начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
Забравените кметове на Бургас:
ХРИСТО ПОПМИНЕВ БОГОЕВ
Кмет на Бургас от  12 април 1901 г. до 22 септември 1902 г.

Христо Попминев Богоев е роден на 25 ноември 1855 г. в с. Змеево, Старозагорско в семейство на иерей Мина и презвитера Стояна. Родителите му са от рода на Софроний Врачански. Основно образование завършва в родното си село, а след това продължава образованието си в класното училище в Стара Загора. След завършване на образованието си учителствува в селата Мъглиж, Енина и Шипка. Взема участие в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. и в Априлското въстание през 1876 г.
През лятото на 1875 г., по поръка на Кольо Ганчев (съратник на Васил Левски, член на революционния комитет в Стара Загора), Христо Богоев се среща с поп Стефан Бозев, д-р Хаканов и аптекаря Гаврил Константинов в Казанлък. Той ги уведомява, че са назначени: първия за свещенник, втория за лекар, а третия за аптекар на четата и при повикване трябва да заемат местата си в нея.
В спомените му, отпечатани във вестник “Знаме” през 1929 г. - “Из миналото” и “На ясна смърт”, Христо Богоев разказва: “... В Казанлък срещнах горните лица, предадох им точно поръчките... В Шипка своевременно свиках в квартирата си при училището младежите посветени в делото на приготовляваното въстание и точно в 10 часа при нас беше Колю. В навечерието на въстанието подозрели















