начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
Забравените кметове на Бургас:
ДИМИТЪР ТОДОРОВ БРАКАЛОВ

Димитър Тодоров Бракалов е роден е на 10 януари 1840 г. Баща му - Тодор е от най-големия и стар род в града, произхождащ от Арбанаси - Великотърновско. Клонове на рода има в Карлово, Сопот, Казанлък, Пловдив, Бургас и в Одеса. Тодор Бракалов бил, както казват съгражданите му, като баща си “смел юнак” и търгувал с Цариград. Жени се за сестрата на Мъдри Бенчо - Елена. Имат пет сина и четири дъщери - Димитър, Бенчо, Христо, Недялко, Никола, Ивана, Мария, Елена и Йова.
Бенчо завършва френски католически колеж в Бебек - Цариград и продължава образованието си в Париж. Недялко - учи в Робърт колеж в Цариград, но умира по време на холерната епидемия през 1867 г. Никола учи в Кишиневската семинария през 1877 г.
Основно образование Димитър Бракалов завършва в родния си град. От 1858 г. до 1867 г. е в Цариград. Там продължава образованието си във френския  католически колеж в Бабек и заедно с Драган Цанков участва в униатското движение.
В спомените си Сава Хаджиев пише “…запознахме се в Цариград. Пишеше в “България” (б.а. в-к “България”), дето пише ново - вето из Балкапан хан, че е замесен в Унията ... Харен, патриот човек беше Бракалов. Той е бил в духовно училище. Карали го да се вика Бракалади, но той настоявал Бракалов и напуща училището…”















Димитър Тодоров Бракалов
В Цариград Бракалов дейно участва в църковните борби на Българската колония. На 20 и 21 април 1861 г.с група българи, между които: Атанас Симов, Петко Рачев  Славейков, Стефан  Илич,  Йосиф Дейнелов, Стефан Стефанов, Георги Груев, Костадин Славчевич и Миринкович, решават да дадат  прошение до посланиците на Великите сили, с което молят за застъпничество пред Високата порта за помилване на осъдените на заточение български владици - Иларион Макариполски и Авксенти Велешки, демостративно да отхвърлят зависимостта от Вселенския  патриарх.
Член е на настоятелството на българското  народно читалище при българската църква, създадено през 1866 г..
Съдейства на Драган Цанков при издаване на в-к  “България” през 1859 г. и 1861 г. и на Петко Рачев Славейков при издаване на вестниците “Гайда” и “Македония”. Бракалов е временен дописник  на списание “Книжици” през 1860 г.
Има сведения за участието на Бракалов в националноосвободителното движение. От запазените писма става ясно, че той поддържа постоянна връзка с дейци на Добродетелната дружина и Букурещката емигрантска организация.
Из завършената книга “КМЕТОВЕТЕ НА БУРГАС» (1878 - 2011)
© Международен търговски и културен център •ГЕОПАН• 2011 г., текст и дигитален архив
© автори:, Ст.Пейков, П. Димитрова 2011


От 1867 г. Димитър Бракалов се установява в Бургас. Поради доброто си познанство с турци от Цариград, които имат чифлици в околностите на Бургас, Бракалов поема управлението на чифлика на Феим Паша в Атанаскьой (дн. к-с „Изгрев”) и на Хаджи Бекир в с. Трояново. Истинската цел на идването му в Бургас е да работи за подбуждане на българите в Бургас против гръцките фанариоти. Пристигането му в Бургас е предадено много живописно от Костадин Попов - учител в Гюргерлий и непосредствен участник в събитието.
“…Бракалов пристигна в Бургас с параход и слезе на брега понеже нямаше кей. Но по - напред  свалиха коня му от парахода - един сив, красив кон, арабска порода, оседлан с разкошно седло. Никакво посрещане - защото в Бургас нямаше много българи, освен няколко дошли от селата, които се срамуваха да се наричат българи. Даже имаше един българин с гръцки паспорт за гръцко поданство… Бракалов - двадесет и пет годишен красив момък, голям оратор, интелигентен и народен. Квартирата му беше предварително наета и обзаведена с мебели от Цариград…”
Пред Костодин Попов, който е едиствения български учител в околията, Бракалов споделя, че е Екзархийски представител и иска да влезе във връзка с по-видни българи от Бургас и селата.
