КАКВО НИ РАЗКАЗВАТ ДВЕ СТАРИ СНИМКИ ОТ РУСЕ
По електронната поща на “Морски вестник” получихме писмото на инж. Румен Кузов от Русе, който ни предлага да поместим две снимки с формат на пощенски картички, като потърсим заедно повече информация за тяхното съдържание. И двете снимки са от Русе и са свързани с нашата морска история. Инж. Румен Кузов е автор на изложбата „Русенски фотоателиета (краят на ХІХ – началото на ХХ век”, поместена на сайта на Община Русе. Изложбата е осъществена по проект, спечелил финансовата подкрепа на общината. Инж. Кузов продължава да работи по темата и очаква вашите писма на адрес: rkouzov@ru.acad.bg
Това, с което „Морски вестник” може да помогне на инж. Кузов, е следното:
На едната снимка е портретът на морския офицер Рашко Димов Василев. На гърба на снимката след компютърна обработка ясно личи надпис: „Споменъ от командира ми мич. І р. Василевъ – за подофицера Иванъ Т. Коларовъ – К.Н.В. „Взривъ” – гр. Русе”.  Рашко Д. Василев завършва Морското училище във Варна през 1934 г. и започва службата си като мичман ІІ ранг (дн. лейтенант) отначало в Черноморския флот, а след това – през 1935 г. - в Дунавската флотилия в Русе. На 3 октомври 1937 г. е произведен в звание мичман І ранг (дн. старши лейтенант) , а на 3 октомври 1942 г. – в звание лейтенант (дн. капитан-лейтенант). Мичман І ранг Рашко Василев става командир на Крайбрежната наблюдателна рота в Созопол през 1938 г. Следователно снимката може да бъде
начало
избор на брой
"Морски колекции"
датирана в този промеждутък от време, когато офицерът е мичман І ранг и е командир на К.Н.В. [Кораб на Негово Величество] “Взрив” - след 3 октомври 1937 г. и (вероятно) - до 6 май 1938 г., когато стават част от кадровите размествания във Флота. В потвърждение на това е и фактът, че на снимката мичман І ранг Рашко Василев е със зимна, а не с лятна униформа.
Върхът на своята кариера Рашко Василев реализира по време и след края на Втората световна война, когато командва Минната флотилия (по-късно миночистачен дивизион) в база Бургас и постига впечатляващи успехи при борбата с минната опасност пред бреговете на Южното ни Черноморие. На 15 септември 1946 г. му е присвоено званието капитан-лейтенант (дн. капитан ІІІ ранг) и малко по-късно преждевременно е уволнен от ВМС във връзка с провежданата тогава чистка на „царски” офицери.
Малкият патрулен кораб (катер) „Взрив” е приет на въоръжение в българския военен флот на 24 октомври 1921 г. след закупуването му заедно с още три плавателни съда от този клас (ведети) от френската военноморска мисия в Цариград. В състава на Черноморския флот (тогава Морска полицейска служба) е до 1928 г., а след това е пребазиран в Дунавската флотилия (тогава Дунавска речна полицейска служба). Бракуван е в края на Втората световна война в Русе.
На другата снимка е заснет модел на речен пътнически кораб. Дългото име, изписано на борда му не може да бъде разчетено, но след увеличение сравнително ясно се вижда флагът, издигнат на мачтата и на кърмата му. Това е флагът на Българския народен морски сговор (БНМС) - най-влиятелната морска обществена организация у нас през периода между двете световни войни. Този флаг представлява националният трибагреник, като горе вляво - в бялото и в зеленото поле е поместено логото на организацията, а в средата зеленото поле е пресечено от нов трикольор - три равни ивици черно, бяло и синьо, символизиращи Черно и Бяло (Егейско) море и Синият Дунав. Логото и флагът на организацията с оригиналните им цветове са публикувани на първата страница във всички броеве на сп. „Морски сговор” от 1929 г.
Възможното обяснение за отпечатването и разпространението на пощенската картичка е следното:
На ІХ си редовен конгрес, състоял се в Свищов на 17 октомври 1937 г., Съюзът на българските моряци си поставя за задача развитието на фонда „Държавен пасажерски дунавски кораб”, учреден по инициатива на русенския клон на организацията. Тъй като Съюзът на българските моряци не само възприема, но и на дело защитава основния девиз на БНМС: „”Към морето и Дунава - за напредък!”, то моделът на кораба логично може да носи флагът на водещата морска обществена организация, която най-активно е подкрепяла подобни начинания. Най-вероятно корабният модел е бил използван за набирането на средства за фонда по време на различни пропагандни акции на БНМС. Надписът на гърба на пощенската картичка: „За споменъ от Корабовъ Д. Златевъ - мл. подоф. - Флота” също е в подкрепа на по-горното твърдение, тъй като е имало практика чиновете от военния флот да членуват в БНМС и да получават срещу членския си внос изданията и пропагандните материали на тази организация. Повече информация може да се търси в архивните фондове, съхраняващи документи за дейността на клоновете на БНМС и на Съюза на българските моряци в Русе.
АТАНАС ПАНАЙОТОВ,
доктор по история