избор на брой
начало
Евгени Ценов като капитан-лейтенант.
КАК ДВА ПАЛАМУДА СЕ ПРЕВЪРНАХА В БЯЛА
ТИКВА

Герой на този разказ е бате Митко. Той бе един от старите майстори в Лъджата (КРЗ „Флотски арсенал”, Варна). Имаше средно техническо образование, но заемаше инженерни длъжности. Беше технолог към МКД. Димитър Тарев бе едър, висок мъж, с червендалесто пълно лице. Беше около 45 годишен. Обичаше хубавата приказка, винаги биваше усмихнат, не отбягваше хубавите компании и често беше в центъра на масата. Живееше в квартал Аспарухово и по неговите думи беше „некоронования кмет на квартала”. Познавах го от пролетта на 1965 г. След това всяка година корабите бяха на ремонт или док и се виждах с него.
Той е един от първите технолози, под чието ръководство се извършваше ремонта на дизелите 40Д. Беше пращан неколкократно от ръководството на завода в Севастопол за повишаване на подготовката му и изучаване технологията на ремонта на намиращите се в експлоатация на нашите кораби съветски дизели. От тези командировки му остава любовта към руската водка и доброто замезване. Мнението му не подлежеше на съмнение. Всички млади бригадири го слушаха, а ръководството на цеха и завода го ценеше. Ако не се лъжа, имаше и много рационализации. Беше известен и като общественик в квартала.
През есента на нашият кораб му предстоеше да излезе в поредния си ремонт. Спомагателните механизми отдавна бяха прехвърлили часовете за ремонт и дори свършили отпуснатите допълнително часове от Тех. отдела на Бригадата. Влизането на кораба в ремонт се предшествуваше от приемни изпитания. На тях присъствуваха представители на Тех. отдела на Флота, на водещите ремонта технолози и бригадири, както и представители на ОТКК. През тази година заводът бе обединил длъжността на водещия кораборемонта строител с длъжността на технолога. Това се правеше с цел да има по-голяма гъвкавост при вземане решение на някои по дребни въпроси, възникнали в хода на ремонта. За длъжността строител-технолог бе определен Д. Тарев.
Ходовите изпитания минаха малко драматично. На последното плаване, дни преди идването ни във Варна, в горивните цистерни бе влязла морска и дъждовна вода. При последното зареждане с гориво, палубната пробка останала не завита. С екипажа видях голям зор докато изхвърля водата от цистерните и горивните филтри. Трябваше да се раздвижват ежедневно и горивните рейки на горивните помпи на главните двигатели. При монтажа на капаците на горивните филтри мотористите не видели, че гарнитурите са били разкъсани. На прехода заради тях не можахме да вдигнем високи обороти. Във Варна, докато палубните матроси сваляха боезапаса, успяхме да ги подменим. Но трюмовете на машинните отделения бяха пълни с гориво, както и азбестовото покритие на компенсаторите бе напръскано с газьол.
Когато вдигнахме обороти над 560, внезапно левият компенсатор на десен двигател пламна. След него и десният. Намалихме оборотите и аз заедно с мотористите, грабнали но един пожарогасител, влязохме да ги гасим. През това време намиращите се в ЦПУ и в машинното арсеналци не се видяха.
Капитан-лейтенант Евгени Ценов с матроси от екипажа на малък противолодъчен кораб. Снимката е от личния архив на автора.
Ремонт на българска подводница проект 633 в КРЗ „Флотски арсенал”.
Изскочиха навън за нула време. Само един - двама останаха да помагат, сред тях и бате Митко. После другите твърдяха, че отишли да търсят пожарогасители. Вторият опит показа, че компенсаторите отново ще пламнат. Разказах на бъдещия си строител какво е станало. За това взехме решение да снемем параметри на тези обороти и да се прибираме в Базата.
Традицията на корабите бе след изпитанията да се нахранят и почерпят участвуващите в мероприятието лица. За тази цел командирът на кораба бе предупредил кока и бе взел достатъчно солен паламуд. Всеки от офицерите на кораба бе дал по някой лев, за да купим малко водка. Тогава тя още не бе така скъпа. Боцман Жоро пък бе направил от спирта, който се получаваше по лимит, чудесно питие.