Ерудирана личност, владеещ френски, турски, гръцки и руски език, Бракалов активно се включва в общественият живот в Бургас - става централна фигура  и бързо спечелва доверието на гражданите. Къщата му, както пише в спомените си Костадин Попов “ ...не се опразваше от селяни. За всичко при Бракалов тичат. Той тича където трябва. За него нищо невъзможно нямаше…” 
Радетел за създаване на българска църква и училище, Бракалов не се спира пред нищо. Пред църковното настоятелство на църквата “Света  Богородица” настоява в храма от лявата страна да се чете на български, а от дясната на гръцки. След получения отказ започва открита борба между българи и гърци. Заедно със Сава Хаджидечев отиват в гръцкото училище, където учител  е Одисей (Симеон Преславски). Използвайки отсъствието му от училището, Димитър Бракалов написва на черната дъска следния текст: “Български учител - гръцки преподава. Българската книжовност  в крепост заключава“.
След продължителна борба през 1868 г., заедно с Яни Русалиев, Койчо Райков, Никола Камбуров и Сава Хаджидечев, създават самостоятелна българска община, а през 1869 г. Българска църква и училище.
Установявайки се в Бургас, Бракалов управлява наетите  за 5 -10 години чифлици в Атанаскьой и село Трояново. За тях той плаща 60.000 гроша годишно. След това наема още два, като взема пари на лихва от братя  Тъпчилещови - търговци в Цариград. Има сведение, че през 1873 г. е закупил от Киряк Проданов чифлика “Хорозлар” в Странджа (днес Фазаново). Произвежда зърнени храни и други селскостопански произведения, които продава на пазарите в Бургас, Цариград и изнася в чужбина.
Земите обработвал с наемни работници. Техният брой през различните сезони е различен. За жътва и вършитба са наемани надничари от селата в Кленско и Странджанско. Броят на постоянните наемни работници - орачи, овчари, коняри, воловари възлиза на 80-100 души. В спомените си съвременниците му споменават, че по време на работа в чифлика се впрягат 60 чифта добитък.
Земеделското стопанство на Бракалов обхваща не само Черноморското крайбрежие, но и други райони като Старозагорско и Казанлъшко. За размера на това, което произвежда в чифлиците си Бракалов, черпим информация от писмо изпратено до Христо Тъпчелещов. В него Бракалов пише, че след  вършитба  е натоварил 20 000 коли жито на корабите. В стопанството му за първи път се отглеждат нови земеделски култури - картофи и слънчоглед.
В официалният печатен орган на Одринския вилает, “Едирне” излизащ на гръцки, турски и български, на 16 юни 1869 г. е поместена дописка, в която пише, че първата жетварка, доставена в Бургаско, принадлежи на българина Димитър Бракалов. Тя е закупена от фабриката  “Хогоспи” в Линкълн - Англия, с посредничеството на англичанина Синклер, живеещ в ст. Иракклий (Месемврийско дн. Несебърско) и Чарлз Брьофи - английски вицеконсул в Бургас. “Жътварката е изкусно направена - продължава вестника, - върви лесно, скоро се влачи от коне или волове, пожънва сеитбата твърде добре, без да остане нето клас. Когато се влачи от коне, трябва поне 15 человеци, за да  насмогнат  да връзват снопите ...“
Такива вършачки по това време имат само - Териф бей - член на Държавния съвет в Цариград. Х. Ахмед бей - член на Вилаетския съвет в Одрин, а също и отделни чифлици в Дунавския вилает.
По време на Руско - турската освободителна война Димитър Бракалов е заточен в Диар бекир заедно със сливенските първенци и видните граждани на Ямбол - Димитър Хаджииванов и Киро Икономов. Връща се в края на 1878 г. и продължава борбата за изграждане на държавни институции в Бургас. Заема различни длъжности в  управлението на  града. Той е околийски началник, окръжен председател, депутат и кмет на Бургас.
През 1878 г. Димитър Бракалов и Петко Рачев Славейков подбуждат  населението, живеещо на границата до с. Голям Дервент, останало в турска територия да протестира пред Европейската комисия, която трябва да определи границата между Източна Румелия и Одринския вилает.
Комисията се старае да даде на границата друго  направление и да отнеме повече български села от Източна Румелия. Стоян Цонев от Гьоктепе (дн. Звездец), натоварен  от Д. Бракалов и П. Р. Славейков, събира над 4-5000 души, които да протестират против разделението на Одринско и Източна Румелия. Комисията е принудена да преустанови работа и да  се завърне Одрин. Благодарение на тази организационна проява на българите, мнозина от членовете на комисията разбират, че тези места са населени изключително с българи.
