избор на брой
начало


КАК ПАРАХОДЪТ „ХР. СМИРНЕНСКИ” ИЗЛЕЗЕ ОТ
ГИБЕЛНА СИТУАЦИЯ ПРЕЗ 1964 Г.

Спомен за премеждието, което преживяхме на вълнолома в новостроящия се порт Бейрут, с парахода „Христо Смирненски” през ноември 1964 г.

Извършвахме редовния си рейс по линията Варна/Бургас – Близкия изток. Товарът бе за порт Бейрут. От Родос до Бейрут времето беше сравнително добро: Море 5-6 W, вятър 6 W. При пристигането Бейрут се оказа, че няма място на кея и следва да изчакаме на вързала в новостроящия се порт. Капитан Димитър Цанев прие и акостирахме на вълнолом – кея, ширината на кея бе около 12-15 метра, след което се издигаше вълноломната част - още 4-5 метра. На кея успоредно на кораба имаше поставени множество блокове (60 т. всеки), за строежа на новия порт. Бяха разположени на около 200 метра. Вятърът продължаваше да духа, но вълни рядко прескачаха вълнолома, при това - без да бъдат опасни за нас. През нощта вятърът се усили и все по-често вълни прескачаха вълнолома и се блъскаха в борда. Подадохме още въжета на носа и кърмата и за да предотвратим блъскането в борда, дадохме им слабина.
Разстоянието между кораба и кея стана 6-7 м. Положението беше добро. Не след дълго вятърът се усили до такава степен, че заедно с голямата водна вълнова маса причини скъсването на няколко швартови. Трябваше да подадем нови. Но как? На кея няма жив човек. В същото време все по-големи водни маси прескачаха вълнолома и тласкаха блок след блок във водата, без да причинят пробойна на борда. Нямаше изход. Без да приближим кораба до кея, не можеше да подадем нови швартови. Това обаче беше много опасно за двамата моряци и моя милост. Опасността бе повече от голяма. Водната маса се стоварваше като малка Ниагара през вълнолома и беше напълно възможно или водата да ни смете, или блок да ни смачка. Брояхме нещо като деветата вълна. Успяхме да поставим на пушките по 3-ри въжета на бака и кърмата. Един от тримата обаче –дърводелецът Кръстю, бе пометен и падна в водата. Водната маса не беше от големите, но не му позволяваше да изплава. Просто имаше късмет да го извадим, от кораба хвърлиха пояс, а ние към него - едно от скъсаните въжета и така го прибрахме на кея.
Много вода нагълта но оживя. Качихме се на борда, но докато успеят да лашнат отново швартовите, два блока нанесоха пробойни за наша радост високо в зоната на твиндека. Вятърът и вълните се усилваха и швартовите отново почнаха да се късат. Останахме с по проволка и въже на бака и кърмата. Отворихме се отново около 15-20 м. от кея. Въжетата привършваха.
Машината непрекъснато бе на STAND BY. Екипажът на крак – „Аврал”! Не можехме да напуснем акваторията, понеже бяхме швартовани с кърмата към изхода. При тази обстановка изчакахме цяла вечер и на сутринта капитан Цанев реши да рискуваме и напуснем порта. Понеже няма кой да снеме гашите от пушките, моларахме двете швартови от кърмата, вятърът ни завъртя перпендикулярно спрямо кея и с най-най малък ход се доближихме до кея, превръщайки носовите въжета в шпринг. И тъй като и те не бяха поставени по вариант вира – мола, се наложи да ги молараме изцяло във водата. Успяхме да излезем. Щурмувахме един ден, след което застанахме на кей в старото пристанище.
След разрешение от Параходството се снабдихме с нови въжета и бе извършен ремонт на пробойните на място на кея. Направихме морски протест. И най-важното: минахме без жертви.

Драган БОЯДЖИЕВ,
старши помощник-капитан на параход „Христо Смирненски” за това плаване
31.10.2012 г.
Капитан Драган Кънчев Бояджиев е роден на 19 декември 1931 г. във Варна. Завършва Народното военноморско училище във Варна през 1955 г. В Параходство „Български морски флот” постъпва на 4 август 1955 г. като моряк втора степен. През м. март 1956 г. е преназначен за ІV-и помощник-капитан. През 1958 г. е диспечер в отдел „Оперативен” на БМФ. Правоспособност „капитан далечно плаване” придобива на 26 януари 1964 г. Длъжността капитан изпълнява на парахода „Христо Смирненски”. От 1967 до 1969 г. е инспектор в ДСО „Воден транспорт” – София, а от 1970 до 1971 г. работи във ВТО „Булфрахт” – София. От 1972 до 1973 г. е организатор производство в отдел „Задгранични фирми” при СО „Воден транспорт” – София. Участва в разработката на фериботната връзка Варна – Иличевск и в подготовката на тарифа за Кубинската линия. През 1973 г. е назначен за директор  в клонът на BBSS Лондон в Пирея. Обявен е за отличник на водния транспорт и е награден с едноименния почетен знак. Излиза в пенсия като служител на Параходство БМФ на 12 ноември 1993 г.
Най-популярната снимка на парахода „Христо Смирненски”.
Снимка на парахода „Христо Смирненски” в западноевропейско пристанище. Снимката е от личния фотоархив на капитан Димитър Свещаров и ни е предоставена от неговия син Пламен.