начало
избор на брой
"Морски колекции"
„АНДРОМЕДА”: ПЪРВИЯТ КОРАБ С ВЪГЛИЩА ДО
ТЕЦ „ВАРНА” (МАРТ 1968 Г.)

В утринната мартенска мъгла (1968 г.) постепенно изплуваха силуетите на корабите, хвърлили котва на рейда пред Пристанище Варна. Екипажът на всеки от тях осъмваше с надеждата за влизане в пристанището. Екипажът на българският кораб „Андромеда” (от състава на Параходство БМФ) имаше много по-сериозна и по-сложна задача: на него се падна честта да завърши първия рейс с въглища до пристанището на ТЕЦ „Варна”. Затова въпреки спокойните води в залива, вълнението на кораба бе голямо.
Тук, на борда, още от предната вечер бе директорът по експлоатацията на Параходство БМФ к.д.п. Любен Шейтанов, директорът на Пристанище Варна Стоян Паунов, ръководителят на портовия надзор Иван Бодев, инспектори от портовия надзор, пилоти, капитани на влекачи. Всичко беше проверено още от предния ден, когато влекачът „Нептун” със същите тези специалисти на борда премина по фарватера до ТЕЦ-а и обратно. Много неща безпокояха морските лица. Оказа се, че в лявата страна на канала (става въпрос за стария плавателен канал „море – езеро”, бел. ред.) има плитчини, които могат да бъдат опасни за „Андромеда”. Открит бе и насип в дясно, където е очертано в полукръг мястото на бъдещия плаващ док. Най-сериозна опасност за кораба е Аспаруховия мост (става въпрос за стария Аспарухов мост – бел. ред.). Известно безпокойство предизвикваше и мястото в езерото пред фабрика „Христо Ботев”, където трябваше „Андромеда” да направи поворот. Но имаше заповед натовареният с въглища кораб да достигне до кея на ТЕЦ-а и повечето коментари бяха излишни.
Часът е 8,20. Вече е дадено командата „По места за маневра!”, защото появилият се северозападен вятър можеше да попречи на изпълнението на задачата. След малко пристигат и официалните гости, водени от заместник-министъра по строежите Антон Антонов. Маневрата започва. Капитанът Неделчо Сяров и пилотът капитан Иван Чавдаров поемат командването. Огромният корпус на „Андромеда” се понася напред. В 8,55 ч. заемат местата си и влекачите. „Уран” с капитан Михаил Стефанов застава пред носа на „Андромеда”, а „Сатурн” – с капитан Георги Петров, застава зад кърмата. Тяхната роля днес е изключително важна, особено при преминаването на Аспаруховия мост.
Насочваме се към моста. Дадена е команда за вдигането му. Настъпват трудни минути. На мостика владее абсолютна тишина. Отекват само командите на капитан Чавдаров. Кърмата на „Андромеда” неочаквано поема на ляво и вниманието се насочва към „Сатурн”:
- „Сатурн”, увеличи хода си! Кърмата падна на ляво... „Сатурн”, посрещай кърмата! Задържай по малко... Легни на дясно! Пак се разлюля кърмата... Какво става „Сатурн”? Дай малко на дясно!
Командите следват една след друга, но сега пък носът тръгва на дясно... С буксир на носа „Андромеда” се промъква през Аспаруховия мост, оставяйки от двата си борда по метър, метър и половина разстояние до бетонното съоръжение. Най-сетне капитан Чавдаров и капитан Сяров могат да поемат глътка въздух на облекчение. Само с размътване на модата под корпуса на „Андромеда” е преодоляно следващото препятствие – теснината на фарватера при поворота срещу фабрика „Христо Ботев”.
В 12,20 ч. над Варненското езеро се разнася звукът на мощната сирена на „Андромеда”. Първият рейс с въглища до пристанището на ТЕЦ „Варна” вече е факт.
Стоянка САВОВА – ХАДЖИИВАНОВА
Снимките са от архива на МОРСКИ ВЕСТНИК
Огромният корпус на „Андромеда” се понася напред.
Капитан Неделчо Сяров (с фуражката) няма време да обърне внимание на официалните гости. Взорът му е насочен само по курса на кораба.
Пилотът капитан Иван Чавдаров на мостика на „Андромеда”.
Влекачът „Уран” с капитан Михаил Стефанов застава пред носа на „Андромеда”.
След като е „успокоил” кърмата на „Андромеда”, влекачът „Сатурн” с капитан Георги Петров вече може да поеме напред, за да осигурява маневрата при точката на поворота.















Между носа на „Андромеда” и кея на ТЕЦ „Варна” остават вече само броени метри.