избор на брой
начало


СЪВЕТСКИЯТ ФЛОТСКИ РАЗУЗНАВАЧ ПОЛКОВНИК ЕРМАШ ВЪВ ВАРНА ПРЕДИ И СЛЕД 1941 Г.
Като водещ корабостроител в КРЗ „Флотски арсенал”, отговарях за ремонта на спомагателните кораби на Черноморския флот на тогавашния Съветски съюз. Те бяха с цивилни екипажи. Една година дойде за ремонт рейдов буксир. Целия му екипаж бяха пенсионери прехвърлили 50-те години. Ел. механик бе Аркадий Николин. Оказа се, че е бил най-младият кримски партизанин. Даде ми снимки, разказа ми спомени за партизанските години. Когато, още докато бяха в ремонт, той видя излезлия за него материал в тогавашния флотски седмичник „Димитровска вахта” бе искрено изненадан: как са я отпечатали толкова бързо? Та за това време те не биха успели да проучат верността на написаното!
След това станахме приятели. Продължихме да си пишем. Беше много редовен в писмата си и се сърдеше когато бавя отговорите. Идва втори път в България – с кораб на док в КРЗ „Одесос”. Гостувал е у дома. През 1993 г., при пребиваването ми в Севастопол, му ходих на гости. Това бе и последната ни среща. След няколко години на едно мое закъсняло писмо, не дойде отговор.
В края на 80-те години в едно от своите писма, той ми писа, че е разказвал за мен при среща на ветераните от войната - на полковник Ермаш, и че той ще ми се обади с писмо. Скоро получих писмо от о.з. полковник Ермаш и в него ми пращаше снимки. Той ми пишеше, че като отговарящ през войната за подготовката и изпращането на българската група на т.н. „подводничари” е издействал на мястото, където са били подготвяни и от където са отплавали – бухта Омега, да бъде открит малък музей в памет на тях. За целта ме молеше да изискам от Военноморския музей във Варна, снимки на участниците, както и материали по повод тези събития. Снимките предадох на научния сътрудник на музея Владимир Павлов, с когото се познавах. На тях бе заснета българска правителствена делегация от времето, когато министър-председател бе Антон Югов на посещение в Севастопол. Други снимки показваха награждаване на съветски граждани от нашия консул в Одеса. Посещението на Югов в Севастопол бе истинска изненада за научния сътрудник на музея. Партийните промени бяха изтикали от историята и обрекли на забрава тази личност. От музея ми дадоха и изпратих снимки от полицейските архиви на намерените съветски подводничари, както и на техния паметник край Созопол.
В началото на септември 1989 г. директорът на завода ме извика при себе си и ми каза, че от клуба на активните борци против фашизма се обадили да отида при тях на следващия ден в 09.00 часа. Защо - и той не знаеше.
В уречения ден и час отидох в клуба на активните борци срещу бившата Военноморска болница. Представих се. Тогава разбрах, че поканата за срещата идва от страна на полковник Ермаш. В навечерието на 45-годишнината от 9 септември по покана на българската секция на българо-съветската дружба във Варна бе дошъл кораб с ветерани от Втората световна война, минали през Варна през 1944 г. Сред гостите бе и полковник Ермаш. Може би сега трябва да кажа, за тези които не знаят, кой е и с какво полковник Ермаш е свързан с Варна и България.
Семьон Лвович Ермаш е роден в Елизаветград (Кировград) - Украйна. Военната му служба започва през 1930 г. на крайцера „Червона Украйна”. Изпратен е да завърши военното училище за летци в Ленинград, после – в Ейското военноморско училище. Отначало е летец в Далечния Изток, после в Севастопол. В разузнаването е изпратен през 1938 г. като завършва специални курсове към академията „Фрунзе”. И от там е върнат в Севастопол. През войната майор Ермаш е бил на длъжност командир на войсковото разузнаване – заместник-началник на разузнавателния отдел на Щаба на Черноморския флот на СССР и се е считал за специалист по подготовката и провеждането на десантно-диверсионните операции. Именно на него е поверена подготовката и прехвърлянето в България на диверсионната група на „подводничарите”.
Полковник Ермаш дойде придружен от старшина – подводничар и двамата във военни униформи. Не беше висок и беше напълно оплешивял, но с бодър дух и запазена фигура за човек прехвърлил осемдесетте. Домакините ни почерпиха с кафе и кока кола. Ермаш започна да разказва за първото си посещение във Варна.
„Пристигнах във Варна с парахода „Зырянин” като матрос 1-ви клас. Карахме морска сол. Втората световна война бе започнала, но докато Франция бе капитулирала, а битката за Англия отшумя, Германия и СССР все още си оставаха съюзници. Водеше се Финската война, а Италия губеше войната с Гърция. И Англия, и Германия си търсеха съюзници. Нашето разузнаване имаше данни, че във Варна има раздвижване на чуждите разузнавания. Излязох с помощник-капитана в града. Трябваше да установя среща с нашите агенти. Единия от тях имаше фурна, а другият сам ни потърси.”
