начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
Забравените кметове на Бургас:
ИВАН ЦАНКОВ ДЕЧЕВ
Прелиствайки запазените страници в архивите, ние търсихме късче по късче историята на хората, които са положили здравите основи на съвременен Бургас. Понякога се питахме, дали не попадаме на неизвестни страници от „Епопея на забравените” или „Записките ... на Захари Стоянов”. Растеше и нашата увереност, че много от кметовете на Бургас са били във времето и то е било в тях. В това ни убеждава и живота на ИВАН ЦАНКОВ ДЕЧЕВ* - кмет на Бургас от 22 ноември 1887 г. до 20 април 1890 г. и от 8 октомври 1893 г. до 12 юли 1894 г.

Иван Цанков Дечев е роден  през 1840 г. в с. Жеравна. Основно образование получава в родното си село и заминава за град Тулча, за да учи абаджийство. Едновременно с това  е писар при свой съселянин. Тулчанският търговец Тончо Владович го насърчава да продължи образованието си в тамошното петокласно училище, като поема издръжката му. По време на  обучението, Иван Цанков взима уроци по френски език от Живковски – поляк , главен агент на френско параходно дружество.
През 1862 г. завършва образованието си и е назначен за директор на търговската къща Владович. Познанията му по френски му помагат по-късно, когато става чиновник в местната















Иван Цанков Дечев
телеграфопощенска станция. Като интелигентен и буен младеж, Иван Цанков е един от главните участници при изгонването на тулчанският владика, като сам изгаря гръцките църковни книги. През 1867 г. е един от членовете на Тулчанският таен революционен  комитет. Чрез свой куриер комитета поддържа връзка с Раковски, който по това време е в Букурещ.
При него намират убежище Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Дядо Желю, Филип Тотъо. По нареждане на Раковски, Тулчанският революционен комитет взима решение да подготви чета, която през пролетта на 1867 г. трябва да премине в България и да действува в Сливенският Балкан.
Четата е наречена “Златна надежда” и е съставена от отбрани благонадеждни младежи под водителството на котленеца Цонко Войвода, придружен от Дядо Желю и секретаря Савичката от Свищов.
С немски каруци в различни дни, участниците в четата преминават в България и се отправят до събирателният пункт в Делиормана. Към четата се присъединява Иван Цанков, който по това време е турски чиновник - телеграфист  по международната кореспонденденция. Той взима едномесечен отпуск и заминава за Жеравна. При него отива и Христо Дряновски - търговец. В Котленският Балкан те се срещат с четата и след разговори с представители на Сливенският таен революционен комитет решават Тулчанската чета ”Златна надежда” да се присъедини към четата на Панайот Хитов.
Срещата на двете чети става през м. май  в местността Орешето. При тях остава Христо Дряновски, а Иван Цанков, “като млад и телесно слаб“ става куриер. От Сливенският Балкан с шифрованите депеши написани от Иван Кършовски, Иван Цанков след много перипетии стига до Букурещ  и се среща с Раковски. Той се намира в уединена крайезерна вила близо до Букурещ. С голямо вълнение в спомените си  Иван Цанков разказва за срещата си с Раковски. След разговора си с него, Раковски остава възхитен и казва, че докато се раждат такива български младежи, той има “пълен залог”, че България, ще бъде скоро освободена.
По препоръка на Раковски, Иван Цанков постъпва във Втората българска легия в Белград. След успешно преминалите изпити проведени през ноември и декември 1867 г., в средата на м. януари 1868 г. 21 участници  в легията, между които е и Иван Цанков получават подофицерски чинове - капрал, поднаредник и наредник. Иван Цанков е поднаредник с две звезди. Поради това, че посещава клубът на сръбската “Омладина”, е заподозрян в заговор срещу княз Михаил. Съобщават му, че за 24 часа трябва да напусне Сърбия.
От Сърбия Иван Цанков е отзован в Румъния. Там установява връзки с Хаджи Димитър и Стефан Караджа и често е потушавал разногласията между тях. Взима активно участие в съставянето на плановете за бойните операции на четите. Обявява се против плана на Стефан Караджа за подпалване на Русе и обесването на Мидхад Паша, което се възлагало на Хаджи Димитър. Иван Цанков организира чети, които под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, трябва да излязат между Бяла и Русе към Велико Търново. За казарми на частите служат хамбарите между Зимнич и Джурдерево.