Известен със своята благотворителност, той раздава чиновническата си заплата на бедните. Димитър Бракалов се жени  за дъщерята на най-богатият бургаски търговец Димитракопуло. Има две дъщери  Елена и Екатерина.
След бунта на русофилите в Бургас, начело с кап. Набоков през 1886 г., заради убежденията си Бракалов е принуден да напусне града. В “Строители на съвременна България”, Симеон пише: “… Горанов и Кишелски избягаха с лодка, Набоков биде заловен в Анхиало, някой си Бракалов  избяга в Турско”. Бракалов се установява в чифлика  си “ Хорозлар” около Царево. Връща се в Бургас през 1895 г., когато отново е избран за кмет.
След като Иван Хаджипетров  подава оставка на 3 март 1884 г., за кмет е избран Димитър Бракалов. На този пост той е до 2 септември 1885 г. В първата си реч пред  присъствуващите  съветници   той казва: “… сега господа, като оставам не малко доволен от честта, която  ми отдадохте, като ме предпочетохте да бъда кмет на Бургас и да взема  юздите на градското управление, заявявам ви искрено и братски, че аз по никой начин  не приемам  да бъда кмет, ако всинца въодушевени един от друг не се съгласим  да работим съгласно за подобрението на града ни, без никакви страсти и задни мисли и така да можем да удовлетворим правата  на гражданите ни, които са имали добрината да ни упълномощят да защитаваме техните права, чест и имот…”
Реч достойна за пример  на съвременните  ни политици и общинари.
Средствата за изпълнение на функциите си, и за строителство  общинския съвет набира освен от данъци и от продажба на общински места. За да се сложат в ред всички дейности на града съветниците на свои заседания  приемат правилници за работата  на пристанището, за облагането със “скеля паръса” и други. На заседание, състояло се на 16 май 1884 г., председателят  Димитър Бракалов  предлага  на съветниците: “ да се отдаде  на  НВ Благородие Николай Гартвиник, досегашен вицеконсул  в Бургас титлата - почетен бургаски  гражданин  за създаването  на търговски дружества,  развитието на  търговията  между Руската  империя  и Източна Румелия, учредяване  на благодетелни дружества, въобще  старанията му за развитието  и образованието в този край…”
На заседание на Бургаския градски общински съвет, състояло се  на 7 август 1895 г. , открито от съветника  Йови Воденичаров  и председателствано от най-възрастния измежду  съветниците - Димитър Бракалов, с дванадесет гласа за кмет е избран  Димитър Бракалов. Този мандат на Димитър Бракалов  продължава до 30 юни 1899 г.
Приет е правилник  за вътрешния  ред на общината, който определя като редовни  сесиите, проведени  през втората седмица на месец януари, април, юли и октомври, а всички  останали при нужда  са извънредни. Заседанията на съвета са публични.
За редовно почистване на града е учредена  специална служба. За осветлението на града е сключен контракт. Приет е правилник за сакаджиите  (водопродавачите). Според правилника те се задължават да снабдяват  населението със сладка вода за пиене от градските  кладенци, находящи се в местността “називаемая Кума бахче”. На 15 февруари 1896 г. е взето  решение да се изпратят  обявления до европейски и местни вестници, за да поканят  желаещите да вземат участие в търга за водоснадяването  на града.  Водоснабдяването трябвало да стане от Баш Бунар. През месец април 1898 г.  за концесионер е обявен Филип Рекие - италиански поданик. Контрактът е подписан на 18 юли 1898 г. и включва докарването на Баш бунарските води в Бургас и тяхната експлоатация в продължение на 50 години. По-късно проектът е отхвърлен.
Направени са промени в градоустройствения план на града, за оформяне на площад  пред  новостроящата се църква, ремонтирана е настилката на ул. “Александровска” през 1895 г. преобразено е трасето по модерен начин на строеж на улици -  съобразно със странично оттичане на дъждовната вода и тротоари от двете страни. Камъните обаче не са променени. Когато  гражданите  на Бургас питат, Бракалов, защо са употребени пак същите камъни той отговаря: “тези камъни са слагани от турците, нека сега  другата им страна да види  българското управление”.
