избор на брой
начало






МНОГО МЪКА ИЗЖИВЯХМЕ ...
(39 години от трагедията в Белослав)
Споделените епизоди, случки, постъпки, които съм съхранил през годините и предоставих на „Морски вестник”, все ме карат да мисля, че съм оставил повече записки, имена и разкази за трагични неща, рискове и фатален край за десетки хора. Знаехме си задълженията в плаванията, курсовите задачи, във вахтената служба и бойните стрелби по оня „призрак” - кораба - мишена. Дисциплината, униформата - на кораба, в базата и града беше наша грижа, а санкциите - обикновено на комендантските органи. Днес се докосвам до беда, която човърка съзнанието ми от миналото лято. Ще я споделя пак, защото трябва да има поуки.
Предизвика връщането ми към този разказ капитан I ранг от резерва Веселин Русинов. И пак насочвам вниманието си към военните моряци, защото те, и повече те, бяха пред очите ми. Когато гореше „Ерма” и имаше мащабна спасителна операция, задачата ми беше точна и ясна - действието на екипажа и водолазите от „Юпитер”, пожарния кораб и действията на аварийните групи. Виждам, че написаното от Васил Дачев за гибелта на „Ерма” е многократно по-обемно и заслужава особено внимание. Единствено реагирам срещу автори, които подхвърлят реплики, за да омаловажат действията на военните моряци и да припишат действия на други, които само са били свидетели или са се докоснали до трагедията „от високо”.
Защо започвам този епизод с предварително лично изживяване, сигурно ще ме разберете. Нищо сантиментално и милозливо. Това е моята истина.
Началото на ноември 1978 година. ...

Пълният текст на разказа на о.з. капитан І ранг Цвятко ДОНЧЕВ (в PDF-формат)






Капитан І ранг Цвятко ДОНЧЕВ