избор на брой
начало






РО-РО корабът „Царевец“ в Пристанище Бургас, 1984 г.
СЛУЧКА С РО-РО КОРАБА „ЦАРЕВЕЦ“ В АКАБА
След приключване на чартера в далечната 1982 г. със шведския бивш корабособственик, СО МАТ решиха и откриха нова линия Копер - Патрас - Акаба. РО-РО „Царевец“ беше първият кораб, който тръгна по новата линия и нашият екипаж трябваше да открие линията. Транзитирането на Суецкия канал си беше приключение за екипажа, но и влизането в залива на Акаба беше не по-малко такова. За да преминем през Tirans Strait, трябваше да видим невероятна картина - дузина кораби заседнали на скалите, като че ли са поставени нарочно там.
В залива на Акаба не можеше да се отдава котва поради големите дълбочини и корабите дрейфаха на рейда. Така направихме и ние, докато избирахме агент за новата линия. Аз бях в ресторанта с представители на няколко агенции, а на мостика помощниците следяха позицията на кораба, за да не навлезем в Израелски териториални води, защото евреите следяха стриктно за това. По средата на преговорите ми докладваха, че на борда е застанал израелски военен катер и искат да се качат на борда.
В машинното отделение на РО-РО кораба „Царевец“, 1983 г.
Още един поглед към машинното отделение на РО-РО кораба „Царевец“, 1983 г.
Осъзнах бързо какво е станало и докато израелците се качат, се измъкнахме от техните води без да могат да докажат че сме ги нарушили. Отървахме ареста и продължихме работата. Избрахме за агент „Maltrans“ и линията бе открита.
От СО МАТ изпратиха за техен представител бургазлията Пламен Камбуров (мой приятел) - синът на капитан Т. Камбуров (светла му памет!), който живееше в хотел и организираше работата на терминала като следеше за товарните операции. Корабът заставаше на един плаващ понтон южно от пристанището на две рампи и всичко ставаше много бързо, защото бяхме само с приспусната котва.
При едно от посещенията ни първи се качи на борда Пламен и разпалено взе да ми обяснява, че в мои ръце е животът на двама наши моряци: старши помощник-капитан и втори механик от екипажа на м/к „Лудогорец“, които ще бъдат затворници ако не ги изведем с кораба зад граница. Какво се беше случило накратко?
Корабът „Лудогорец“ е бил в Акаба преди ние да пристигнем за товарни операции с капитан Б. Богданов - също мой приятел, и двамата герои тръгнали да отиват на плаж. Минали покрай някакъв паркинг със стари коли. Единият видял, че сред колите се мъдри и подобна на неговата. Попитали пазача могат ли да си вземат някои части като му дали няколко кутии цигари и той им разрешил, докато не се появил някакъв с кола и ги попитал какво правят, като им предложил да ги закара на кораба. Да, но вместо там ги закарал в полицията и там им започват неприятностите. Капитанът се е опитал да направи всичко възможно, за да ги освободи, но без успех, вкарали ги в затвора. Агентът им Gargur (ако не бъркам) обяснил, че ако се плати гаранция 1000 йордански динара (доколкото си спомням, а този динар беше доста по-скъп от щатския долар) може да ги освободи. Естествено, от БМФ потвърдили, че ще платят гаранцията, но наредили на капитана да отплава без тях. Агентът плаща гаранцията и ги освобождава, те се ориентират към терминала на СО МАТ, където попадат на Пламен и той ги запознава с един шофьор на хладилен камион (бай Борис), на когото му предстои прибиране в България, защото термокингът му се повредил.
Естествено, от БМФ не са превели гаранцията и агентът тръгва да ги издирва, за да ги върне обратно в затвора. Пламен, като вижда, че обстановката се нажежава, ги премества при други българи, които работят там на един слип. Това бяха група леководолази под ръководството на един варненец - герой на соц. труда, който аз познавах също, защото ми бяха помогнали да ме освободят от въже, навито на винта. Обръчът се затваря постепенно и Пламен решава да ги качи в хладилника на бай Борис и го строява пръв за качване на кораба. Събрахме се с главния механик, старши помощник-капитана и пом. полита и решихме да ги вземем.
Планът беше да натоварим камиона в так-топа, а от там имаше врата към МО, да ги преоблечем в гащеризони и ги смесим с екипажа. Дадохме цигари и сандвичи на Пламен да им занесе на тримата в камиона и да им обясни плана. Понеже имах опит в подобен случай в Тартус (ще го разкажа друг път), разпоредих да не напускат камиона, докато пилотът не слезе от кораба.
След като отплавахме вечерта, напрегнати до краен предел, изпратих помполита да доведе двамата герои. Събрахме се в конферанс-рума всички, отворих бутилка уиски и заслушахме разказа на момчетата. Бяха облечени в арабски „галъбии“ и се посмяхме за това. Оказа се, че в затвора са били заедно с един грък, който ги е хранил, защото там, за да ядеш, трябва да работиш, а те първия ден не са имали възможност. Като разбраха, че ще минем през Патрас, се зарадваха много, защото носеха писмо от гърка, за когото близките му не знаеха, че се намира в затвора.
Малко отклонение: това беше нашият последен рейс за смяната, в Копер ни предстоеше смяна на екипажа и това натежа при вземането на решението. Пламен, като се е прибрал след отплаването на кораба, в хотела на рецепцията му казали, че полицията го е търсила няколко пъти и той моментално си събира багажа и изчезва с един от току що разтоварените от нас камиони и напуска Йордания.
Уведомих БМФ-то за случая, като поисках да ги сваля в Патрас, там имахме наш представител - кап. Я. Димов, а и те бяха с моряшки паспорти, но ми наредиха да ги взема с нас. Очаквах неприятности в Копер, защото там знаеха, че екипажът ми е от 48 човека, а трябваше да слезем 50. По време на прехода момчетата се сдушиха с Бай Боре и той дойде да ме навива да ги пусна с него до София. Ние трябваше да останем на рейда няколко дни след разтоварването, за да чакаме смяната и аз реших да ги пусна, а и момчетата много бяха притеснени какво ще стане с тях. Заредихме камиона с нафта, дадохме им храна за из път и го помолих като минат границата, да ми се обадят от първия телефон. Още чакам...
Разбрах, че преди да се приберат, са били уволнени.
К.д.п. Стоян МАРИНОВ