалисти, такава работа не мога да възложа. Ако искате в извън работно време, на Ваша отговорност ползвайте цеха и стенда.”
Няма как, върнахме се, изписахме от склада два сандъка по 12 взривателя и на другия ден след работно време отидохме в завода. Разглобяваме ги, отнемаме от дължината на щока, пак ги сглобяваме. Стендът има здрава броня. Слагаме ги един по един на него, после се прибираме зад укритието и тестваме. От 24 взривателя, 5 се взривиха на новата „дълбочина” , останалите 19 не искат. Да рискуваме и да унищожим още взриватели не смеем, а и ще нарушим изисквания минимум за запас.
Прибираме се и докладвам на Началника си за резултата от експериментите и съобщавам нашия извод - рисковано е. Може да не се взривят част от изстреляните боеприпаси и да останат зарити в пясъка пред плажа. Трябва да се търси друго решение. То е известно на всички ни, че ако се смени мястото на залпа, така че бомбите да паднат малко по навътре, където дълбочината е 8-10 метра, въпросът се решава. Но Командуващия е категоричен, че е късно за промяна на плана. Освен това взривовете, които ще станат по-навътре в морето, няма да имат нужния ефект върху наблюдаващите. (Зрелищното въздействие от взривовете се губи, драги читателю! А от там вярата в силата и в мощта на нашата техника! А това, че наблюдаващите, изключая няколкото специалисти, които ще бъдат сред тях, за да им обясняват какво става, нямат и представа пък за мощта на противниковото оръжие, да не говорим. - бел. автора). „Отивайте да търсите помощ от военните заводи, докато още има време!” С тези думи ние сме отпратени от Началството.
На другия ден слагаме сандъка с взривателите в колата. Укрепваме го с торби пясък, макар че от друсането няма да се взриви и заминавам, снабден с едно писмо за военния завод в Казанлък. След като ме прие и изслуша, Директорът извика своите технолози и отидохме в една от техните канцеларии. Технолозите бяха все млади момчета, завършили инженерното си образование в съветските специализирани институти и минали стаж в техните оръжейни заводи. След като се запознаха накратко с устройството и действието на взривателя, както и с нашето искане, започнаха да ми задават въпроси: „Какъв е ъгъла на стрелбата? Каква е скоростта, с която бомбата лети до целта? Какво е атмосферното налягане?” Останах изненадан от толкова и още други уточняващи въпроси. На които можах, отговорих. Полюбопитствувах да разбера, за какво са нужни тези данни.
Тогава ми отговориха, че тези приблизителни 0.6 кг на квадратен сантиметър, на които искаме да се взриви бомбата, могат да бъдат причинени и от насрещното налягане и тогава бомбата ще се взриви във въздуха. Тогава разбрах, колко далеч сме били от реалността. Технолозите обещаха да направят нужните изчисления, да поумуват по въпроса и на сутринта да ми дадат отговор.
Отидох да спя на хотел и сутринта рано отново бях в завода. Отговора на специалистите бе „Категорично НЕ! Конструкторите са предвидили всичко и това е минимумът за дълбочината, който е зададен от тях. Всяка промяна е опасна.” Приех отговора почти с облекчение. Помолих само, дали може да ми дадат някакъв официален документ за тяхното решение. Нямаха нищо против и след час бях снабден със заключението на компетентните специалисти, прегледали и проучили нашата молба. Документът бе скрепен с няколко подписа и печата. Благодарих на момчетата и на Директора за оказаното внимание и съдействие по въпроса и незабавно потеглихме за Варна.
Въоръжен в ръка с документа, сутринта се явих при Началника и му докладвах за резултата. Като видя документа, той остана доволен и ме поведе към по горния началник. Така стигнахме и до Командващия. Докладвахме, че въпроса е решен, дадохме му документа в ръка и поискахме разрешение да напуснем. Той взе документа и без да го чете подаде го на Началник-щаба за действие и ни освободи. Върнахме се по работните си места с Началника с голямо облекчение. Въпросът с взривателите от наша страна бе решен. Сега думата имаха другите отдели.
Какво стана с учението, ще запитате. Как какво - мина съвсем нормално. В уречения час загърмяха корабните оръдия. Стълбове пръст се вдигнаха от техните снаряди, падащи по целите на противника. (Да не си мислите, че снарядите са били бойни? Както е бил и залпът на „Аврора” - те са били халосни, а там на брега, сапьорите са взривявали предварително поставени аматолови шашки - бел. автора). От въздуха пикират самолети и не дават на противниковата пехота да си вдигне главата. С мощен залп от 20 противолодъчни бомби е разчистен пътя на десантните кораби и те се понасят към брега. Нашите танкове и пехота, с мощно „ура“ се втурват в атака.
Как бе решен въпроса с бомбите? Просто и лесно. Мястото на залпа бе изместено мористо с толкова, колкото бе нужно бомбите да падат в изобатата от 8-10 метра. Ефектът дори бе по-голям от очаквания. Стълбове от вода и пясък се вдигаха пред очите на наблюдаващите. И като гледаха ставащото пред тях, вярата в правдата, силата и непобедимата мощ на „социалистическия“ строй и неговата непоклатимост растяха и укрепваха в нашите партийни и държавни ръководители.
Добавено от автора: За другото не съм сигурен, но за това, че ако някой би си позволил да ни нападне, щяхме поне да вдигнем шум и врява, поне до толкова, колкото би било нужно света да разбере какво става. За другото, имаше други да мислят. Сега никой не ни заплашва, защото икономически отдавна са ни превзели. А това, което Ви разказах, не е измислица, но приемете станалото, че е правено по-скоро с учебна цел, а не за спасяване на нечий авторитет. Разходите и загубеното време тогава не се брояха. Не че днес заемащите отговорни постове са по-компетентни от предишните. Категорично НЕ! По-важно е да си предан на Партията, както бе и преди. А за другото - просто още не е дошло времето да се разказва за тях.
О.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