начало
избор на брой
"Морски колекции"
ФЛОТСКАТА ХИДРОГРАФСКА СЛУЖБА НА ДУНАВА СЛЕД 1919 Г.
Изследователите на военноморската ни история са добре запознати с началото на Хидрографската служба на българските ВМС. На 2 декември (стар стил) 1893 г. началникът на Дунавската флотилия и Морската част капитан-лейтенант Зинови Рожественски пише рапорт до военния министър, с който иска постройката и обзавеждането на замислената по-рано метеорологическа станция при Флотилията в Русе. Тази дата е приета за начало на Хидрографската служба на ВМС. Още на 10 декември 1883 г. „старшият корабоводачен офицер” лейтенант Широков е „командирован в странство за покупка на метеорологически, механически и навигационни инструменти”.
Както Флотът, така и Хидрографската служба се развива успоредно на Дунава и на Черно море, като изпълнява специфичните за региона задачи. През 1896 г. е извършено първото българско хидрографско заснимане на Бургаския залив във връзка с плановете за устройването там на военноморска база. От 1902 до 1908 г. под ръководството на лейтенант Неделчо Недев е разработена карта-план на Варненския залив, отпечатана през 1909 г. През 1904 г. завършва работата на началника на Флотилията капитан ІІ ранг Матей Стойков по съставянето на първата българска навигационна карта на река Дунав, чийто оригинал се съхранява във Военноморския музей във Варна. Развитието на Хидрографската служба достига своя апогей по време на Първата световна война, когато осигурява изпълнението на бойните задачи на торпедоносците, минните заградители, миночистачите, подводницата УБ-18 и водосамолетната авиация. Освен на Дунава, хидрографски изследвания се извършват и на Егейско (Бяло) море.
След Ньойския договор (1919 г.) дейността на Хидрографската служба не е изследвана. И ако за нейната дейност на Черно море подсказват възстановените плавания и стрелби на торпедоносците и другите надводни кораби на Морската полицейска служба (официалното название на забранения от Ньойския договор Черноморски флот), то за задачите, изпълнявани на Дунава, се знае твърде малко. Затова повечето изследователи предпочитат да направят „оперативен скок във времето”, за да уточнят, че през 1932 г. се създава Хидрографско отделение към Държавния географски институт, чийто първи началник е завършилият специализацията си по астрономия и навигация в Сорбоната български морски офицер Борис Рогев.
Изследователят от Русе инж. Румен Кузов (за него виж още КАКВО НИ РАЗКАЗВАТ ДВЕ СТАРИ СНИМКИ ОТ РУСЕ в рубриката „Пощенски картички и стари фотографии” на раздела „Морски колекции”.) издири неизвестни снимки, благодарение на които става ясно, че и след 1919 г. хидрографската дейност във Флота продължава. Нещо повече, тя е публична и е в интерес на цялото гражданство. От едната от снимките личат резултатите от наблюденията, извършвани всеки ден през януари 1928 г. от Метеорологичната станция при Дунавската полицейска служба (официалното название на забранената от Ньойския договор Дунавска флотилия), в 7, 14 и 21 часа. Оповестени са данни за атмосферното налягане, облачността, температурата на въздуха и на водата, посоката и скоростта на вятъра, дебелината на снежната покривка и др. Таблото е поставено в крайдунавския парк на Русе. От другата снимка, която може да бъде датирана по униформата на моряка към същия период, става ясно с какви метеорологични прибори и апарати са извършвани измерванията на брега на Дунава.
Двете снимки са още едно основание за бъдещите изследователи да не използват „оперативния скок във времето”, а да потърсят нови факти за дейността на флотската Хидрографска служба на Дунава след 1919 г.
АТАНАС ПАНАЙОТОВ