избор на брой
начало
С ЕДИН КУРШУМ – ДВА ЗАЕКА
Беше през пролетта на 2006 г., в навечерието на честването на сто двадесет и петата годишнина на Морското училище. Вървеше усилена подготовка за празника – не е шега работа – лично президентът Георги Първанов бе поел патронажа на събитието.
Нямах време да си вдигна главата от „последни” уточнения с протокола и на президента и особено на министъра на отбраната, още повече, че последният – господин Веселин Близнаков, ревниво отклоняваше всичко, в което не бе поставен „на първия ред”. Не се допускаше, върху печата за валидиране на пощенската марка „125 години Морско училище” да се докосва друга ръка, освен неговата, пък била тя и на министъра на транспорта, или „Не дай Боже” – на по-дребна риба, като началника на училището! Изявления пред журналисти, хеле от мен – отнюд! Награди, по-големи от неговите – абсурд! Шефът на протокола му – подполковник Трашлиев, набеден, че


Момент от честването на 125-та годишнина на Морското училище. От лява на дясно: Веселин Близнаков, Георги Първанов, капитан І ранг Станко Станков, подполковник Трашлиев.
има графско потекло, непрекъснато внасяше корекции в програмата.
В една росна утрин Трашлиев неочаквано отвори друга тема:
- Господин капитан І ранг, предложен сте за награда от министър Близнаков, предметна, на стойност до четиристотин лева. Молбата ми е да си я купите, а после ще оправим документите. Само че трябва да знаем каква е, за да я впишем в заповедта!
Стана ми обидно, но „дяволчето” в мен се събуди и се изкиска:
- Добре, ще си купя автоматична пералня!
„Граф”-ът изтърва слушалката. После се „давръндиса” и нададе вой:
- Ама как пералня?
- Ами такова ми трябва, нали аз да си избера подаръка?
- Ама как ще Ви връчва пералня? - този го взе навътре.
- Е, ще ми връчи гаранционната карта и ще обявим „предметна награда на стойност четиристотин лева”!
Тишина... Трескаво мислене... Прекратих го, стигаше му толкова:
- Трашлиев, спокойно. Ще си купя нещо, в което да има елемент на управление - мобилен телефон, или видеокамера и ще се обадя. До утре!
След обяд отидох в „Метро”, купих една камера „Сони”, с доплащане от джоба ми, естествено и ... готово.
Сутринта на другия ден телефонът пак зазвъня „на пожар”:
- Господин капитан, купихте ли нещо?
- Да, казвам, камера „Сони”.
- Е-ех, тука нещата се промениха. Министърът, като чу за предметна награда, удари по масата: „Какви ги вършите, бе? Четиристотин лева! Станков ловец ли е? Да? Купете му пушка! Заслужил офицер е!”
- Е?
- Ами казвайте каква да е пушката.
Казах. Карабина с оптически прицел. За колкото пари има. И попитах:
- А какво ще правим с камерата?
- Ами-и-и, ще си мълчим!
Още имам и камера, и карабина „Арсенал” с оптика. За „безупречна служба, заслуги в развитието на системата на военното образование и във връзка с юбилея на Морско училище”.
Когато първо действаш, а после питаш началника, обикновено последствията са нелицеприятни. В случая обаче, за мен те бяха заслужени!

Капитан І ранг Станко СТАНКОВ,
ветеран-командир на подводница от българските ВМС
Снимката е от личния архив на автора