За подобряване на здравеопазването са отчуждени места за построяване на нова второстепенна болница. Назначена е общинска акушерка. За ограничаване на венерическите болести са въведени задължителни прегледи  на публичните жени. Във връзка с необходимостта от назначаване на втори градски доктор, Бракалов прави изложение пред съветниците, в което очертава  точна картина на здравното състояние на бургаските граждани и посочва  причините, които обуславят уждата от още един доктор. В изложението си Бракалов казва: “…управлението е останало само с един лекар. От тогава  градската  медицинска служба по нямане на физическа възможност се е оказала недостатъчна да удовлетвори нуждите на населението в съблюдаване на хигиеничните мерки и за помагане на амбулаторните болни. През февруари, март и април месец на настоящата година, умрелите надминават с 8 повече  числото на родените. Като се вземе предвид, че повечето от умрелите са бедни, излиза, че причината за повечето смъртни случаи трябва  да се дължи на отсъствието на медицински сили, които да предохраняват жителите на града от разни болести, които в градове като Бургас не са рядкост, именно за това, защото  направата  на  железницата, пристанището, живата търговия са довели в Бургас множество преселници - надничари, които често заболяват, защото живеят един развален антихигиеничен живот, а нямат средства да се лекуват…” По повод подадената оставка  на градския доктор Андреа Нидер, съветът взема решение да  му се даде титлата  “Почетен гражданин на Бургас”, за неговата продължителна практика (повече от 26 години в Бургас), за неговата честност и лоялност.
Българското църковно настоятелство и комисията по построяването на българска църква отправят молба до Бургаския градски общински съвет да сключи под своя гаранция заем за завършване на църквата. Съветниците са единодушни, че Градския съвет е длъжен да се притече на помощ, да се доизкара църквата.
По време на кметуването си Димитър Бракалов настоява пред надлежните органи за връщане на Ваякьойското блато на общината. Общината закупува  и Мадик къшла. Титлата “Почетен гражданин на Бургас” през 1899 г. е присъдена и на френския вицеконсул  Конт Андрованди.
По случай пристигането в Бургас на НВ княз Фердинанд I , заедно с първия български военен параход, е проведена извънредна сесия на Бургаския Градски общински съвет на 13 ноември 1898 г. На сесията се взема решение за организиране на бляскаво тържество.
По предложение на съветника Иван Хаджипетров на 14 януари 1896 г. е избрана тричленна делегация, която в София да представлява Бургас при миропамазването на престолонаследника в лоното на православната църква. Делегация от Бургас присъства и на погребението на августейшата първа българска княгиня Мария Луиза.
През 1899 г. за първи път се взема решение за наемане на помещение за градската библиотека. След успешно преминалият мандат, Димитър Бракалов  е разочарован от нечестните политически игри на общинските служители и бургаски политици. Бракалов решава да изпрати телеграма на НВ княз Фердинанд I във връзка с предстоящите избори  през месец май 1899 г. В телеграмата той е написал: “За да се избегне стеснението на свободата  и изнасилването на закона, и с неуморна деятелност, общинското управление със  действието на градския съвет съзида по благоустройството, напредъка и процъфтяването на града, моля да не разтурва общинския съвет, защото  ще се настанят други хора и общинското управление с единствената цел да уреждат злоупотребленията и фалшификациите вършени от тях и техните другари в битността им на общински служители, а да се чака  до нови избори, докато изтече мандата на избраните общински съветници”.
До края на живота си Димитър Бракалов е адвокат и рентиер в Бургас. Умира на 14 декември 1903 г. в Бургас.
д-р Стефан ПЕЙКОВ
- преподавател в Катедрата по етнология в Пловдивския университет “П. Хилендарски”

Източници:
1. История на България т. VI
2. Генчо, Николай, “ Българска възрожденска енциклопедия” 1988г.
3. Енциклопедия “България”,Начов, Н. Калофер 1925гг.
4. д-р Христо Стамболийски  “Спомени…”
5. Христов, Атанас, “Юбилейна книга на Бургас” 1940г.
6. Димитрова, П. “ Създаване, организация и дейност на Бургаската  община от Освобождението до 1912гг.
7. Дражева, Цоня “Кметът Димитър Бракалов“ сп. “Море” кн. 5-6 2003г.
8. ТД “ДА” , ф 803К., оп. 1, а.е.74, ф.802 к, оп. 1, а.е.4,11,15,19,, Ф. 70 К., оп. 1, а.е. 3,11,12,13,14,81,84,85,86;ф. 1616, оп. 1, а.е. 25, 301
9. Радев, С. “Строители на съвременна България” т. 2. Стр. 401
10. Табаков, С. “История на Сливен”