избор на брой
начало
Без думи. Карикатура: сп. „Български воин”
ДА БЪДЕШ ВСЕСТРАННО РАЗВИТА ЛИЧНОСТ!
(ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ВЪВ ВОЕННОМОРСКОТО
УЧИЛИЩЕ)

Беше минал почти и вторият месец от последният за обучението ни семестър във Висшето военноморско училище, когато се разбра, че ще имаме държавен изпит и по физическа подготовка. На социалистическото общество му трябвали всестранно развити личности. Ето защо бъдещите действащи и запасни морски офицери трябва да практикуват всички видове спорт. Изпитът щеше да включва: плуване 100 м за време, бягане 3000 м за време, гимнастика - успоредка, висилка, минаване по опънато въже - може и с ръце и крака, преодоляване на военноморската пътека. От оценката, дадена за всеки уред и елемент, щеше да зависи крайната оценка и тя се вписва в дипломата. Не се уточняваше, като ще имаме държавна оценка по физкултура, ще имаме ли право да бъдем и учители, или треньори по тези дисциплини. При получена една двойка или две тройки, общата оценка не можеше да бъде по висока от 3 (три).
Няма как, през оставащото до сесията време, се заехме сериозно да стопим натрупаните с годините килограми, най-вече като на утринната физзарядка бягахме по бъдещия възможен маршрут. Елементите от изпита за висилка и успоредка тренирахме в малкото часове по физическа подготовка. За плуване не можеше да се говори. В училището нямаше плувен басейн. Време до изпита имаше почти половин година. Само че имаше една малка подробност. С изключение на 011-то класно отделение - бъдещите корабостроители, останалите три класни отделения почти два месеца преди изпита щяхме да бъдем на стаж на военни и търговски кораби. А там къде ще бягаш? Тогавашните търговски кораби нямаха спортни салони. Днес на всеки е известно какви са резултатите за всеки спортист, прекъснал преди състезания своята подготовка. Към това време трябваше да се прибавят зимната отпуска и почти един месец - времето за сесията, предхождаща стажа.
Сесията и стажът минаха и ние отново се събрахме в училището. Сега ни предстоеше да се готвим за държавния изпит по марксизъм-ленинизъм, включващ основно История на БКП. Трябваше да запомним всички нейни конгреси, пленуми, решения. Две и петгодишни планове за изграждане на соц. общество, левичарски период и много още ненужен материал. Изпитът по физкултура беше след него. Трябваше сериозно да се замислим, за да не допуснем някой от нас да бъде скъсан. Защото вижте какво се получаваше: най-добрият тежкоатлет от нашето класно отделение не можеше да плува, най-добрия бегач на средни и дълги
Без думи. Карикатура: в. „Вапцаровец”, бр. 3 (33), Варна, м. април 1973 г.
разстояния, влизащ в десетката на Републиката, не беше добър на плуване и на уредна гимнастика. Половината от нас пък нямаше да влязат в норматива за кроса и щяха да получат двойки. Ако на две дисциплини получиш слаби оценки, независимо от останалите, крайната ще бъде слаб (2).
След завръщането ни от стажа, мнозина от нас, които имаха мотори, моторетки или колела, си ги бяха вкарали в училището, и в дните на отпуск излизаха с тях. Тези които бяхме определени за военния флот, карахме курс за професионални шофьори, обучавайки се на училищния ЗИС-5.
В навечерието на изпита бе разработена пълна стратегия как да се помогне на застрашените от нас. Решаваща дисциплина се оказа кросът, но тя бе и последна.
Дойде времето за Държавния изпит по физкултура. От София се изсипаха двадесетина изпитващи от капитани и майори до полковник. Започна се с уредите. От тази дисциплина най-добре бяхме отработили елемента, включващ „подхождане“ към уреда и „връщане в строя“. То и кой да ти покаже как се изпълнява самото упражнение. Ако взводният командир е добър гимнастик, добре, ама ако не е, как да разбереш „чалъма“ за изпълнението му. Виж, да се изкомандва „Към, уреда!“ - и ако не заемеш добре стоеж „мирно“, следва „Остави!“ и пак „Към, уреда!“. Така и часа за физкултура минава и се затвърдява дисциплината. На успоредката как да е, като висок можех да отскоча и с мах да сложа крака на прътите, после да се превъртя на гръб и отново с мах да отскоча от нея. На лоста работата бе по-трудна. Това коремно възлизане на лоста ми се удаваше веднъж на три опита. Ако до втория не станеше, вече нищо не помагаше. Силовото възлизане се считаше за по-трудно, но него можех да направя. Знаехме, че упражнението е с начално коремно възлизане. И тук, когато първият от групата започна упражнението, изпитващият майор го спря и каза, че това не е исканото упражнение. После ни показа какво се изисква. Беше с елемент на силово възлизане. Така на гимнастиката вързах тройката. Въжето не бе проблем, при преминаване на пътеката не паднах и влязох в норматива.
След обяд бе изпита по плуване. Той се проведе на плувната база до вълнолома, където бе старият комплекс, преди да го съборят и преустроят. Пълен се оказа малкият басейн с дължина 25 метра. За мен размерът на басейна не бе от значение. Но виж, за колегата тежкоатлет, бе от решаваща полза. Той категорично отказа друг да скача вместо него. Но все пак на двама-трима трябваше да се помогне. Вместо тях скачаха други. Този път нашите строеви офицери се направиха, че не забелязват ставащото. Колегата буквално „пробяга“ четирите дължини на басейна, махайки с ръце и вдигайки от време на време крак на повърхността. Крайните метри, където бе дълбокото, просто ги взе на подскоци. Така върза тройката. Трябва да подчертая, че дори когато са ни разрешавали да скочим от борда на учебния кораб и с плуване да вземем оставащите 20 метра до кея, той винаги е скачал. Но да не си до него! Без повече да си поеме въздух, той махаше с ръце и крака не виждайки нищо и никого край себе си, докато не пипне кея.