Първи кубрик, който при нас играе ролята на офицерски салет, бе малък, за да побере всички участници. Все пак от уважение дойдоха всички. След преживяното беше нужно малко да свалим напрежението. Бате Митко не пропусна да закачи тези, които излязоха от машинното. Бригадирите почти всички бяха млади момчета, близки по набор с мен. Технолога на корпусниците, както и някои от другите специалности по принцип нямаха участие в ходовите изпитания. Скоро след първата наздравица, участниците един по един почнаха да си тръгват. Излизането от Базата бе възможно само с дежурните катери, иначе трябваше да се минава през Корабостроителния завод и от там - през гарата. По-дълго се задържаха технолозите, но като наближи времето на последната гемия и те се надигнаха да си ходят. За всеки технолог имаше за подарък по един солен паламуд.
Само бате Митко не бързаше да си ходи. Неговия път минаваше през завода, за да вземе рейса за Аспарухово. Така че не се притесняваше с какво ще си тръгне. Той се беше зачервил от водката, режеше пакетчетата от краве масло на две и си замезваше с тях, като всяка половинка лапваше на веднъж. Вярваше, че мазното мезе предпазва от бързо напиване. Вярно бе, че с него, като наш строител, имаше да се уточняват най-много въпроси , но те отдавна бяха уточнени. Бате Митко се бе отдал на спомените от времето, когато е бил в командировка в Севастопол, а всички знаят, че тези спомени са свързани с изпитата водка и изядената сельодка. Все пак, след 19.30 часа, бате Митко се надигна да си ходи. Като на най-важния от групата човек, командирът му даде два паламуда, добре завити във вестник (найлонови торбички тогава още нямаше), които той прибра заедно с единия екземпляр на ремонтната ведомост в чантата си и леко олюлявайки се, пое пътя към изхода на Базата.
До тук аз бях свидетел и участник в събитията. Но превръщането на два паламуда в бяла тиква е нещо тайнствено. Нещо, което не може да стане така от раз и пред очите на много свидетели. За това от тук нататък, до тайнството на превъплъщението, разказът е събран от показанията на самия участник, а белите моменти, ако такива е имало в паметта му, са допълнени от разказите на други свидетели и участници. Имайте пред вид, че на самия главен герой са му трябвали почти два дена, за да дойде на себе си от това „чудо”.
И така, да се опитаме да сглобим картината, след тръгването на бате Митко. Той успява безпрепятствено да напусне Базата и да мине през територията на завода, без да се спъне във всевъзможните препятствия по пътя. И най-важното - да държи здраво чантата в ръце. Той безпрепятствено стига до автобусната спирка. От там взема автобуса и слиза в центъра на квартала. Да не забравяме, че в тези години центърът на квартал Аспарухово бе оживено и опасно място, защото там минаваше пътя за Бургас и движението не спираше и през нощта. Тук пътят му минава през едно заведение, сборище на любителите на чашката, което бе известно като „Телевизора”. Той е точно срещу читалището. Това е един такъв препъни камък и много трудно за изкушение място. Тарев имаше навика, винаги когато минава покрай него, да надникне вътре. По това време там вече разпива една голяма компания от негови познати. Бате Митко е вкаран в заведението и сложен в центъра на масата, както воден от своето любопитство, така и от участниците в запоя.
Заведението затова се казваше „Телевизора”, защото през големите му стъкла от вън вътре се виждаше всичко, но и от вътре какво става вън - също. Докато бате Митко седне, чашата с вино е вече пред него и моабетът продължава. Поласкан от поканата, той отваря чантата и леко и тайнствено, показва опашката на единия паламуд. Събитието е посрещнато с одобрителни възгласи. Да имаш паламуд по това време говореше много за притежателя му. Да намериш този деликатес във Варна бе трудна работа. А тук вече става ясно, че са ти го донесли и подарили на крака. Паламудът веднага е очистен, нарязан и сложен на масата за мезе. Запознатите с качествата на соления паламуд знаят много добре, че само опашката му е в състояние „да изпие” една дамаджана вино. А главата дори и две. А тук на масата имаме цял осолен паламуд. Трудно бихме могли да преценим колко бутилки или дамаджани са били още изпити. Наздравиците и поздравленията към новодошлия продължават. Бате Митко е в настроение. Похвалите към него за паламуда са го разнежили. Той е развързал торбата с лакърдиите, а покрай хубавата приказка върви и виното, особено като е с хубаво мезе. Но и времето напредва. Все пак сме в далечните соц. времена и заведението трябва да затвори. Лампите премигват един два пъти, след което персоналът подканя компанията да си ходи.
