начало
избор на брой
"Морски колекции"
Читателите продължават темата
КОЙ Е ТОЗИ МОТОРЕН ВЕТРОХОД?
Публикацията в бр. 24 на МВ „Две интересни снимки, дарени на Държавния архив – Варна”, продължава да буди интереса на редовните ни читатели. В писмото си к.д.п. Николай Йовчев споделя, че: „Силуетът е  на гемията "Ударник", която плаваше по крайбрежието с товари зърно от Балчик и Каварна за Бургас, и дърва от Мичурин (Царево) за Варна, Балчик и Каварна. Силуета й съм запечатъл в съзнането си, тъй като през ранната пролет на 1956 г. капитан й беше Д. Свещаров и си спомниям, че през м. май с. г. в една компания покрай брега на Св. Константин наблюдавахме гемията, която плаваше от Варна за Балчик и на буксир я следваше спасителната й лодка. Това гемиджиите практикуваха често правеха при късите разтояния, за да не я вдигат на палубата с талиите на фок-гика. Така е и на публикуваната снимка: на борд на кърмата се вижда лодката. Капитан Свещаров беше обещал да бъде с нас на разходката с велосипеди, но гемията е била разтоварена по-бързо и по нареждане на оперативния отдел на БМФ е трябвало да отплава за Балчик и в същност ние го наблюдавахме от брега. Нямам информация за корабостроителната история на гемията, но тя е в БМФ след национализацията”.
В книгата на Тремол Иванов „Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава” (В., 1996) е посочено, че гемията „Ударник” (екс „Тритон”, екс „Тунджа”) е построена през 1946 г. във Варна, има 175 тона дедуейт, през 1948 г. постъпва в БМФ, а през 1957 г. е прехвърлена на Дунава, в Свищов. Така че през 1956 г. „Ударник” със сигурност е поддържала линията Варна – Балчик и обратно. Дали обаче на снимката е тази гемия?
Флотският ветеран Пенчо Стоянов – дългогодишен шеф-механик в търговското ни корабоплаване, е на друго мнение: „На снимката се вижда дървен двумачтов кораб без име. Аз съм съвременик на този тип кораби и добре си спомням плавателните съдове, с които България разполагаше на Черно море след войната. Единствените железни кораби бяха „Първи май” и „Пирин”. И след войната строителството на кораби с дървен корпус продължи във Варна и в Царево. В Царове първо бе построен „Горски кооператор”, а след него по-големият „Горянин”. И на двата плавателни съда бяха монтирани еднотипни двигатели „Бурмайстер и Вайн” (Дания, 240 к.с.”). Аз взех участие в монтажа на двигателя на „Горянин”. На „Горски кооператор” механик бе Валериан – моряк от руски произход.
Пенчо Стоянов има интересен коментар и към другата снимка: „Пътническият кораб „Максим Илиев” е заснет от някой пристан, вероятно при плаването му по линията Варна – Златни пясъци – Балчик – Каварна или Варна – Обзор – Несебър – Поморие – Созопол. Не е изключено това да е станало и по линията Бургас – Атия – Созопол – Приморско – Царево – Ахтопол. Доста време бях механик на „Максим Илиев” и с капитана Бай Минчо (възпитаник на Морските специални школи) се бяхме разбрали аз да контролирам спазването на реда и дисциплината сред пътниците, тъй като по време на плаване някои от тях си позволяваха да се качват и по покрива над рулевата. Затова, след като видях снимката във вестника, взех лупата и разгледах внимателно хората по палубата. Открих, че и аз съм сред пътниците, точно с тази цел – да следя за реда при заставенето на корабчето на кея. Съдба! Не знаех за тази снимка, а тя е правена пред повече от половин век (1954 – 1955 г.). Бях механик на тези плавателни съдове и си спомням, че техните двигатели бяха „Шкода” – 135 к.с.”
На този етап не можахме да открием качествени снимки нито на „Ударник”, нито на „Горски кооператор”, за да направим сравнение със снимката на неизвестния засега моторен ветроход. Затова оставяме темата отворена и се обръщаме с молба към читателите ако имат снимки на двата кораба, да се свържат с редакцията.
МВ
Кой е този моторен ветроход, застанал в Пристанище Варна? Въпросът остава открит.
Сред хората на палубата на „Максим Илиев” е и тогавашният му механик Пенчо Стоянов (на левия борд, с бял панталон).
Пенчо Стоянов като главен механик в СО „Океански риболов”
Пенчо Стоянов като механик на пътнически кораб от типа на „Максим Илиев”
Пенчо Стоянов на борда на пътническия кораб „Каварна” на кея в Несебър, 50-те години на миналия век