Полковникът назова имена и фамилии, адреси, които нищо не говореха на активните борци и те останаха изненадани. „Не се учудвайте, че те са непознати за Вас. Та те бяха наши агенти, а не комунистически
Авторът като капитан-лейтенант.
Съветска подводница тип „Щ”. Този тип подводници изпълняват редица разузнавателни (и не само разузнавателни) мисии край българските черноморски брегове по време на Втората световна война. Източник: http://www.wreck.ru/forums/files/5-20081215123741.jpg
Съветската подводница Щ-211, доставила групата на „подводничарите”, ръководени от Цвятко Радойнов. Източник: http://1941-1945.at.ua/korabli/sha-211.jpg
Мостикът на съветската подводница Щ-211. Източник: www.deepstorm.ru
Последният „подводничар”, който си отиде от този свят неотдавна: о.з. генерал-майор Костадин Лагадинов (11 април 1913 – 29 октомври 2011). Източник: http://www.e-79.com/news-45284.html
функционери. Те нямаха право да влизат във връзка с Вас. В града имаше доста „туристи” с военни стойки  и облечени в мушами. Бяха отседнали в хотел срещу операта. От пощата до там бе прокопано и прекаран пряк подземен телефонен кабел. Нашата цел бе да знаем какви са - немци или англичани. С нас в града, но малко настрана, бе и нашия български агент. Аз имах миниатюрен фотоапарат скрит под формата на копче на дрехата ми. При среща с няколко „туристи” нашия агент вдигна ръка и поздрави „Хайл Хитлер!” „Туристите също вдигнаха по нацистки ръце и отвърнаха „Зиг хайл!” В този момент аз натиснах копчето на фотоапарата. Вече нямаше съмнение - „туристите“ бяха немски агенти.” От нашите сътрудници научихме и другите интересуващи ни новини. Има ли промени в дислокацията на българските военни и военноморски сили, какви са настроенията сред обществеността. Дадох им и новите задачи, с което мисията ми в България приключи. А след два месеца България официално се присъедини към оста. На 22 юни немските войски нахлуха в Съветската територия. Връзката с нашите варненски агенти за дълго бе прекъсната.”
Второто идване на полковник Ермаш е по повод 20 години от влизането на съветските войски във Варна. Награден е с орден „9-ти септември 1944 г.” 1-ва степен с мечове и медал „За заслуги към БНА”.
Ермаш искаше от мен да го заведа до Военноморския музей, за да уговори материали за неговия мемориал в бухта Омега. Тръгнахме тримата към входа на Морската градина. Като видя морето, мичманът възкликна: „За пръв път видях Варна през перископа на лодката. Беше юли 1941 година.” „И какво правихте пред Варна тогава?”- полюбопитствувах аз. „Правехме минна постановка” - бе отговорът. Тази минна постановка, на която по-късно същата година се натъква нашият параход „Шипка” и потъва. Много време се премълчаваше за подводната война, която СССР по заповед на Сталин води срещу неутрална България. През 90-те години в руската книжарница си купих книга от руски автор за въздушните сили на страните от немската коалиция. Освен че в нея бе дадено пълно и подробно описание на създаването и развитието на българската авиация от нейното прохождане и до края на войната, то авторът открито признаваше, че по заповед на Сталин, още от началото на нападението над СССР, срещу България е водена скрита морска война. А Ермаш сподели: „Добре, че турците не знаят за потъналите край техните брегове наши подводни лодки”. Колко и какви агенти по вода са прехвърлени с подводници по вода през Турция, знаеше само полковникът.
Във Военноморския музей вече ни чакаше неговия директор о.з. капитан І ранг Георги Антонов - Канцлера. С това моята среща с полковник Ермаш завърши. Оставих ги и си тръгнах.
Кореспонденцията ми с Николин продължи. През декември 1997 г. в своето писмо той ми изпрати изрезка от вестник „Слава Севастополя” от 29 ноември същата година. В нея беше статията на Борис Гельман (главен редактор  на в-к „Шахар”) „Семен Ермаш против Рейхсмаршала Геринга”. В това, едно от последните негови интервюта, почти 90-годишният разузнавач си спомня и за тези събития, за които говори пред нас, запазвайки завидна за възрастта памет. Онези, които са чели книгата на генерал Кирил Видински „Подводничарите”, са срещнали и името на разузнавача от Черноморския флот. А горе в полето Аркадий Дмитриевич бе написал с химикал: „В началото на тази година, на 90-та година от рождението си почина С. Л. Ермаш”.
Капитан І ранг о.р. Евгени ЦЕНОВ