Христо Попминев Богоев
приготовленията и властта завзела всички входове по улиците. Само чета с незначителен състав се изтеглила почти незабелязано от града и заминала за Балкана...”
Христо Богоев е активен участник в подготовката на Априлското въстание. Имал е възможност лично да се запознае с видни дейци на въстанието като Тодор Каблешков, Георги Измирлиев - Македончето, Панайот Волов и Захари Стоянов. В “Из миналото” той пише: “ ... 1876 г. ние младите посветени и участвуващи в подготвителните работи на въстанието, бяхме извънредно много възбудени и ентусиазирани ... Нещо страшно се надигаше. Нощните тайни съоръжения се засилваха. Решено бе да се свика едно голямо събрание ...”
В спомена си, озаглавен “Шипка”, Христо Богоев много подробно описва въоръжението, облеклото и екипировката на въстанниците.
За своето облекло е написал следното: “... калпака с лъвчето, спретнато ушито облекло и съдържанието на раницата - чифт цървули, една желязна кандона с шипове, необходима за ходене по стръмни места и превръзките за цървулите, кърпа за лице и гребен, 2-3 оки добре изпечени галети и няколко грама хинин, навушта и пушката чифтек евзалийка ...”
След Априлското въстание Христо Богоев се установява в Айтос. Оженва се за Каля (Калиопа) Ецова - дъщеря на търговец на шаяк, произвеждан в Сливенската текстилна фабрика. Тъстът дава солидна зестра на дъщеря си. С тези пари е построена къщата им в Бургас на ул. “Богориди” № 34, проектирана от арх. Рикардо Тоскани.
В дните на Освобождението на Айтос, Христо Богоев е назначен в състава на Бургаския окръжен съд. Преместват го в Сливен, след това в Татар Пазарджик и отново в Бургас, където е член на Бургаския окръжен съд до 1893 г.
По време на Съединението през 1885 г. Христо Богоев е председател на Татарпазарджишкия окръжен съд. В спомените си за Съединението Тодор Мумжиев пише: “... По пътя за Пазарджик срещнахме председателя на Татар Пазарджишкия окръжен съд Христо Богоев, членовете на окръжната постоянна комисия и младия студент Г.Гагов да срещане Захари Стоянов и депутацията с него - Кочо х. Калчев и д-р Янкулов, които щели да отиват през Пазарджик за София, да известят княза за станалото в Пловдив и го помолят да прегърне делото...”
Във вестник “Глас от изток”, бр. 27 от 20 юни 1894 г. излиза статия, в която четем: “...Едва в петък 20 май се узна, че оставката е приета (б.а. оставката на Стефан Стамболов) и е съставено нова министерство начело с Константин Стоилов. От този ден започна истинско тържество за бургаските граждани. Същият ден,няколко по-видни граждани се събраха и решиха да свикат митинг подир обяд. В пет часа, камбаните на църквите загърмяха и подир половин час Фердинандовия площад се препълни с граждани. Един от присъствуващите предложи в бюрото да се изберат следните лица: председател - Петков, членове: д-р Ц. Тотев, Христо Богоев, Йови Воденичаров и Н. Т. Бъкларев (издател на в-к “Глас от изток”). На тържеството говори Христо Богоев и други господа. Всички говориха с прочуствени слова, обясниха за радостната вест. Те с бурно “ура” бяха аплодирани “Стамболов принадлежи на историята - каза г-н Богоев. Нека ней оставим да опише режима на Стамболов, а ние да приобърнем нова друга страница, в първия ред на която да пишем, че от днес в България настъпва законност...”.
От 1894 г. Христо Богоев е адвокат в Бургас. Прекъсва дейността си през 1898 г., когато е окръжен управител в Шумен. През периода 1901-1902 е кмет на Бургас. В 1911 г. за кратко време отново е окръжен управител в Шумен, а след това от 1911 до 1913 г. заема същия пост в Бургас.
От 12 април 1901 г. до 22 септември 1902 г. Христо Богоев е кмет на Бургас. Негов помощник е Кирязи Атанасов. Поради това, че според статистическото преброяване през 1900 г. Бургас наброява 11 703 души и съгласно чл. 20, ал.2 от Закона за гражданските общини, помощниците трябва да бъдат двама, на 25 февруари 1903 г. за втори помощник - кмет е избран Сава Хаджидечев.
По случай 25 годишнината от обявяване на Освободителната Руско-турска война, на 15 април 1902 г. общинския съвет взема решение да се проведе молебен в българската черква (Св. Св. Кирил и Методий) и се изпрати телеграма от бургаските граждани до царя Освободител по случай рожденния му ден.
За посрещане на руските гости, които ще преминат през Бургас на път за Шипка по случай 25 години от шипченските боеве, е решено да се възложи на софийски златар изработването на сребърна табла.
Във връзка с възшествието на българския екзарх Йосиф I на екзархийския престол, кметът Христо Богоев заминава за Цариград, за да присъства на тържеството. В чест на Негово блаженство Екзарх Йосиф I, съветниците наименуват улица в Бургас*.
Христо Богоев посреща на бургаското пристанище руска ескадра, начело с адмирал Химеенрат. Общинският съвет на свои заседания разглежда дарението на Стефанаки Чичиня за подпомагане на бедните граждани на Бургас, без разлика на националността и дарението на инж. Станишев за строителството на българската черква “Св. Св. Кирил и Методий”.
Русофил по убеждение, привърженик на партията на Драган Цанков, неблагосклонен към княз Фердинанд I, въпреки че заема престижни държавни постове и служби, Христо Богоев остава достоен български гражданин, не прекрачва прага на двореца и не получава медал за гражданска заслуга от княз Фердинанд I. Винаги със собствено мнение, противник на външната и военната политика на княз Фердинанд I, Христо Богоев изживява тежко националните катастрофи на България. По време на Балканските войни, той е губернатор в Одрин**.
На проведените на 7 декември 1919 г. общински избори са избрани 16 съветника, от които 9 членове на БРСДП (т.е.) и четирима от други политически партии, между които е и Христо Богоев. Като най-възрастен сред съветниците, на 30 януари 1920 г. той открива първото заседание на Бургаската комуна.
След войните, Христо Богоев се оттегля от политическия живот и заедно със съпругата си се занимава с благотворителност. Подпомага бургаското сиропиталище, старопиталище и Червения кръст.
Като окръжен управител през 1911-1913 г. той съдейства за основаването на Археологическия музей в Бургас. Благодарение на неговата намеса са спасени редица археологически и културни ценности. По сигнал на родолюбив българин е спряно разрушаването на крепостната стена на Русокастро. Със Заповед № 537/13.06.1912 г.  той поставя под закрила на закона ценната старинна икона Мегарската Света Богородица в Несебър.
Като адвокат, той защитава безплатно бедните. Плаща със собствени средства гаранциите за освобождаване на малолетни, анархисти и комунисти. Христо Богоев е активен радетел, а по-късно съосновател на адвокатския пенсионен фонд.
До смърта си на 14 януари 1930 г., той се превръща в живата съвест на Бургас. В деня на погребението му, собствениците на дюкянчета и магазинчета, пред които преминава погребалната процесия, затварят кепенците в знак на всеобщ граждански траур. За него тъжат българи, евреи, арменци и турци -  ЦЕЛИЯТ БУРГАС. Неповторимо и достойно прощаване на бургаските граждани с Христо Богоев, техния кмет...
_______________________________________
*  Екзарх Йосиф I (светско име Лазар Йовчев - 1840-1915 г.). Български екзарх от 1877 г.
**  Одрин е превзет от български войски на 13 март 1913 г. Едва след тази  дата Хр. Богоев може да бъде назначен за губернатор/окръжен управител. На 10 август градът е окупиран от турските войски.

Източници:
1. Кирил Кънев - “Професия адвокат”, РИК “БИ” ЕООД - Велико Търново,2005
2. Списание “Юридически преглед”, 1893 г., с.396
3. Вестник “Глас от изток”, 27.06.1884 г.
4. Ве.стник “Знаме”, бр.180,181,242,243,295,296 от 1929 г. и бр.1,2 и 3 от 1930 г.
5. ТД “Държавен архив”, Бургас - ф.825, ф.70К,оп.1,а.е. 15
6. Димитрова П. - “Създаване, организация и дейност на Бургаската община от Освобождението до 1912 г.”, Юбилеен справочник - 1998 г.

Из завършената книга „КМЕТОВЕТЕ НА БУРГАС” (1878-2011)
© Международен търговски и културен център •ГЕОПАН• 2011, текст и дигитален архив
©  д-р Ст. Пейков, Д. Димитрова, 2011