начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
СТРАШИМИР ГЕОРГИЕВ ХАДЖИ РАШЕВ - КМЕТ НА ПОМОРИЕ (АНХИАЛО)
- от 10 април 1912 до 6 ноември 1913,
- от 24 юли 1922 до 6 март 1923,
- от 6 март 1923 до  21 април 1926 и
- от 21 април 1926 до 21 април 1927 г.

Страшимир Георгиев е роден на 27 септември 1874 г. в Разград. Той идва в Анхиало по препоръка на лекари, за да укрепи здравето си. След години си спомня: “... било е юлски ден. Като наближава Анхиало, купчинките сол му са се сторили палатки на огромен военен лагер. Родината е малка, но ний още по-малко я познаваме”, си казал.
Семейството на Страшимир Георгиев хаджи Рашев дава началото на един уважаван и до днес поморийски род. Не можем да не споменем най-напред съпругата му Таня Борилкова - Страшимирова. Тя произхожда от големия и заслужил за Малко Търново и Странджа род Борилкови. Таня Борилкова е същата онази неизвестна „ГРАЖДАНКА”, която навремето страстно защитава честа на Яворов с една пламенна и смела статия. Гласът на тази „Гражданка” дошъл от далечното Анхиало, където Яворов израства като народен поет, внася ведра струя в задушливата атмосфера, създадена около името му. След години писателят Асен Босев я среща в Поморие и пише: „Разговарях с 81-годишната гражданка на Поморие Таня Борилкова – Страшимирова ... Запазила и сега своята будност, тя едва сдържа вълнението си когато говори за Яворов. От нея узнаваме, че той и втори път е идвал в Анхиало – вече като агитатор на Македонското революционно движение”.
Страшимир и Таня имат пет дъщери: Весела (20.07. 1902 – 8.03.1995), Зорка (1.10.1905 – 30.12.2003), Магдалина ( 24.11.1908 – 6.08.1979), Милка (5.02.1915) и Радка (5.02. 1915 - 1.02.2005), носещи прекрасни женски български имена. 
Анхиалци харесват Страшимир Георгиев за градоначалник и му поверяват управлението на града още през трудните 1912-1913 г. Разградският пришълец  се заклева пред себе си да превърне Анхиало в модерен курорт. Ето какво пише по това време: „Градецът е заобиколен околовръст във вода от морето и соленото езеро, а вода за пиене - само от три чешми, съзидани още от турско време”.
С много труд, нерви и безсъници той успява да довърши многострадалната деривация. Последните тръби са поставени  едва през 1925 г. по време на третия му кметски мандат. После са монтирани градските кранове, направени са пробите и тържественото освещаване на съоръжението е насрочено за 17 май 1925 г.. Да погледнем това събитие през очите на хората подготвили специалното издание “Юбилеен вестник за освещаването на модерния водопровод в гр. Анхиало”. В него хидросъоръжението е наречено „грандиозно дело със съдбоносно значение за стопанското и културно развитие на града”.
Общината разпраща над 300 покани за светлия празник. В Анхиало се надяват на скъпи гости – царя, премиера, председателя на Народното събрание и прочие държавни мъже. Уговорено е да свири музиката на 39-а солунска дружина.
Ето какво четем за този паметен празник:
“На 17 май заранта народът е пиян от щастие. По онова време Анхиало произвежда 4 милиона литра вино годишно, но гражданите завъртат глави от бистрата водица. На пристанищната скеля хвърлят котва корабчетата „Левски” и „Дръзки”. От тях тежко слизат гостите. Царят обаче го няма. Той пие от специален каптаж край Драгалевския манастир на Витоша и няма проблеми с водата.
Отсъствието на Борис III не хвърля сянка върху празника. На анхиалци им е мъчно само за д-р Малинов, който не доживява паметния ден.
Множеството се събира на площата пред читалище „Просвета”. Там е извършен тържествен водосвет, после Страшимир Георгиев дръпва реч. „Историята на анхиалския водопровод е история на българските водопроводи, на българското водоснабдяване – обобщава кмета. – Той е минал през всички ония етапи на препятствия било поради нашата слаба култура, било поради нашата бедност като народ”. Словото е изпратено с „Ура!” и „Шуми Марица”. Сетне възторгът се излива  в спонтанна манифестация из града. Празникът продължава с юнашки и скаутски игри, с банкет, тостове и хора. В кулминационния момент строителите на водопровода са понесени на ръце. „Те се обезсмъртиха!”, провиква се екзалтиран анхиалец и пророкува: „На тях грядущото поколение ще отдаде заслуженото, а аз като техен съвременник ги адмирирам и им пожелавам да градят все такива културни паметници, от които градът ни има нужда”. След 17 май 1925 г. по улиците на Анхиало вече никой не вика провлачено: “Неро, неро-о-о!”
Събитията в Анхиало продължават да занимават българският печат дори и след 70 години... На тях водещият български ежедневник “24 часа” на 1 април 1995 г. посвещава цели две страници под заглавие: ПРОДАВАЧИ НА ВОДА ИЗНУДВАТ ПОМОРИЕ ДО 1925 Г, КМЕТ УТОЛЯВА ЖАЖДАТА НА ГРАДА С МОДЕРНА ДЕРИВАЦИЯ, с автор Росен Тахов
„Люта жажда мори град Поморие до 1925 г. По това време водата за пиене е стока и продавачите й изнудват жителите на някогашното Анхиало, като непрекъснато вдигат цената й. Търговците, наречени сакаджии, кръстосват прашните улици и късат нервите на жадните с викове: „Неро, неро-о-о!” („Вода, вода-а-а”).
Сутрин вместо „Добро утро” жените казват на мъжете си „Остави пари за вода”. Тия разходи дълбоко бъркат в джоба на домакинствата и разстройват  бюджета им. „Хвърлям й 5 лева. Не са достатъчни, казва, ще перем, ще се мием, ще къпем бебето и ред други нужди за вода. Давам още 5 лева за пет тенекии вода по два лева, всичко 10 лева, или кръгло 300 лева месечно”, описва тегобата стар анхиалец.
Сол и вино в града колкото щеш, но от тях жаждата става още по-силна. В древността Анхиало черпи изворни води от околните височини. Открити са оловни и глинени тръби, по които идвала течността. По-късно местните пият от няколко кладенеца, изкопани в североизточната част до самото море. Лека-полека обаче вълните подяждат брега и съсипват бунарите.
В началото на XIX век местен каймакамин прокарва 13 км пръстен водопровод северно от града. С него е хваната балканска вода под село Даутлий (Каблешково). Като потекла свежата струя, раята не могла да си намери място от радост.
За едно столетие обаче турският водопровод се изхабява и отваря работа на сакаджиите. Циганската команда на Яшар, Осман и сие почва да върти небивала спекула. Водата в техните тенекии е лоша и скъпа, но кукувачите нямат избор. Коремният тиф ежегодно гостува на анхиалци, взема и жертви.
Работата върви към изселване, когато околийският лекар Малинов, остро поставя въпроса за нуждата от чиста вода. Той не може да гледа  как болестите косят населението и протестира срещу безхаберието на властниците. След д-р Малинов мнозина вграждат имената си в строежа на анхиалския водопровод.
Първите сондажи са направени през 1908, когато 















