начало
избор на брой
"Морски колекции"
Уникална снимка - монтаж, изобразяваща членовете на екипажа на парахода „Кирил” и напомняща тяхното премеждие на 7, 8 и 9 декември 1925 г. край гръцкия остров Пелагос. От колекцията на Михаил Заимов.
СЛУЧКАТА С ПАРАХОДА „КИРИЛ” ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ
1925 Г.

По повод публикацията в „Морски вестник”: 3 февруари 2014 г. Параходът „Кирил” никога не е продаван на турски корабопритежатели!
получихме от нашия приятел Михаил Заимов интересна (и уникална!) снимка от неговата колекция. Публикуваме я с негово разрешение, за което му благодарим. Снимката е ценна не само защото ни напомня за интересна страница от биографията на парахода и неговия екипаж, а защото ни представя и образите на български моряци от 1925 г. Вероятно тук е и една от последните снимки на капитан Никола Бабев, трагично загинал с парахода „Варна” точно четири години по-късно. Тук е и една от младежките снимки на капитан Димитър Фурнаджиев (1895 - 1988 г.) - истинска легенда от историята на българското търговско корабоплаване. Виждаме и снимки на „островитяни” с фамилии, които имат своето продължения в следващи поколения капитани и механици, палубни моряци и труженици „под палубата” - огняри, машинисти, мотористи и др. …
Нека да припомним и самата случка!
В началото на м. декември 1925 г. параходът „Кирил” с капитан Никола Бабев натоварва брашно от Големите мелници в Бургас и отплава за Кавала и Дедеагач (дн. Александруполис). Без особени произшествия „Кирил” пристига в Кавала и разтоварва част от изнесеното за Гърция брашно. След пристигането в Дедеагач обаче разтоварването се проточва, тъй като товарът се прехвърля в плиткия залив на мауни, които го отнасят на брега. Времето се влошава рязко и надигащата се буря принуждава капитан Бабев да търси укритието на остров Самотраки. При пристигането там обаче вятърът рязко променя посоката си и „Кирил” отново се завръща в залива пред Дедеагач, където застават на две котви. Силата на вятъра нараства и след полунощ едната котвена верига се скъсва.
Налага се празният кораб да щормува в открито море, за да не бъде изхвърлен на брега. Не успяват да намерят укритие нито зад остров Имброс, нито зад остров Лемнос. Непрекъснатата работа на парната машина на пълен ход е причина за свършването и на последните запаси от въглища. Капитан Бабев разпорежда всичко дървено, което е на борда: маси, пейки, столове, дъски от хамбара, да бъде нацепено и пренесено в огнярната. Достигат до един малък остров - Пелаго, където местен гръцки гемиджия ги онформира, че тук големи кораби не застават на котва, защото дъното е под наклон и котвите при силен вятър и вълнение не успяват да задържат. Затова „Кирил” заема позиция в едно тясно заливче и с всичките 14 въжета, с които разполагат, моряците го „швартоват” за по-големите камъни наоколо. Свършват провизиите и капитан Бабев успява да организира размяната на няколко торби с брашно срещу една коза от манастира на острова. Когато след десетина дни вятърът все пак стихва, уговарят гръцкия гемиджия срещу заплащане да отиде до съседен остров, където има телеграф, за да съобщи във Варна за състоянието на „Кирил”.
По това време вестници, излизащи в Цариград, пуснали „новината”, че „Кирил” е потънал, като се позовали на съобщението на капитан на английски кораб, който казал, че видял как бурята носи българския кораб към брега на Лемнос... Лошата „новина” достига бързо до Варна и до Бургас. Едва след получаването на телеграмата от гръцкия остров разтревожените близки на моряците са успокоени, а натовареният с въглища и провизии параход „България” с капитан Васил Филев поема към Егейско море. Одисеята край остров Пелаго по-късно става причина екипажът на „Кирил” да си спечели прозвището „островитяните”...
МОРСКИ ВЕСТНИК