начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
ПЪРВИЯТ КМЕТ НА ЦАРЕВО (ВАСИЛИКО) Е ЕДИН ОТ СОЛУНСКИТЕ АТЕНТАТОРИ
Наследниците му живеят във Варна

Първият кмет на Царево (Василико): СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ТОШЕВ
Председател на Временната тричленна общинска комисия – Василико, от м. октомври 1912 г. до 13 юли 1913 г. Назначен на длъжността лично от Михаил Герджиков на 9 октомври 1912 г. Председател на Временната тричленна Общинска комисия от 1 януари 1914 г. - сигурни сведения има до 4 октомври 1914 г.

Роден на 23 април 1883 г. в гр. Кратово - Македония. Живее в гр. Малко Търново. Активен участник в Илинденско-Преображенското въстание. Близък приятел  и съратник на Павел Шатев и Даме Груев. Стефан Тошев е един от участниците в Солунските атентати, взривили на 15/28 април 1903 г. френския параход „Гуадалкивир” в Солунското пристанище. Следва в Швейцария естествени науки - химия. Учител в Лозенградско. Преподавател в Одринската българска девическа гимназия. По-късно следва правни и държавни науки, като се дипломира през 1920 г. в Софийския университет. Работи като учител в непълната гимназия „Васил Левски” - Малко Търново и като мирови съдия на града.
Идеолог и радетел на кооперативното дело в Странджа, общественик, сътрудник на вестник „Горянин”, приятел на цялото странджанско население. Женен е за Елена Димова Берберова (Тошева) от гр. Малко Търново, с която го свързва забележителна дружба още от ученическите й години. От нея има син - Дамян Тошев, починал във Варна, където днес живеят неговите потомци.
Стефан Георгиев Тошев почива внезапно в събота вечер в 23 часа на 11.10.1930 г., през нощта след като си е легнал съвсем здрав, на 47 годишна възраст в гр. Малко Търново. Малко преди това от странджанското градче си тръгват „адвокати”, пили заедно с един от героите на Солунските атентати. Загадката на неговата смърт и до днес занимава изследователите на Странджа. Може би е време тя да бъде разплетена отново в събраните архиви на Програмно-координационния център за научни изследвания – ЕКОПАН - в гр. Малко Търново. Необяснимо е защо, в издадения енциклопедичен справочник „Малко Търново” е подмината личността му, която прави чест на всяко голямо европейско издание…

Източници:
Териториална дирекция „Държавен архив” - Бургас
ф. 1616, оп. 1, а.е. 299 - лична карта на Стефан Тошев - мирови съдия на гр. Малко Търново, оригинал, ръкопис 27 април 1925 г. (има портретна снимка)
ф. 1616, оп. 1, а.е. 357 - договор между кмета на гр. Малко Търново и Стефан Тошев от Македония, жител на гр. Малко Търново за заеманата от него длъжност - учител в новооткрития гимназиален клас през учебната 1920/1921 г. в гр. Малко Търново. Оригинал. Ръкопис 6 септември 1920 г.
ф. 1616, оп. 1, а.е. 306 - Спомен от Михаил Певтичев от гр. Малко Търново за дейността на Стефан Тошев - учител в новооткрития IV гимназиален частен общински клас в гр. Малко Търново. Оригинал. Машинопис. 16 септември 1970 г.
ф. 789К, оп. 1, а.е. 129 - Вестник „Горянин”, бр. 6 от 19 ноември 1930 г., некролог от Странджанския районен горски кооперативен съюз – Василико, по повод смъртта на Стефан Тошев.















Стефан Георгиев Тошев - първи кмет на Царево (Василико) след освобождението на града.
Снимка от погребението на Стефан Тошев в гр. Малко Търново на 11 ноември 1930 г. Оригинал., Архив на Програмно-координационния център за научни изследвания - ЕКОПАН
Взривяването на 15/28 април 1903 г. на френския параход „Гуадалкивир”  (Guadalquivir) в Солунското пристанище. Снимка: http://www.amazon.co.uk/gp/product/images/B001NRSGQE/ref=dp_image_0?ie=UTF8&n=11052681&s=kitchen
Архив на •ГЕОПАН•,
1. Лично писмо от Марина Тошева - снаха на Стефан Тошев (ДА „Тракия”, № 052/20.09.2003 г.)

Други източници:
1. Алманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Кл. Охридски”, 1888-1974 г., С., 1975, стр. 123.
2. Борис Й. Николов, ВМРО - войводи и ръководители, биографично-библиографски справочник, С., 2001 г., стр.169-170
3. в-к „Македония”, 1930 г., бр.1197, 1202
4. НБКМ - БИА, ф. 641, а.е. 11, л.296

КМЕТОВЕТЕ НА ЦАРЕВО (1912 - 2011 г.)
© Международен търговски и културен център •ГЕОПАН•, текст и дигитален архив, 2011 г.
© автор: Стефан Пейков, 2011