Страшимир Георгиев хаджи Рашев (1874 – 1947)
Страшимир Георгиев и съпругата му Таня Борилкова – Страшимирова.
Един от атрибутите на общинската власт в Поморие през 30-те години на XX век е кметският файтон. На снимката  - кметът Страшимир Георгиев прави обиколка с пом.-кмета Драгиев из града.
Освещаването на водопровода на 17 май 1925 г.
Страшимир Георгиев с общински съветници – 30-години на XX век.
Театрална група на посещение в Анхиало по покана на Страшимир Георгиев – край морето на Яворовите скали.
Поетесата Весела Страшимирова рецитира свои стихове в Поморие. Тя е част от духовната памет на Поморие. Още с първата си книга „Целувка на вълните” тя привлича вниманието на литературната критика в България и печели престижни награди. Авторка е на няколко книги със стихове, разкази и документални изследвания за преображенските войводи Георги Кондолов и капитан Стамат Икономов. Според български критици, тя е първата писателска – маринистка в историята на нашата литература.
кметува Иван Христов. През 1911 г. местният народен представител Антон Франгя става министър и командирова инженер да продължи проучванията.
През 1916 г. поредният кмет Атанас Попов издейства 1 000 000 лв. заем от държавата. Парите обаче са преведени чак след Първата световна война, когато инфлацията ги стопява. Рамо за водопровода дават и министъра на благоустрояването Янко Стоянчов, предприемачът Гюро Лазаров, монтьорът Никола Рогачев. Да не се забравя и градския кондуктор Андон Денев, припомнят побелели кореняци. Най-големи са обаче заслугите на Страшимир Георгиев, твърдят те.
Освен с утоляването на жаждата на Анхиало, Страшимир Георгиев е запомнен като голям приятел на артисти, поети и художници. Обичайно било по това време по негова покана в града да гостуват театрални групи от цялата страна.
„Но нощта превалява - пише в своя статия кметът на Анхиало. Трябва да отпочина и събера сила за работа за следващия ден. Така минаха моите младини в мечти. И след четвърт век, аз виждам началото вече сложено. Градът ни е модерно водоснабден. Театралният салон - замислен. Всичките си мечти не ще доживея. Годините ми се преваляват, но ако можех поне веднъж да бъда на сцената в новия салон, след като доживях водоснабдяването, аз ще затворя очи, че поне малко от мечтите доживях. Довиждане”
Богатата душевност и поетичност на Страшимир Георгиев избуява в неговата първа дъщеря - поетесата Весела Страшимирова. Нейният принос в българската литература не е изследван достатъчно. Ирен Иванчева я нарича „първата маринистка в нашата литература”. Дебютът е „Крайморски песни” и излиза през 1941 г.. Втората й стихосбирка „Море и любов” е определена като „феномен за творческо възстановяване след огромен отрязък от време...”
След 9 септември 1944 г. Страшимир Георгиев е арестуван и лежи 6 месеца в затвора в Поморие. Искат от жители на Поморие да напишат донос срещу него, но никой не се е съгласил. Таня Борилкова е била акушерка:  и „едните” и „другите” са проплакали и видели бял свят с нейна помощ ...
Страшимир Георгиев почива на 18 август 1947 в Поморие (Акт за смърт № 0062 от 18 август 1947).
Неговият живот и дело не трябва да бъдат забравени. „Който идва и заминава, вода да пие и на Господа молитва да отправя за тия, дето докараха водата”, пише върху поморийска чешма от онова време...

Всички илюстрации са от личният архив на Юлий Мавродиев от София - внук на Страшимир Георгиев ( Дигитализация: ДА „ТРАКИЯ - ГЕОПАН” 2011).
Публикацията е част от изследването „Кметовете на Поморие” (1887-2011) осъществено от екип на Международния търговски и културен център •ГЕОПАН• по договор с Община Поморие.