За следващия ден оставаше кросът. До тук оценките бяха ясни. За мен оценката в кроса бе без значение. По-вече от обща три (3) не можех да постигна. Да изкарам оценка пет, бе невъзможно. Но за една трета от випуска, кросът бе решаващ. За времето на изпита бяха мобилизирани всички налични превозни средства, намиращи се в двора на училището, както и курсанти от по-младшите випуски. Включена бе дори линейката на училището, като за целта на дъното й бяха сложени матраци, взети от физкултурния салон.
Маршрутът започваше от края на футболното игрище, недалеч от черното КПП, после минаваше покрай западния спален тогава корпус, пред учебната сграда, завиваше покрай източния корпус, където бяха кабинетите, караулното помещение и спалните на ШЗО и „чуждестранния легион“, от там зад столовата и отново излизаше на видимост при двора с игрището. За наша радост, изпитващите бяха на „старта“ и „финала“. Цялата техника бе струпана от към невидимата за комисията част от маршрута. Там застрашените се качваха на моторите или просто се нахвърляха като талпи на пода на линейката, други се хващаха за колелета или по двама от младшите курсове ги влачеха за ръце. Преди да продължат, те почиваха, докато други следяха да не тръгнат рано или късно. Първото щеше да доведе до световни рекорди и да усъмни комисията, второто - до слаб резултат. Групата, за която резултатът не бе от решаващо значение, се движехме в пакет, но с всяка обиколка се приближавахме към слабата оценка. Важното бе, че ще финишираме и няма да ни дисквалифицират. Първите пристигнали без чужда помощ и намеса, падаха на земята от умора или бяха с пяна на устата. Изпитващите останаха изненадани, че моряците имахме по-добри индивидуални резултати от закалените в бягане и от марш на скок „кашици“. Така спасихме от поправителен изпит не малко от нашите другари. Тук ще изпреваря времето, за да Ви кажа, че нашият опит успешно е бил използван от следващия випуск, но явно са се престарали, защото резултатите били толкова високи, че комисията се усъмнила и следващите изпити вече се провеждали по алеите на Морската градина.
С това проверката дали сме всестранно развити личности не свърши. Когато защитите на дипломните ни работи бяха завършили и оставаше да се изпрати списъка на завършващите за подпис от министъра на народната отбрана, то командващият на Флота, реши, че неговите бъдещи морски офицери (действащи и запасни), трябва да могат да плуват 400 метра в открито море. На 1 или 2 септември 1965 г. денят бе облачен и мрачен. В морето имаше силно мъртво вълнение. Офицерите от Щаба, на които е било възложено да проведат изпита, не се бяха подсигурили. Липсваше спасителна лодка, дежурни спасители и кръгове, ако някой от плувците почне да се дави.
Изпитът трябваше да се проведе на плажа между двата железни моста: рибарският и този с кулата за скоковете във вода. (Младото поколение не ги е заварило. Може само да ги види на картички, останали като спомен от онези години). Вълната стресна проверяващите и цялата рота отидохме на вълнолома. Реши се да плуваме от фара до кея пред сигналната кула. Разстоянието се оказа достатъчно. Изпитът не можеше да влияе на дипломата. Той бе определящ за военното звание. Който преодолее 400 метра, щеше да бъде произведен в чин лейтенант. Който не - младши лейтенант. Решаващ бе само за 9 от механиците, трима от корабостроителите и за 12 или малко повече капитани. Ето защо голяма част от випуска демонстративно го бойкотира и отказа да плува.
Колегата, пробягал басейна и така взел изпита по плуване, бе определен за търговския флот. Въпреки това, той реши да преплува разстоянието. Скачахме по четирима. Заедно с него скочиха трима от най-добрите плувци на взвода. Когато силите му свършваха и той трябваше да си почине и поеме въздух, в момента, когато спираше да маха с ръце и крака, тримата го подпираха с рамо и го пускаха отново, при даден от него знак. Така до финала. Там пред комисията демонстративно плюехме уж вода. Проверяващите бяха видимо без настроение и мълчаливо понасяха нашето пренебрежение.
Когато след три дни представителят на министъра на НО четеше неговата заповед за производството ни и съобщаваше „инженер младши лейтенант“, често от строя се чуваше смеха на новия запасен офицер. Само един от бъдещите офицери бе останал младши лейтенант. Като дете се бил давил и въпреки всички опити да бъде научен да плува през лятото по време на морската ни практика, той не можа да преодолее страха от водата. После писа писма до министъра и на следващата година получи званието. Това, че не можеше да плува, не му попречи да стане командир на единия от двата наши най-големи надводни бойни кораби.
Ето така нашият випуск бе първият от завършващите висшето си образование дипломирани инженери с държавен изпит по физкултура. На никого той не помогна да стане преподавател по физкултура или треньор. Но когато след две години поисках да ми бъде разрешено да се кандидатирам за работа в откриващ се военен институт, молбата ми бе отхвърлена, заради ниската обща оценка на дипломата. Нищо, че за оценка на дипломната работа и за нейната защита имах отличен (6), а на политическия изпит - пет (5). Но за това пък бях всестранно развита личност!

О.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