начало
избор на брой
"Морски колекции"
ПАРАХОДЪТ „БУРГАС” В ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС
(ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА)

Предлагаме на вашето внимание една пощенска картичка от 30-те години на ХХ век, на която е изобразен българският параход „Бургас” в Пристанище Бургас. На пръв поглед – нищо особено, просто приятно стечение на обстоятелствата – корабът, който носи името на втория по големина български черноморски град, е застанал в неговото пристанище. Но това е само на пръв поглед.
Първо, нека посочим автора на снимката, превърната в пощенска картичка: „Фото Ковачев – Бургас”. Благодарение на този автор, ние имаме външния вид на парахода „Бургас” такъв, какъвто е бил при получаването му от Българското търговско параходно дружество (БТПД). „Бургас” (екс-„Карнеолия”) е построен през 1900 г. в Италия, Триест. Има товароподемност от 3575 т. Доставен е през 1928 г. Цената му е 21 млн следвоенни лева. Той е товаро-пътнически параход и разполага със следните пътнически места: І класа – 40; ІІ класа – 17; ІІІ класа – 80; Парна машина с мощност от 2000 к.с. му дава възможност да развива  скорост от 11 възла, при консумация на въглища 24 тона за денонощия. Дължината му 96,10 метра, а широчината - 12,43 м. През 1938 – 1939 г. му е извършен основен ремонт в Марсилия под наблюдението на френската класификационна организация „Бюро Веритас”.
Вероятно тогава – през 1938 – 1939 г., а може би и по-рано, е променено котвеното устройство на носа на парахода. И то е доста по-различно от това, което виждаме на снимката от „Фото Ковачев – Бургас”. В първоначалния му вид то е изпълнено във вариант издигане на котвата и полагането й върху специално предвидената скосена спрямо борда площадка. Аналогично е решението при една част от котвеното устройство на аварийно-спасителния кораб „Протео” на ВМС (при изпълнението на част от задачите той трябва да застане на четири котви), който също е италианска постройка от първата половина на ХХ век.
В интернет сайтовете са разпространени и снимки на парахода „Бургас” от по-късния период на неговата експлоатация. Там вече виждаме нормалното за по-късните времена котвено устройство, при което щокът на котвата влиза в котвен клюз, а котвена верига по борда не се вижда. 
Съдбата на „Бургас” не е много по-различна от съдбата на другите кораби на 2 септември 1944 г. Той е изоставен в Солун, а по-късно - потопен от
Пощенска картичка от 30-те години на ХХ век, на която е изобразен българският параход „Бургас” в Пристанище Бургас. Ясно се вижда положението на лявата носова котва и провесената зад борда котвена верига.
Фирменият отпечатък на „Фото Ковачев – Бургас”.
Снимка на парахода „Бургас” от по-късен период. Ясно си личи не само различното положение на лявата котва, но и променената конструкция на бака на кораба.
германците край т.н. Югославски кей. Изваден е от гърците на 15 януари 1945 г. и по непотвърдени данни - даден за нарязване за скрап.
Параходът „Бургас” има интересна биография, която би трябвало да бъде обект на отделна публикация. Нека сега се ограничим да припомним само това, че на борда му практикантът от Морското училище Никола Вапцаров пише своите „Импресии от параход „Бургас”, в които споделя разбитите надежди на своето поколение: „Ние искахме нещо огромно, далечно; ние искахме кораби като планини, ние искахме далечни морета, ние искахме необзорен широк път, ние искахме простор, а ще останем в тесните машинни помещения”...
МОРСКИ ВЕСТНИК
Пощенската картичка с изображението на парахода „Бургас” в Пристанище Бургас е от архива на МОРСКИ ВЕСТНИК