начало
избор на брой
"Морски колекции"
Фоторазказ:
РИБАРСКОТО УЧИЛИЩЕ ВЪВ ВАРНА (1919 – 1930 Г.)
В литературата се срещат и заглавия от рода на „Рибарското училище в Созопол”, но то е твърде необективно. Създаденото през 1919 г. Рибарско училище във Варна се премества в Созопол на 3 октомври 1930 г., където е и закрито на 1 април 1933 г. Така че определено по-голямата част от историята на Рибарското училище е с варненски адрес. Друг е въпросът за сградата на Рибарското училище в Созопол, която е строена от 1925 г. до 1930 г. и остава в историята с това име, въпреки, че Морското училище е било там по-продължително време (1934 – 1940 г.), отколкото Рибарското.
Със заповед по Флота от 19 септември 1919 г. за командир на Риболовната школа е назначен лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Боян Станев. След влизането в сила на клаузите на Ньойски договор (1919 г.) формированието преминава към Министерството на земеделието и държавните имоти. Първият випуск от 27 души е приет на 21 януари 1921 г. и тази дата се приема от някои автори за началото на Практическото рибарско училище във Варна. Випускът завършва през 1925 г.
Специална комисия разглежда възможностите за развитието на училището и решава то да бъде преместено в Созопол – център на българския черноморски риболов по това време. До построяването на сградата обаче Рибарското училище се помещава в сградата на варненския Аквариум.
Дейността на училището е регламентирана с приетия нов Закон за рибарството (декември 1921 г.). На 8 март 1924 г. е обнародван и Закон за Практическото рибарско училище, а на 5 април 1925 г. тържествено се полага първият камък от сградата на училището на о-в Кирик край Созопол.
До закриването на Практическото рибарско училище от него излизат осем випуска с общо 212 ученици. 143 от тях основават рибарската кооперация „България” в Созопол. 56 от тях са пълни сираци след войните, а 72 от тях са с по един родител. Те са обучени на държавна издръжка и получават специализирано образование, което по-късно прилагат на практика. Възпитаниците му могат да строят, да ремонтират и да управляват неголеми моторни и ветроходни плавателни съдове, да кърпят и да плетат рибарски мрежи, да осоляват и да консервират риба, да се организират в рибарски групи и кооперации. Независимо от това, че училището не оправдава докрай възлаганите на него надежди, то оставя следа в морската история на България.
Със съдействието на Държавния архив във Варна ви представяме живота на първите випуски на Практическото рибарско училище. Това стана възможно благодарение на напълно запазения фотоалбум на един от възпитаниците на училището – Ангел Лазаров, дарен от неговите наследници на архива. На снимките ясно личат униформите на учениците, специалните отличителни знаци на техните учебни лодки и най-вече непрекъснатата им морска практика.
МВ
Снимките са предоставени от Държавен архив – Варна.










Фотоалбумът на един от възпитаниците на училището – Ангел Лазаров, дарен от неговите наследници на Държавния архив във Варна.
Сградата на варненския Аквариум, където Рибарското училище се помещава до есента на
1930 г.
Практическо занятие по плетене на рибарски мрежи.
Влизане в морето с лодка през прибоя.
Преодоляване на прибоя.
В борба с идващата вълна.
Преглед на даляна за уловена в него риба.
Приготвяне на чирози от уловената по време на учебните плавания риба.
Гребен поход край нос Емине.
Начало на учение по гребане. Ясно се виждат отличителните знаци по бордовете на учебните лодки.
Далянът на кооперация „България” край Созопол, създаден от възпитаниците на Практическото рибарско училище.
Начало на учение по гребане. Ясно се виждат отличителните знаци по бордовете на учебните лодки.
Ученици от Практическото рибарско училище на екскурзия до българска гранична застава на границата с Турция.