Иван Цанков е секретар на Стефан Караджа, но тъй като е “телесно слаб” му възлагат да отиде до Одеса, за да издействува оръжие от Славянското благотворително дружество за бъдещото въстание. В Русия благодарение на Николай Палаузов осигурява 1200 пушки. Те трябва да бъдат стоварени в Емине борун, раздадени на населението и заедно с четата на Хаджи Димитър да нанесат удар на турските войски.
Иван Цанков изпълнява и друга важна задача - събира българи доброволци от Бесарабия. Правят му предложение да остане в Русия за да учи, но Иван Цанков отказва, под предлог, че е нужен на Отечеството си. В Одеса е представен на полковник Раевски, който му поставя задача заедно с полковник Зега да заминат за Цариград, за да проучат положението в България. В Цариград Иван Цанков събира всички посветени българи. Определени са хора, които трябва да посетят по важните окръзи в България и да напишат доклади. За апостоли са избрани Васил Левски и Б. Нешев. Левски изпълнява задачата блестящо и изпраща доклад, а Нешев не отговаря. Иван Цанков и полковник Зега заминават за България, за да проверят лично революционната нагласа на населението. Разочарованите се завръщат в Цариград. Зега заминава за Москва, а Цанков остава в Цариград. С помощта на бившият инспектор по телеграфите в Тулча - французин по народност, е назначен за пощенски служител в Авлона под името Видов, а след това в Шкодра. Сближава се с руският и с френския консул и става домашен учител на децата им. Благодарение на познанството си с англичанина Купер -  директор на Шкодренската станция, е назначен за началник по железниците в Меричкьой - близо до Цариград. Тук той се свързва с български революционери - чиновници по Хиршовата железница.
През 1874 - 1875 г. е началник на Новозагорската станция. Влиза във връзка с революционните комитети в Сливен и Стара Загора. В течение е на подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г., но е против неговото обявяване. След потушаването му Иван Цанков спасява много въстаници, между които Захари Стоянов и Георги Икономов.
В навечерието на Априлското въстание Иван Цанков е на работа в Ямболската  ж.п. станция и взима дейно участие в подготовката в Сливенския революционен окръг. На 1- 14 май се присъединява към четата на Георги Дражев. В “Записки по българските въстания” Захари Стоянов пише, че на Иван Цанков му е възложено да прекъсне ж.п. линията. Гарата в Ямбол била превърната в арсенал на оръжие. Поради предателство на 6 май 1876 г., станцията е блокирана, а Цанков е откаран в Одрин, като “баш комита”.
Пред следователят - французин, масон, той се представя за негов сънародник и благодарение на отличното владение на френският език се спасява от смъртната присъда. От затвора е освободен благодарение на дадената под натиска на европейската общност амнистия.
По време на Освободителната руско-турска война срещу Иван Цанков, е направен донос, че издава турски тайни и военни разпоредби на Русия. За това деяние го очаква смъртна присъда. За него се застъпват германският консул в Цариград, синът на великият везир Едхем Паша и висши чиновници по железниците. Иван Цанков е освободен и се озовава в Свищов. Става преводач на ген. Грундер  до Гривица. След падането на Плевен  отива в Генералният щаб, като чиновник  за “особени поръчки”.
След подписването на Санстефанският мирен договор на 3 март 1878 год., Иван Цанков е председател на Ямболският окръжен съд. По-късно генерал Столипин го назначава за окръжен началник в същият град. От Ямбол е преместен в Татар Пазарджик като префект, а след това е на същата длъжност в Бургас. Не след дълго отново е преместен в Татар Пазарджик.
От тук Иван Цанков влиза във връзка с дейците на Съединението в Пловдив. В спомените си за тези дни Никола Генадиев пише следното “… В Пазарджик окръжен управител беше Иван Цанков, стар революционер, любопитна фигура от епохата на Възраждането. Човек с първоначално образование, успял да изучи френският език, чел каквото му се попаднало, разширил познанията си във време на своите странствания, служил в Цариград, в Източните железници, дори като телеграфист в Албания, близък на Хаджи Димитра, на Любена, на Ботева, неизлечим идеалист, безкористен и пламенен родолюбец до дълбоки старини до последните си дни. Посветен от самият Захари Стоянов, той в същият момент прегърна делото…”. 