Става, за да си тръгне и бате Митко. Тогава домакинът на тържеството кани Тарев да отидат и си допият у тях. Вече е почти полунощ, когато стигат в дома на приятеля му. Изненаданата домакиня, като ги вижда на какъв градус са, набързо им слага чаши и мезе на масата, както и кана с делибуран и ги оставя сами. И точно тук, в тези малки часове на нощта, които понятно са времето за действие на всякакви тъмни сили, се извършва и тайнството, при което паламудът става на бяла тиква.
По думите на съпругата на бате Митко, той се прибрал някъде към 03.00 часа, доста залитайки, но здраво държащ в ръцете си една голяма бяла тиква, която й подал с думите: „Жена, дръж този паламуд.” Кака Калиопа приела думите му за шега. Тя била доста учудена от казаното, както и от видяното. Говорел за паламуд, а друго, освен тиква, той не носел. Губеше се някъде и чантата със ведомостта. След преживяното силите му стигат до тук и какво е станало по-нататък , той не помни.
Като се събудил на другия ден, бате Митко запитал „Къде е паламуда?” и сега на свой ред той останал изненадан, като в отговор разбрал, че не е донасял никакъв паламуд, а само една бяла тиква. Тарев твърдеше, че той наистина е дал единия от паламудите на жена си. Тя от своя страна не отрича думите му „Жена, дръж тоз паламуд”, но продължаваше да твърди, че в ръцете му е имало само една огромна бяла тиква. Той пък не можеше да си обясни как се е появила в ръцете му тази бяла тиква, както и къде може да е останала чантата с ведомостта. В къщата не само следи от рибата, но и парчета от вестника, в който е бил увит паламуда, нямаше. След няколко дена чантата все пак се намери, а с нея и екземпляра на ремонтната ведомост. Донесъл я в тях приятеля му. Но и той не можа да каже нищо за това как паламуда се е превърнал в тиква. Всичко е било забулено в мистика и мъгла.
Светлина по въпроса дадоха и домакинята, както и един съсед на приятеля му. Домакинята твърдеше, че когато сутринта е разчиствала масата , на нея имало остатъци от един гръбнак и глава от солена риба … Но тя не е слагала на масата такова мезе. Още по-малко можеше да каже каква е била рибата. Тя не можеше да различи солена скумрия от солен паламуд. Усилията да бъдат намерени тези веществени доказателства за жалост не се увенчаха с успех. Дали са празни приказки на една ядосана домакиня, или остатъците от рибата са отнесени от котки, не можа да се изясни с точност. А знаете, че без веществени доказателства обвиненията не издържат пред Темида.
Дали това е било въпросният паламуд или друга риба, остава неустановено за разследващите. Съседът на приятеля му пък излязъл навън или заради шума, който уж му се чул, или да пусне една вода (тоалетните в старите къщи бяха в двора), но заради кое по-точно е излязъл, не можеше да каже. Та той твърдеше, че чул как комшията му казал на някого: „Митко, неудобно е да се връщаш у вас с празни ръце. Вчера ми донесоха от село една кола тикви, вземи да занесеш на Калиопа тази бяла тиква, да ти направи тиквеник.” Да има тук някъде спомената думата паламуд?! Няма. На всичко отгоре, този съсед е възрастен. Често му се чуват гласове, дори виждал и образи. Ама може ли да се вярва на 80 годишен старец, който вече като няма с кого, разговаря с Бога?! Нищо не бил видял, само чул това да се казва.
Така казват хората, но те не са били преки свидетели. Как е било, кой знае. Но това за дошлата от село кола с тиква беше вярно. Те още бяха в мазето на приятеля му, в дома, където се е извършило тайнственото превъплъщение. А от тиквата кака Калиопа направила, но после, като минал махмурлука на бате Митко, чудесен тиквеник. Дори той донесе и на нас, да го опитаме. Иначе, откъде щяхме да знаем, какви неща могат да се случат с един солен паламуд?!
Капитан І ранг о.з. Евгени ЦЕНОВ