начало
избор на брой
"Морски колекции"
90 години от учредяването на Българския народен морски сговор
“КЪМ МОРЕТО И ДУНАВА – ЗА НАПРЕДЪК!”
Народният морски сговор прие щафетата от Морския сговор
В навечерието сме на 90-годишнината от учредяването на “Българския морски сговор” (1 юни 1920 г.). Девизът на основаната морска обществена организация от група морски офицери и общественици “Към морето и Дунава – за напредък!” продължава да бъде мобилизиращ фактор за тези, които обичат морето и морските спортове. Така бе и през периода 1946 – 1947 г., когато на мястото на Български народен морски сговор започна да действа Народният морски съюз (НМС). Колективни членове на НМС – Варна, станаха ръководствата на Военноморският флот, Военноморското училище, Корабостроителния завод, Пристанището, Втора мъжка гимназия, Търговската гимназия, Девическата гимназия и др.
Целите на НМС бяха да ратува за създаване на национална морска култура във всичките й сфери на живот, да пропагандира и развива морския спорт. С тази цел през 1946 и 1947 г. НМС проведе два свои конгреса и две конференции. Още през 1945 г. на манифестацията на 1 май, ние - младите активисти, носехме макет на ветроход, а след нас – влезлият в морската ни история, ветроходецът капитан Георги Георгиев (Жоро), носеше спасителни пояси.
След конгресите, НМС имаше ново ръководство: председател Аврам Хаджолян, секретар-касиер Арсени Генчев; инструктори: Владимир Николов, Никифор Димитров, Петър Петров, домакин – Петър Герчев. От военния флот бяха лейтенант Любомир Давидов, капитан І ранг Стефан Цанев, капитан-лейтенант Иван Казаков, лейтенант Колчаков. Посочените деятели, избрани да работят в дадени направления, не си пестяха труда и времето. След работа бяха между нас – запалените гребци, плувци и ветроходци. Приетата програма изискваше усилия, контакти, спазване на срокове. От една страна се изграждаше хангар за подслоняване на наличните плавателни съдове, от друга усилено се строяха нови лодки и яхти. В периода 1945 – 1950 г. трябваше наред с разширяването на материалната спортна база да се обучат нови гребци, ветроходци и плувци.
Гребните и ветроходни екипажи бяха сформирани в часовете след учебните занятия в гимназиите. След това се озовавахме във Военноморското училище. Ние, варненци, бяхме улеснени - тук е морето, тук е Морското училище, тук са квалифицираните преподаватели. За година-две бяха пуснати на вода нови гребни лодки и ветроходни яхти. През есента на 1946 г. бяха планирани и се проведоха първите състезания по гребане на 1000 и 2000 м за лодки-шесторки.
Пример за подражание бяхме ние – гимназистите от ІІ-ра мъжка гимназия. Случихме се синове на моряци, корабостроители, служители на пристанището. Състезанията бяха организирани под егидата на Висшето училище за физкултура – София, вестник “Народен спорт”, Щаба на Флота, НМС – София, НМС – Варна. За тридневното състезание се явиха екипи от София, Пловдив, Русе, Балчик, Каварна, Бургас, Созопол и Варна.
Първият ден надпреварата бе на 1000 метра с кормчия, а втория ден – на 2000 м. Най-добри резултати на хиляда и две хиляди метра постигна екипажът на НМС – Варна в състав: Д. Свещаров, Н. Максимов, Ив. Петров, М. Миладинов, Ю. Борисов, П. Димитров, с лодководач – Никифор Димитров. След това не отстъпвахме и на други, местни, зонални и национални състезания.
Може да звучи хвалебствено, но за мен не е хвалба. Още на старта на състезанието 2000 м, строших гребло. Без да попреча на колегите, поставих резервното и влязох в синхрон, а усилията ни се увенчаха с успех. Радостни бяха срещите със съучениците и преподавателите ни. Грамоти, медали и поздравителни адреси и сега ни напомнят за упорития труд и незабравимата радост (вж. в-к “Народен спорт” 02.08.1949 г.). Пак под егидата на в. “Народен спорт”, НМС, Института по медицина, Института за физическа култура и спорт, Военноморския флот, бе организиран Черноморски ветроходен поход “Калиакра – Резово”. По средата на прехода заваля дъжд. Видимостта бе нарушена. Ние тримата - Асен Дремджиев, Марчо Петров и Миладин Миладинов с ветрохода “Воин”, разполагахме с карта и корабен компас, смрачаваше се, но не се разтревожихме. По ориентиране с картата и компаса пристигнахме първи. Лейтенант Колчаков с рупор и светлинна сигнализация до 8.00 ч. вечерта събираше последните вехроходи. Събитието бе отразено следващия ден във в. “Народен спорт”.
Така у нас преди повече от шест десетилетия  започнаха масовите водни спортове.
Инж. МИЛАДИН МИЛАДИНОВ
Бележка на редакцията: Част от поместените снимки и грамоти авторът е предал като дарение на Военноморския музей във Варна.
















Миладин Миладинов, 1950 - 1951 г.
Отборът-победител в състезанията през есента на 1946 г. Първи ред от ляво на дясно: Юли Борисов Илиев, Никифор Димитров (Форито), Миладин Миладинов; втори ред от ляво на дясно: Петко Димитров, Николай Максимов, Димитър Свещаров (бъдещ капитан далечно плаване), Иван Петров
Първи тренировки през 1945 г., вдясно е Миладин Миладинов.
1945 г., Варненското пристанище, ученически отбор по гребане.
Манифестация на Народния морски съюз през 1948 г. във Варна. Най-отпред е Иван Казаков, отзад, в ляво, носещият два спасителни пояса е бъдещият бележит български ветроходец капитан Георги Георгиев.
Две йолки пред Центрания плаж – Варна.
Йолът „Девети септември”, произведен във Варна, на гърба на снимката е написано: 27 юли 1952, Сталин (тогавашното име на Варна).