В състава на създаденият комитет за освобождение на Македония и съединението на  Източна Румелия със Северна България в Бургас влиза Иван Цанков. След Съединението е назначен за префект в Бургас. През 1899 г. е инспектор по новооткритата железопътна линия Ямбол - Бургас. Избиран е за депутат в V и VІІ ОНС - 1887 и 1893 г. Участвувал е и в ІV Велико народно събрание през м. май 1893 год. свикано за промяната на Търновската конституция, отнасяща се до вероизповеданието на монарха и престолонаследника. Член е на  депутацията до гр. Грац - Австрия, за пренасяне на костите на княз Александър Батемберг до София.
През 1913 г. взима участие в преговорите между българското и турското правителство в Одрин, но не е известно в качеството на какъв.  Личен приятел е на княз Фердинанд и Стефан Стамболов. В личният му архив, съхраняван в Териториална дирекция “Държавен архив”-Бургас има запазени техни портретни снимки от 1888 г. с автографи. Шукри Паша лично му връчва орден, без да е установено за какви заслуги. Владеел френски, румънски, руски, сръбски и гръцки езици.  Иван Цанков е отличен политик и историк. Иван Цанков е бил член на Народно либералната партия. В определен период е председател на бюрото и в Бургас. Председател е и на дружество “Отечество”.
Награждаван е със сребърен орден от генерал адютант княз Корсаков Дондуков през 1878 г., орден ІІІ степен “Свети Станислав”1880 г., орден ІV степен “Свети Александър”-1886 г., орден ІІІ степен “Свети Александър”- 1889 г., сребърен медал от Министерството на финансите през 1893 г.. Има награда и от Сливенският губернатор - статски съветник, за доблестно изпълнение на обществените и служебните задължения през 1879 г.
Иван Цанков е избиран за кмет на Бургас през периода - 22 ноември 1887-20 април 1890 г. и от 8 октомври 1893 г. до 12 юли 1894 г. На 22 ноември 1887 г. по предписание на Бургаският околийски началник се провежда заседание на общинският съвет за избиране на кмет и помощник-кмет. Заседанието е председателствувано от най - възрастният съветник - Хасан Ага. С тайно гласуване за кмет е избран Иван Цанков, а за помощник кмет - Д. Йорданов. Протокола за изборът е подписан с особено мнение, защото името на единият от съветниците е написано погрешно. Трима от съветниците не признават избора. Въпреки това Иван Цанков е новият кмет на Бургас.
За осигуряване на средства за нормалното функциониране на общината, събирането на приходите от градското право е отдадено на предприемач, определени са тарифите и таксите, които трябва да плащат гражданите, събират се наеми от отдадени под наем общински имоти.
През 1888 г. общинският съвет възлага на инж. Жозеф Ананиян да изработи план за водоснабдяването на града. Направено е проучване на възможностите за водоснабдяване на Бургас от Минералните бани. Водоснабдява се Татарската махала. Възложено е изработването на регулационен план на града. Регулирани са някои централни улици. Закупени са фенери за осветяване на града. Общинският съвет прави постъпки пред държавните институции за връщане на местността “Пода” на общината. Започва строителството на ж.п. линията Бургас - Ямбол. За намаляване на бедността, са определени твърди цени на хляба, отпуснати са помощи на бедни граждани и самотни майки. Английският консул подпомага бедни граждани. Открити са фабриките  на Вилиядис и Георги Сакинос .
При станал пожар в града изгаря българското училище. Общинският съвет взима решение, да се предостави място за построяване на ново училище “… около арменските наречени гробища в ул.“Кирил и Методий”, гдето се предполага отдавна постройка на българска църква…” Отпуснати са общински места за строителство на болница, митница и др. Предоставена е общинска сграда за затвор. Завършено е строителството на новата сграда на общината. Отпуснати са средства за тържествено чествуване на Освобождението на Бургас и посрещането на княз Фердинанд. Улица “Хасекийска” е преименувана на “Фердинандова”.  

*Из завършената книга „КМЕТОВЕТЕ НА БУРГАС” (1878-2011)
© Международен търговски и културен център •ГЕОПАН• 2011, текст и дигитален архив
©  д-р Ст. Пейков, Д. Димитрова, 2011

Източици:
1. Териториална дирекция  “Държавен архив”- Бургас, Ф. 822к, оп.1, а.е. 1-6, оп. 2, а.е. 6
2. История на България, том ІV, стр. 167, 370-371, 397, том VІІ, стр. 157-198
3. Съединението 1885 - Спомени 1885 г., стр. 49, 113, 367.
4. Цанков Иван - Спомени от миналото - Първата ми лична среща с Георги Стойков Раковски и раздялата ми с него. Бургас август 1917 г.